Оказа се, че за разлика от нас, италианците използват многообразие от билки в приготвянето на храната си.

С триседмично посещение в Италия през март на две доброволки от Ловеч и един доброволец от Троян завършва проектът "Възрастни билкари". Той се осъществява от ловешкото сдружение "Екомисия 21 век" в партньорство с италианската организация "Associazione Centro Studi Citt? di Foligno" c финансовата подкрепа на Център за развитие на човешките ресурси и програма "Грюндвиг". През миналата година две групи от по трима доброволци от гр. фолиньо посетиха Ловеч и една група от трима български доброволци посети Фолиньо.

БилкариРаботата по проекта бе изключително интересна. Още с пристигането си в Италия бяхме включени в курс с название "Sapori е saperi", което малко по-свободно би могло да се преведе като "знание за вкусовете". Главната движеща сила на курса е проф. Адолфо Розати, дипломиран агроном, доктор на науките и специалист по етноботаника.

Целта на първото занятие на открито бе да се запознаем заедно с италианските курсисти, да разберем кои билки се ядат, как се берат, каква е първичната им обработка в полето. След това посетихме къщата за селски туризъм на проф. Розати, където ядохме вкусна салата от предварително набрани от него билки, както и няколко различни пици с билки или сосове от тях. При следващото полево занятие вече самостоятелно, но под контрола на професора, събирахме билки. След това в продължение на два дни готвихме от тях различни ястия (салата, крем-супа, панирани билки, омлет, суфле и др.) в кухнята на едно професионално училище.

Регион Умбрия, където бяхме, е от големите производители на зехтин в Италия. Имахме специална лекция, посветена на тази несравнимо полезна мазнина. Запознахме се с химическия състав на зехтина и технологията на производството му. Научихме се как да дегустираме и оценяваме зехтин, как правилно да го съхраняваме. След няколко дни посетихме малка фабрика за производство на зехтин близо до Орвието. фирмата е със стогодишна история и има прекрасен музей, посветен на зехтина.

Освен маслинови насаждения в Умбрия има и много лозя. Посетихме една от най-добрите винарни - Лунгароти. Видяхме лозовите им насаждения, разгледахме оборудването за производен) на вино и проследихме цялата технология. Най-голям интерес предизвика производството на пенливо вино и балсамов оцет. Дегустирахме част от вината на Лунгароти. Посетихме и фирмения Музей на виното в Тореджано, където в двадесет зали се проследява историята на винарството от най-дълбока древност до наши дни.

В Сан Сеполкро, което е в съседния регион Тоскана, посетихме фабрика на фирма Абока за производство на лекарства, хранителни добавки и козметика от билки. Самостоятелно приготвихме лекарство за кашлица от билков мед, три южноамерикански билки и и три ефирни масла. Между другото, освен култивирани билки, фирмата отглежда и глог, от който произвежда кардиологично лекарство. Разгледахме възхитетелния Музей на билките.

Лошото време попречи на едно очаквано с нетърпение мероприятие - събиране на трюфели. Тези гъби са изключетелно ценени в Италия. Цената на качествените трюфели е над хиляда евро за кг.

В свободното си време с помощта на партньорската организация Centro Studi посетихме Рим (не видяхме папата, но поне чухме част от благословията му), Флоренция, Перуджа, Пиза, езерото Трасимено, водната каскада Мармари, най-голямата и изключително красива пещера Фразаси.

Нашите италиански приятели, които бяха в България, ни показаха множество красиви средновековни градчета и селца като Асизи, Черето, Сполето, Пасиняно, Корчано,Беваня, Спело, Тоди, Тордибето, Сан Грегорио, Губио. Всеки от тях ни покани в дома си, където в красива и уютна обстановка имахме възможност да се наследим на безкрайно вкусната италианска кухня. Радвахме се на изключително гостоприемство и внимание от тяхна страна.

Престоят ни във Фолиньо бе една приказка, в която имаше крепости, замъци, катедрали, дворци и дори една принцеса. Жалко е, че тази приказка не е без край!