Грип – Причинител
Грип – Заразяване
Грип – Симптоми
Грип – Усложнения
Грип – Диагноза
Грип – Лечение
Грип – Билколечение
Грип – Профилактика
Грип е остра инфекция на дихателните пътища, засягаща носа и гърлото, а в някои случаи и белите дробове. Това е най-честата причина за респираторно заболяване и може да засегне хора във всички възрасти. Боледуване от грип се наблюдава всяка година, преди всичко през късна есен и в началото на зимата и обхваща едновременно много хора от различни възрастови групи. Пиковият сезон за настъпване на грип в северното полукълбо е от ноември до март.
Около 5 до 20 процента от хората в САЩ се разболяват от грип всяка година, като повече от 200000 се приемат в болница, поради усложнения. Всяка година от 3000 до 49000 американци умират от подобни усложнения, като 90 процента от тях са на възраст над шейсет и пет години.
Още по темата Обикновено изтравничеСлънчогледКога да пием антибиотици и кога от тях няма смисълПрахчетата срещу грип смъртоносниНаши учени търсят универсален лек срещу грипа Съществуват три типа грипни вируси. Тип А и В причиняват епидемии и тежки респираторни заболявания, известни като грип, а тип С причинява леко заболяване, което не е свързано с епидемии. Тип А се разделя на различни подтипа, в зависимост от химическата структура на вируса. Към тип А вирус се отнасят т.нар. свински грип – N1H1, а също и птичият грип – H5N1. И двата типа грипни вируси – А и В, са отговорни за сезонните епидемии от грип. Тези епидемии се наблюдават по-често през зимния период. Тогава хората прекарват повече време в затворени помещения, където по-лесно влизат в контакт с други хора. Вирусите от своя страна, издръжат повече време на закрито, тъй като относителната влажност на въздуха е по-ниска, в сравнение с тази навън. Заразяване може да настъпи при вдишване на въздух, съдържащ малки заразени с вируса капчици, а по-рядко при попадането им върху чувствителни зони от тялото – нос, уста и очи.
Протичането на грип може да настъпи под форма на епидемии – осъществяват се в рамките на една географска област, или под форма на пандемия – с разпространение по целия свят. Грипна пандемия може да настъпи при поява на нов грипен вирус от тип А, към който има много слаб имунитет сред човешката популация. Заради ниското ниво на имунитет, новият вирус се разпространява много лесно от човек на човек и повече хора се разболяват. През 2009 година, новопоявилият се вирус H1N1, води до поява на пандемия от т.нар. свински грип.
Това е силно заразно заболяване. Вирусът се разпростаранява или при вдишване на заразени капчици във въздуха (които се разпространяват при кашляне и кихане на болен), или при влизане в директен контакт със заразени секрети на заболял (например при целуване, използване на общи кърпички, лъжици и вилици). Контактът с гладки повърхности, като дръжки на врати, телефони, са друг начин за пренасяне на вируса от ръцете към носа и устата, от където навлиза вирусът.
Болният от грип е заразен за околните до седем дни от започването на заболяването, въпреки че вирусът може да се докаже в секретите до 24 часа преди появата на симптомите. Това означава, че човек може да е източник на зараза за околните, един ден преди да започнат симптомите на болестта. При малки деца, вирусът може да се открие в секретите и през втората седмица от началото на заболяването.
Симптомите обикновено настъпват внезапно:
- Висока температура (най-често висока);
- Болки в ставите и мускулите, болка в очните ябълки;
- Генерализирана слабост и чувство на силна умора;
- Топла, зачервена кожа, с зачервени и насълзени очи;
- Главоболие;
- Суха кашлица;
- Възпалено и болезнено гърло;
- Водниста секреция от носа и запушен нос;
- Повръщане или диария, по-често при деца.
Най-честите усложнения при грип включват вирусна и бактериална пневмония, възпаление на мускулите (миозит), заболявания на централната нервна система, сърдечни проблеми, като възпаление на сърдечния мускул (миокардит) и възпаление на сърдечната торбичка (перикардит).
Други усложнения, които могат да настъпят в хода на грипна инфекция са ушни инфекции и синузит, особено при деца; дехидратация и влошаване на хронични заболявания, като застойна сърдечна недостатъчност, астма или диабет.
Хората, изложени на най-голям риск от усложнения, включват възрастни над 50 години, деца от шест месеца до четири години, хора със заболявания на сърцето и белите дробове, хора с компрометирана имунна система (например болни от СПИН), бременни жени.
В повечето случаи поставянето на диагнозата се определя от симптомите, особено ако са възникнали по време на пиковия за грип сезон. Понякога, за потвърждаване на диагнозата, се извършват някои тестове. Взема се материал за изследване от задната част на гърлото или носа. Това става с помощта на памучен тампон. Пробата се опакова и надписва, и се изпраща за тестове в лаборатория. Съществуват и бързи тестове, които се извършват на място, в кабинета на доктора, и дават резултат до трийсет минути. Някои от тестовете доказват само наличие на грипен вирус от тип А, докато други – и А и В. Някои случаи може да се пропуснат при бързите тестове.
Терапията при грип включва лечение в домашни условия, като почивка на легло, избягване на физическа активност, както и употреба на алкохол и цигари. Важно значение има и приемът на достатъчно количество течности, като вода, плодови сокове и бистри супи (например пилешка). Тъй като чистата вода не съдържа електролити (например натрий и калий), към приеманите течности могат да се добавят специални препарати за рехидратация, т.нар. ORS (oral rehydration solution). Подобни разтвори могат да се приготвят и в домашни условия като към обикновена или оризова вода се добави сол и захар. Добавянето на малко портокалов сок или намачкан банан, подобрява вкуса и доставя допълнително количество калий.
За облекчаването на болките могат да се прилагат препарати, достъпни без лекарско предписание, като парацетамол, ибупрофен, напроксен. Аспирин също може да се използва, но употребата му при малки деца трябва да се избягва, тъй като може да доведе до тежки чернодробни и мозъчни увреждания (състояние, известно като синдром на Рей).
За облекчаване на кашлицата могат да се прилагат средства, потискащи кашлицата (ако тя е суха и мъчителна) или отхрачващи (ако тя е влажна). За улесняване на дишането и отпушване на носа могат да се правят и парни инхалации. Към водата за инхалации може да се добавят няколко капки евкалиптово масло или няколко резенчета корен от джинджифил. Инхалации не бива да се правят при наличие на астма.
Болният от грип трябва да избягва контактите с други хора, за да не им предаде инфекцията, и да си измива редовно ръцете. Препоръчително е болният да кашля или киха в книжна салфетка, която да изхвърля след употреба.
Лекарствената терапия при грип включва и антивирусни препарати, за намаляване на тежестта и продължителността на инфекцията. Тези лекарства се дават преди всичко на болните в тежко състояние, както и на хората с повишен риск от усложнения. Такива са децата под две годишна възраст, възрастни над шейсет и пет години, хора с хронични заболявания, като астма, хронична белодробна болест, сърдечна недостатъчност, диабет и затлъстяване, както и болни от СПИН. Антивирусни препарати, които се прилагат за лечение на грип са занамивир (Реленца) и оселтамивир (Тамифлу). Те са най-ефективни ако се приемат до два дни от началото на заболяването. Обикновено се приемат за период от пет до седем дни. Прилагането им се свързва със съкращаване на продължителността на заболяването и с намаляване на риска от усложнения. Занамивир се прилага в детска възраст и при бременни жени.
За намаляване на риска от усложнения, както и при вече настъпили такива, може да се приложат антибиотици. Трябва обаче да се знае, че антибиотиците не действат върху грипния вирус и не бива да се злоупотребява с приема им.
Някои билки се прилагат при симптоми на грип поколения наред. Те могат едновременно да предпазват от заразяване и да облекчат симптомите.
Ехинацея– археологически разкопки са показали, че ехинацеята се е прилагала от повече от четиристотин години, за лечение на инфекции, ухапвания от змии и рани. Тази билка укрепва имунната система и предпазва от много патогени, включително и грипния вирус. Научни изследвания показват, че в ехинацеята се съдържа ензим, който разрушава вирусната невраминидаза, благодарение на която вирусите преодоляват защитата на организма.
Плод от бъз – използва се от векове като тоник при настинки, грип и инфекции на синусите. Освен това плодът от бъз помага за намаляване на треската, пречистване на кръвта и изчистване на организма от патогенни микроорганизми.
Джинджифил– свежият корен от джинджифил, със своето затоплящо действие, се използва от древността в азиатската, индийската и арабската медицина. Със своето мощно противовъзпалително действие, джинджифилът се прилага при настинки, грип, главоболие и болезнена менструация. Джинджифилът подсилва имунитета и повишава изпотяването, а по този начин и улеснява отделянето на патогените от организма.
Андрографис – използва се в аюрведическата медицина за лечение на инфекции на горните дихателни пътища и синузити. Според някои проучвания, андрографисът облекчава кашлицата, зачервеното гърло и намалява главоболието и температурата. Според друго проучване, билката намалява тежестта и продължителността на боледуването от грип.
Еупаториум (див коноп) – стимулирайки имунната система, намира приложение в лечението на грип и фебрилни състояния. Това е мощна билка, която съдържа над двайсет полезни вещества, в това число калций, хром, магнезий, ниацин, селен, витамин А, витамин С и цинк. Според много билколечители, това е най-доброто билково средство срещу грип. Освен това, еупаториумът се прилага при алергии, ревматизъм, наранявания и счупване на кости, инфекции на пикочните пътища и жълтеница. При наличие на висока температура се препоръчва прием на отвара от билката, до пет чаши дневно.
За предпазване от грип, особено в есенно-зимния период, е важно спазването на стриктна хигиена. Ръцете трябва да се измиват редовно със сапун и вода. Трябва да се избягва търкането на очите, носа и устата, с мръсни ръце. По време на грипна епидемия е добре да се избягва контактуването с много хора и пребиваването дълго време в затворени пространства.
Най-добрият начин за профилактика на грип, остава ваксинацията. Тя се осъществява чрез ваксина, съдържаща убити вируси от група А и В и се поставя всяка година, преди настъпването на зимния период. Имунитетът се развива за около две седмици след поставянето на ваксината. Ваксината е препоръчителна за рискови групи, в които влизат хора над шейсет години, болни от хронични белодробни и сърдечни заболявания, затлъстели хора и хора с диабет, болни от СПИН, хора, живеещи в социални домове.
Съществува и жива, атенюирана (отслабена) ваксина срещу грипен вирус, която се прилага в носа под формата на спрей. Тя не се препоръчва за хора с отслабена имунна система.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.