НЗОК прехвърли отговорността към МЗ за различните цени на едни и същи лекарства

Разминаванията в цените на едни и същи лекарствени продукти, закупувани от болници в България, предизвикаха напрежение между институциите. Темата излезе на преден план, след като Министерството на здравеопазването съобщи за проверки в държавни лечебни заведения, при които са установени съществени разлики в стойностите на медикаменти, осигурявани с публични средства.

В отговор от Националната здравноосигурителна каса заявиха, че не носят отговорност за формирането на цените. Управителят на НЗОК доц. Петко Салчев посочи, че касата изплаща средствата, но не участва в процедурите по договаряне и закупуване на лекарствата.

Става въпрос за медикаменти, които не са включени в Позитивния лекарствен списък и се осигуряват за конкретни пациенти по индивидуален ред. Те се закупуват директно от болниците, като впоследствие разходите се покриват с публични средства чрез механизъм, администриран от държавата.

Как се стига до разликите?

Според информацията от проверките, различни болници са закупували идентични продукти при значително различни условия. Причината е, че всяко лечебно заведение организира самостоятелно процедурите по доставка и води преговори с доставчиците, без централизирана рамка за определяне на цените.

Това води до ситуация, при която цената на един и същ медикамент може да варира съществено в зависимост от конкретния договор и условията, договорени на местно ниво.

Позицията на институциите

От НЗОК подчертават, че ролята на касата е ограничена до финансирането и не включва контрол върху самите търговски процеси. Според доц. Салчев, отговорността за регулацията и контрола върху закупуването е в правомощията на Министерството на здравеопазването.

От своя страна МЗ вече започна проверки в няколко държавни болници, като целта е да се установят причините за разликите и дали има пропуски в системата или нарушения при провеждането на процедурите.

По-широкият проблем

Случаят поставя по-широк въпрос за начина, по който се управляват средствата за лечение извън Позитивния лекарствен списък. Липсата на референтни цени и централизирано договаряне създава предпоставки за неравномерни практики между лечебните заведения.

Експерти отдавна предупреждават, че този модел затруднява контрола върху разходите и създава риск от неефективно използване на публични средства, особено когато става дума за скъпоструващи терапии.

Какво следва?

Очаква се резултатите от проверките на Министерството на здравеопазването да дадат по-ясна картина за мащаба на проблема. Възможно е да бъдат предложени промени, които да въведат по-ясни правила за договаряне и по-голяма прозрачност при закупуването на тези лекарства.

Темата вероятно ще остане на дневен ред, тъй като засяга както ефективността на здравната система, така и доверието в начина, по който се разходват публични средства.