Ново изследване разкрива как някои клетки на рака на гърдата успяват да „изчезнат“ от имунната система

Учени от Белгия и САЩ съобщават за механизъм, чрез който част от клетките при рак на гърдата могат постепенно да станат практически невидими за имунната система – процес, който потенциално би могъл да намали ефективността на някои форми на имунотерапия. Изследването, публикувано в списанието Cancer Cell, насочва вниманието към сложната връзка между генетичната нестабилност на туморите, епигенетичните промени и начина, по който ракът избягва имунния контрол.

Според авторите на проучването определени туморни клетки с т.нар. „удвоен геном“ могат постепенно да потиснат сигналите, чрез които нормално биват разпознавани от CD8+ T-лимфоцитите – едни от най-важните клетки в противотуморния имунен отговор. Това откритие може да има значение за бъдещото персонализиране на терапиите при някои агресивни форми на рак на гърдата и потенциално и при други солидни тумори.

рак на гърдата

Какво представлява „удвояването на генома“ при рак?

При много видове рак туморните клетки натрупват сериозни генетични нарушения с течение на времето. Един от тези процеси е т.нар. whole-genome doubling (WGD) – състояние, при което клетката удвоява целия си генетичен материал. Вместо нормалния набор от хромозоми, клетката започва да носи двойно повече ДНК.

Този феномен от години е известен като признак за по-агресивно туморно поведение и геномна нестабилност. Наблюдава се при множество онкологични заболявания, включително рак на гърдата, яйчниците, белия дроб и колоректален карцином.

Новото изследване показва, че подобно удвояване на генома първоначално прави туморните клетки по-видими за имунната система. Причината е, че генетичният хаос води до образуването на повече анормални протеини, които могат да бъдат разпознати като чужди.

С времето обаче част от тези клетки развиват адаптивен механизъм за „имунно прикриване“.

Как туморните клетки стават невидими за имунната система

Обикновено раковите клетки представят на своята повърхност малки фрагменти от анормални белтъци, наречени антигени. Те се показват чрез молекули от системата MHC-I (Major Histocompatibility Complex class I), които функционират като своеобразна „витрина“ за имунните клетки.

Когато CD8+ T-лимфоцитите разпознаят подозрителни антигени чрез MHC-I, те могат да атакуват и унищожат туморната клетка.

Според авторите на изследването при клетките с удвоен геном постепенно се активира процес, при който гените, отговорни за производството на MHC-I, се потискат. Така туморните клетки спират да „показват“ антигените си на имунната система.

Резултатът е своеобразна биологична невидимост.

Изследователите установяват още, че тези клетки започват да реагират по-слабо и на интерферон-гама – ключов сигнален протеин, който нормално усилва имунното разпознаване на туморите.

Това създава опасна ситуация, при която раковите клетки продължават да съществуват и да се размножават, но без да бъдат ефективно атакувани от имунната система.

Ролята на епигенетиката

Една от най-интересните части на изследването е, че механизмът не изглежда да е резултат от необратими мутации в ДНК. Вместо това става дума за епигенетични промени – процеси, които регулират кои гени са активни и кои „изключени“.

Това е особено важно от терапевтична гледна точка, защото епигенетичните изменения могат потенциално да бъдат обратими.

В центъра на механизма стои PRC2 – епигенетичен комплекс, който контролира активността на множество гени. Изследователите показват, че фармакологичното инхибиране на този комплекс може частично да възстанови антигенната презентация и да направи туморните клетки отново разпознаваеми за имунната система.

Това повдига възможността за комбинирани терапии, при които имунотерапията се използва заедно с епигенетични лекарства.

Защо това е важно за имунотерапията

През последното десетилетие имунотерапията промени лечението на множество онкологични заболявания. Лекарства като checkpoint inhibitors показаха впечатляващи резултати при меланом, рак на белия дроб и някои други тумори.

При рака на гърдата обаче ефектът на имунотерапията остава по-ограничен и силно варира между отделните пациенти.

Особено при тройно негативния рак на гърдата (triple-negative breast cancer) се наблюдава значителен интерес към комбинирани имунотерапевтични подходи, но част от пациентите не отговарят достатъчно добре на лечението.

Новите данни предполагат, че именно клетките с удвоен геном могат да бъдат една от причините за тази резистентност.

Ако бъде потвърдено в клинични проучвания, whole-genome doubling може да се превърне в биомаркер за прогнозиране кои пациенти биха имали по-слаб отговор към имунотерапия.

Възможно ли е да се разработят нови терапии?

Според учените откритието отваря вратата към нови терапевтични стратегии, насочени не само към самия тумор, но и към механизмите, чрез които той избягва имунното наблюдение.

Комбинирането на епигенетични медикаменти с имунотерапия вече се изследва при различни видове рак, но новите резултати дават по-конкретно обяснение защо подобен подход може да бъде особено полезен при тумори с геномно удвояване.

В момента обаче подобни терапии все още са в изследователска фаза и няма непосредствена промяна в стандартите за лечение.

Авторите подчертават, че ще са необходими допълнителни клинични изпитвания, за да се установи дали потискането на PRC2 и сходни механизми реално може да подобри преживяемостта или отговора към лечение.