Псилоцибин

Псилоцибин

Псилоцибинът е психоактивната съставка в някои от така наречените „магически гъби“. Открити за европейската наука от Р. Гардън през 1957 г., като има данни, че са били използвани от ацтеките и други древни народи за извършване на окултни ритуали и връзка с Бога. Псилоцибинът е мощен природен халюциноген, като е важно да се подчертае че няма смъртни случаи в случай на предозиране. Ефектите му се оприличават с тези на LSD, но има и съществени разлики. При употреба на LSD има по-голям риск от „лоши пътувания“. Те се описват като едно от най-ужасните преживяваня в живота на човек — панически, неконтрулируем страх, чудовищни образи и т.н., като нищо не е в състояние да го убеди, че това, което вижда, не е истина.

Ефекти

• Разширени зеници; цветовете изглеждат много по-ярки, по-красиви; неконтрулируем смях; изкривяване на картината, усещане за радост, щастие, понякога страх, предметите се движат, като излизат от формата си и придобиват нова. При по-високи дози следва абсолютна загуба на връзка с реалността; неспособност за движение.
• Продължителност — 3-8 часа.

от Уикипедия, свободната енциклопедия