Индексът на телесната маса (BMI) е най-разпространеният начин за определяне дали човек има нормално тегло, наднормено тегло или затлъстяване. Ново мащабно изследване обаче показва ясно ограничение на този показател: двама души с еднакъв BMI могат да имат съществено различен сърдечносъдов риск в зависимост от това къде са натрупани мазнините им.
Анализ на данни от над 259 000 души установява, че измерването на обиколката на талията и съотношението талия/ханш може да открие хора с повишен риск от сърдечносъдови заболявания, които изглеждат сравнително нискорискови, ако се оценяват единствено според BMI.
Особено важен е резултатът при хората с нормално и наднормено тегло. При тях наличието на централно затлъстяване е свързано с приблизително 15% до 50% по-висок риск за повечето изследвани сърдечносъдови последствия.
Какво представлява централното затлъстяване?
Централно или абдоминално затлъстяване означава прекомерно натрупване на мазнини около корема.
Това разпределение има значение, защото мастната тъкан не е еднаква навсякъде в организма. Особено внимание се обръща на висцералната мастна тъкан – мазнините, които се натрупват по-дълбоко в коремната кухина около вътрешните органи.
Висцералните мазнини са метаболитно активни и са свързани с нарушения в чувствителността към инсулина, липидния метаболизъм и възпалителните процеси. Затова количеството и разпределението на мастната тъкан могат да имат значение независимо от общото телесно тегло.
Защо BMI може да пропусне риска?
BMI се изчислява от теглото и ръста. Това го прави прост и полезен инструмент за оценка на големи групи хора, но той не показва директно нито количеството мастна тъкан, нито нейното разпределение.
Човек може например да има BMI 27 kg/m² и да попадне в категорията „наднормено тегло“, но този показател не показва дали излишните мазнини са концентрирани около корема.
По същата причина двама души с еднакъв BMI могат да имат различна телесна композиция и различен метаболитен риск.
Новите стандарти за оценка на наднорменото тегло и затлъстяването от 2026 г. също обръщат внимание на този проблем и посочват, че измерването на талията е особено важно при хора с BMI между 25 и 29,9 kg/m².
Над 259 000 души и до 20 години проследяване
Новото изследване е публикувано през август 2026 г. в Journal of the American College of Cardiology (JACC).
Учените използват данни от 15 големи кохорти. За анализа на обиколката на талията са налични данни за 259 351 участници, а за съотношението талия/ханш – за 218 984 души.
Медианният период на проследяване е 20 години.
Изследователите разглеждат девет важни здравни последствия, включително инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, коронарна болест на сърцето, сърдечносъдова и обща смъртност.
40% от хората с наднормено тегло имат и централно затлъстяване
Разминаването между BMI и разпределението на мазнините се оказва значително.
Сред хората с нормално тегло:
- 5% имат висока обиколка на талията;
- 18% имат високо съотношение талия/ханш.
Сред хората с наднормено тегло:
- 39% имат висока обиколка на талията;
- 40% имат високо съотношение талия/ханш.
Това означава, че категорията „наднормено тегло“ сама по себе си обединява хора със съществено различно разпределение на мастната тъкан и съответно различен риск.
Централното затлъстяване разкрива скрит риск
Най-важният резултат идва именно от хората, които според BMI са с нормално или наднормено тегло.
Когато при тях обиколката на талията или съотношението талия/ханш е повишено, рискът за повечето от изследваните сърдечносъдови последствия е с приблизително 15% до 50% по-висок в сравнение с хората с нормално тегло и ниски стойности на централно затлъстяване.
Това не означава, че голямата талия сама причинява конкретен инфаркт или инсулт. Изследването е наблюдателно и установява асоциации. Но мащабът и продължителността на проследяването показват, че разпределението на мастната тъкан предоставя важна информация, която BMI може да пропусне.
И обратното е вярно – високият BMI не разказва цялата история
Интересното е, че разминаването работи и в обратната посока.
Сред хората, класифицирани като затлъстели според BMI, 9% са имали ниска обиколка на талията, а 45% – ниско съотношение талия/ханш. :contentReference[oaicite:5]{index=5}
Това не означава, че затлъстяването при тях е без значение или че високият BMI трябва да бъде игнориран. Показва обаче защо оценката само по тегло и ръст е прекалено груба за индивидуална оценка на риска.
Как правилно се измерва талията?
Обиколката на талията е много по-лесна за измерване от количеството висцерални мазнини чрез образна диагностика и може да бъде използвана като практически маркер за централно затлъстяване.
Важно е измерването да се извършва стандартизирано, защото различната позиция на измервателната лента може да даде различен резултат.
Талията не трябва просто да се измерва на мястото, което визуално изглежда най-тясно, нито през дебели дрехи. При медицинска оценка е най-добре да се използва стандартизиран метод и резултатът да се интерпретира според пола, възрастта, етническия произход и останалите рискови фактори.
А какво е съотношението талия към ръст?
Друг лесен показател е съотношението талия/ръст (waist-to-height ratio, WHtR).
То се получава, като обиколката на талията се раздели на ръста, измерени в еднакви единици.
Предимството е, че показателят отчита телесния размер. Например талия от 90 cm няма еднакво значение при човек с ръст 155 cm и при човек с ръст 195 cm.
Често използван практически ориентир е талията да бъде под половината от ръста – тоест WHtR под приблизително 0,5. Това обаче е ориентир, а не универсална диагностична граница за всеки човек. Новите стандарти от 2026 г. отбелязват, че WHtR може да предостави допълнителна информация за кардиометаболитния риск. :contentReference[oaicite:6]{index=6}
Интересни данни има и конкретно от България
Тази година беше публикувано и изследване сред 3512 възрастни от Централна Южна България, което показва сходен проблем.
В него 68,4% от участниците са с наднормено тегло или затлъстяване според BMI, а 66,9% имат централно затлъстяване според съотношението талия/ръст ≥0,5.
Особено показателен е друг резултат: 24,4% от хората с нормален BMI имат високорисково централно натрупване на мазнини.
Изследването не е национално представително за цяла България и не трябва да се интерпретира като точна оценка за цялото население. То обаче е още един пример защо BMI и талията измерват различни аспекти на телесното тегло и риска.
Талията не заменя BMI
От новите резултати не следва, че BMI е безполезен.
Това би било неправилен извод. BMI остава прост, евтин и добре проучен показател, който има ясна връзка с множество заболявания на популационно ниво.
Проблемът е използването му като единствен показател.
Комбинацията от BMI и измерване на централното затлъстяване може да даде по-пълна информация за конкретния човек. Именно в тази посока се движат и съвременните препоръки за оценка на затлъстяването.
Защо мазнините около корема са важни?
Висцералната мастна тъкан е свързана с редица процеси, които участват в развитието на кардиометаболитни заболявания.
Сред тях са инсулинова резистентност, нарушения на липидния профил, хронично нискостепенно възпаление и повишен риск от артериална хипертония.
Тези механизми помагат да се обясни защо централното затлъстяване е свързано едновременно с диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и други метаболитни нарушения.
Какво означава това на практика?
Кантарът не е достатъчен, а „нормалният“ BMI не трябва автоматично да се приема като гаранция за нисък метаболитен риск.
Оценката има повече смисъл, когато се разглеждат заедно:
- BMI;
- обиколката на талията;
- кръвното налягане;
- кръвната захар и HbA1c при показания;
- липидният профил;
- физическата активност;
- тютюнопушенето;
- фамилната обремененост и останалите индивидуални рискови фактори.
Нито един от тези показатели самостоятелно не определя бъдещото здраве на човека.
По-важно е къде са мазнините, не само колко тежим
Новото изследване добавя силни дългосрочни данни към една все по-ясна картина: телесното тегло не е достатъчно, за да опише метаболитния и сърдечносъдовия риск.
Особено при хора с нормален BMI или наднормено тегло измерването на талията може да разкрие централно натрупване на мазнини, което иначе остава скрито.
Това не обезсмисля BMI. Напротив – показва как един много прост инструмент може да стане значително по-информативен, когато към него добавим още едно също толкова лесно измерване: обиколката на талията.
Източници
PubMed – General and Central Obesity in Central-Southern Bulgaria
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.