ДМТ

ДМТ е един от най-силните синтетични халюциногени, алкалоид от групата на триптамините.

Кратки данни

Абревиатурата е съкращение от N,N-диметилтриптамин. Пълното му име по IUPAC е 2-(1H-indol-3-yl)-N,N-dimethylethanamine.

Чистото вещество изглежда като безцветни прозрачни кристали, но често е оцветен (жълто, жълто-зелено, ...) поради примеси.

ДМТ се среща естествено и в много ниски дози в мозъка на човек и много бозайници. Разпространен е сред много растителни видове, но едва няколко го притежават в количество достатъчно да предизвика ефект при директно пушене.

Въпреки разпространението си е сравнително малко известен, но влиза в Shedule 1 за забранени наркотични субстанции, заедно с ЛСД, Екстази, Хероин и др.

От химическа гледна точка е достатъчно устойчив на температура, за да бъде пушен или инхалиран от фолио. Няма свидетелство за разновидности на кристалната структура (полиморфизъм).

Публикувани са различни температури на топене и кипене, вариращи от 44 до 68 °C. Според ранна публикация в Merck Index температурата на кипене при атмосферно налягане е 60 до 80 °C, счита се за грешна. Относителната плътност е около 1,1 г/мл.

ъ

ДМТ се счита за по-силен от ЛСД, въпреки многократно по-високата му доза. Не е известен мек или просто приятен трип с ДМТ. Той не се препоръчва като наркотик за парти, поради непредсказуемост в качеството и силата на ефектите му.

Почти винаги ДМТ се приема в присъствие на приятел, в трезво състояние, с роля да създаде атмосфера на сигурност и да предпази взимащият от непредсказуемо поведение.

Дозата за ДМТ е специфична за опитващият (психическо, физическо състояние, настроение, тегло, ...). В зависимост от начинът на приемане дозата варира силно.

Химици описват следните дозировки спрямо начинът на приемане:

>350 мг (орално)

60 - 100 мг (мускулно)

60 - 100 мг (пушене)

4 - 30 мг (венозно)

Трипът с ДМТ продължава не повече от 45 минути (силна доза), като обикновено свършва до 20-тата или 30-тата минута. Увличането до пик е много кратко, често 2 до 3 минути, отпускането има продължителност не повече от 5 минути.

По време на преживяването се открояват зачестено дишане и сърдечен ритъм, празен, близък до животински поглед в очите, нефокусиран върху околността. Не е известно какво може да направи човек по време на пътешествие, и това е една от ролите на съпътникът му, да го предпази от удар със засилка в стената или скок от прозорец. По време на трип опитващият рядко вижда прозорци или стени.

Хора взимали ДМТ често описват следните ефекти. Първоначално слаба или липсваща пряко причинена промяна в настроението. Загуба на усещане за различни части от тялото, до след време цялото тяло. Поради неусещане за сърдечен ритъм и дишане (въпреки, че всъщност са очестени) опитващият често смята (или поне има силно съмнение), че е мъртъв. Често това предизвиква параноя.

Характерни са изригващи разноцветни форми и модели, моделирани от източници на светлина, но се виждат и със затворени очи.

Халюцинации на несъществуващи или познати (въображаемо или не) живи фигури (примерно индианци, джуджета, животни, дървета...). Понякога тези първоначални стадии могат да бъдат черно-бели или поне фонът на случващото се.

Забелязва се пълна загуба на усещане за време, примерно 30-тте минути на продължителност на трипа могат да изглеждат като 5 или като няколко часа. Събитията губят последователността си.

Макар и по-малко се наблюдават цветни изкривявания, оцветяване на предметите с определена гама цветове или единствен цвят.

При по-силни дози преживяването се отличава коренно, особено при инжекциозно приемане. Характерно е преживяване в Празното (The Void). Обикновено тогава човек се оказва сам, често на тъмно място (или просто липса на понятие за светлина), със оставена представа за това кой е, как се казва и т.н. Изчезват реалните представи за света и правила в него. Може би почти никой не обяснил с думи какво представлява това преживяване.

Често се получават силно изразени халюцинации за цял, различен (понякога наричан ДМТ -) свят, в който няма правила или те са напълно различни от приетите за нормални. Характерно е халюциниране на срещи с извън земни, планети, цивилизации от неизследвани части на космоса. Преживявания в открития космос. В подобен стадий няма усещане или спомен за трип или взимане на някакво вещество, породило състоянието. Това което пътешественикът вижда и усеща е неговият свят.

При силна венозна инжекция (примерно 30 мг) се забелязват халюцинации необясними с думи, до степен по-голяма от разширение до достигане размер на цяла вселена, огромен космически екстаз. Част от тези преживявания се свързват силно с така наричани "духовни преживявания", силно променящи представата на човек за света, дори и след трипа. Описват се като достигане на нещо по-дълбоко, разбиране на истинската същност на вселената, красота и усещане за хармония и цялост с нея.

ДМТ трипът често се описва като изригване, буен вихър. Силни и преливащи цветни картини, детайли, емоции с много висока амплитуда, еуфория, екстаз, страх, дълбока всеобвземаща параноя, усещане за смърт.

Малко хора взимат ДМТ повече от един път. Интензитетът на преживяването е прекалено силен за да се издържи от всеки и често именно това го прави неприятно и предизвиква силна уплаха (лош трип (bad trip), или поне моменти на лош трип). Възможно е краткото по продължителност преживяване да доведе до дълъг период на съвземане (дни до седмици), психически и емоционално.

Няма описани смъртни случаи дължащи се на ДМТ.

Синтез

Една от първите синтези на ДМТ е направена още през 60-тте години на 20 век. Включва индол, литиево алуминиев хидрид, оксалил хлорид, диметил амин, подходящи разтворители и добра апаратура за изпарение и кристализация. Принципът е оксалил хлоридът да се присъедини заместително на 3-то място в пръстенната система на индола, да последва редукция до 3-(етил хлорид) производно и заместително аминиране с диметил амина до ДМТ. Диметил триптаминът кристализира изключително трудно от разтвор, нужна е висока чистота.

Срещане

ДМТ може да се намери под формата на кристали, цигари (често неактивни или листа от растение съдържащо ДМТ, с разпрашени кристали измежду тях), хапчета, разтвор.

В природата основните растителни видове съдържащи ДМТ с пораждаща интерес концентрация са

Acacia longifolia (Sydney golden wattle)

Acacia phlebophylla (Buffalo sallow wattle)

Anadenanthera colubrina (Yopo, Cohoba)

Anadenanthera peregrina

Diplopterys cabrerana (Banisteriopsis rusbyana, Chaliponga)

Mimosa hostilis (Jurema)

Psychotria viridis (Chacruna)

Virola calophylla

Различни автори посочват концентрации различаващи се в пъти за повечето от тези растения (зависещи примерно от място на растеж и условия), но като цяло само D. cabrerana и P. viridis имат достатъчна концентрация в изсушените листа, за постигане на директен ефект.

Амазонски индианци използват изсушени птичи кости за смъркане на прах от D. cabrerana.

Като моноамин ДМТ се разгражда бързо и лесно в организма (особено приет през устата (практически неактивен)) от ензимът моноаминоксидаза. МАОИ (Моноаминоксидаза инхибитори) са вещества, блокиращи действието на ензима и удължаващи значително продължителността и донякаде силата на ефекта. Така продължителността е обикновено няколко часа.

Аяуаска (Ayahuaska, Yage) е известно питие (източник Амазония) приготвяно едновременно от едно или няколко ДМТ съдържащи растения (често Chaliponga) и МАОИ съдържащи (Banisteriopsis caapi). Наричано е нектарът на боговете. Има силни халюциногенни свойства, но пътешествието с него е значително по-меко отколкото чисто ДМТ, главно поради по-ниска концентрация. "Духовните преживявания" са също характерни за аяуаска.

Джон Антъни Уест - известният египтолог, твърди, че диметилтриптаминът се синтезира от епифизата, която е използвана като важен детайл от модела на храма в Карнак.

от Уикипедия, свободната енциклопедия