Дисоциативни медикаменти

Дисоциативни медикаменти

фенциклидин (РСР - phencyclidine), кетамин (ketamine), декстрометорфан (dextromethorphan)

Какво представляват дисоциативните медикаменти?

Веществата фенциклидин – (РСР - phencyclidine) и  кетамин (ketamine) първоначално са разработени като общи анестетици за хирургията. Те изкривяват възприемането на зрителните и звуковите сигнали и предизвикват чувство на откъсване (дисоциация) от заобикалящата среда и от собствената личност. Тези променящи съзнанието ефекти не са халюцинации. Поради тази причина РСР и кетамина са известни предимно като дисоциативни медикаменти. Декстрометорфанът (dextromethorphan) се използва широко като противокашлично средство. Когато се приеме във високи дози може да предизвика ефекти, подобни на РСР и кетамина.

Дисоциативните медикаменти променят разпределянето на невротрансмитера глутамат в мозъка. Глутаматът е включен в регулацията на усещането за болка, в реакцията на организма към външните дразнители и паметта.

Фенциклидин (РСР)

История и употреба

Фенциклидинът е разработен през 50-те години на миналия век като интравенозен анестетик за използване в хирургията, но никога не е одобряван за употреба при хора. Това е така поради проблемите, възникнали по време на клиничните изпитания, вкл. делир и ажитация (тежка тревожност, придружена с двигателно безпокойство), преживени от пациенти, излизащи от упойка.

Неговите седативни и анестетични ефекти са подобни на транс и пациентите изпитват усещане, че са отделени от тялото си и заобикалящата ги среда. РСР се използва във ветеринарната медицина.

След 60-те години на миналия век започва широка злоупотреба на РСР в таблетна форма. Използването му обаче бързо затихва, защото употребяващите са разочаровани от дългото време между взимането на веществото и въздействието му, както и от непредвидимите му ефекти, често протичащи с яростно и насилствено поведение.

Прахообразната форма на РСР се появява през 70-те години. Тя е известна с наименованието “ангелски прах”, произлизащо от рокерите “Hell’s Angels”, които са употребявали РСР по това време.

Характеристика 

Обичайният вид на РСР е бял кристаловиден прах. Той може да се оцвети с водноразтворими или алкохолноразтворими бои.
Форми и начини на употребаС цел по-бързо появяване на ефекта употребяващите поръсват праха върху марихуана или тютюн и след това го пушат. Понякога те приемат РСР чрез смъркане през носа или чрез поглъщане на таблетната му форма.
ЕфектиКогато се смърка или пуши РСР бързо преминава в мозъка и нарушава функционирането на рецепторния комплекс NMDA (N-methyl-D-aspartate), който  е съставен от рецепторите за невротрансмитера глутамат. Глутаматните рецептори играят голяма роля в усещането за болка, в мисловния процес (вкл. ученето и паметта) и емоциите. В мозъка РСР също така повлиява действието на допамина - невротрансмитер, отговорен за еуфорията и “кик-а”, свързан с употребата на много наркотици.  

В ниски дози (5 mg или по-малко) физическите ефекти включват учестено дишане, повишено кръвно налягане, ускорен пулс и повишаване на температурата. Дози от 10 mg и  над 10 mg причиняват опасни промени в кръвното налягане, пулса и дишането. Те често са придружени с гадене, замъглено зрение, виене на свят и понижена чувствителност към болка. Мускулните контракции могат да причинят некоординирани движения и странна стойка на тялото. В по-тежка форма  понякога водят до костни фрактури или до поражение на бъбреците като следствие на увреждането на мускулните клетки. Много високи дози РСР водят до гърчове, кома, хипертермия (повишена телесна температура) и смърт.

Ефектите на РСР са непредвидими. Обикновено ефектът се чувства минути след приемането и продължава няколко часа. Някои употребяващи съобщават, че чувстват ефекта в продължение на няколко дни. Еднократното приемане на веществото може да предизвика чувство на откъсване от реалността, включващо изкривяване на пространството, времето и формата на тялото. При някои РСР може да предизвика халюцинации, паника и страх. Други съобщават за чувство на ненаранимост и преувеличена сила. Употребяващите могат да достигнат до тежка дезориентация, агресивност или самоубийство.

Последици при продължителна употреба – способността на фенциклидина и подобните вещества да предизвикват психози е била забелязана в средата на ХХ век. Психозите се проявяват при 15-20 % от употребяващите и се характеризират с остра параноидно-халюцинаторна симптоматика (предимно зрителни халюцинации), тежка ажитираност и враждебност. Психозите, предизвикани от РСР наподобяват психозите от шизофренния кръг. В повечето случаи психозата продължава 3-4 дни, но може и да има по-тежко протичане и да продължи около 30 дни.

При около 25% от пациентите се развиват делирни симптоми (обърканост, ажитация, заплашващи зрителни халюцинации, параноидни налудности и др.), много подобни на алкохолния делир, но с по-изразена агресивност в поведението. Делирът е спешно състояние, застрашаващо живота на пациента. Делирната симптоматика отзвучава за около едно денонощие, след което при повечето пациенти се отбелязват изразени паметови и интелектуални смущения, лека дезориентация и импулсивни гневни изблици. Тези симптоми могат да продължат дълго – седмици и месеци.

Зависимост 

Повтарящата се употреба на РСР може да доведе до развиване на зависимост.  Употребяващите продължават да приемат РСР независимо от физическите и психическите проблеми,  и основно въпреки негативните ефекти върху социалните взаимоотношения.
АбстиненцияПоследните изследвания показват, че честата и дълга употреба на РСР може да предизвика абстинентен синдром при спирането на веществото. Години след спирането на хроничната употреба на РСР могат да се наблюдават симптоми като загуба на паметта и депресивност. РСР се разглежда като типичен дисоциативен медикамент и описанието на действието, ефектите и последиците му се отнасят до голяма степен и за кетамина и декстрометорфана.КетаминСъщност и ефектиКетаминът (“К”, “Котешки валиум”, “Кит Кет”) е дисоциативен анестетик, създаден през 1963 г. с цел да замени РСР.  Употребява се рядко при  анестезия на хора. Предимно се използва във ветеринарната медицина. Голяма част от кетамина, който се продава на улицата е такъв, който се използва във ветеринарните служби. Кетаминът се произвежда във вид на течност за инжектиране, но при нелегалната му употреба най-често се смърка като прах, получен чрез изпаряване от оригиналната форма. Съществува и таблетна форма на кетамина.

Химическата структура и механизмът на действие на кетамина са подобни на тези на РСР. Ефектът също е подобен, но е много по-слаб и с много по-кратка продължителност. Употребяващите имат усещания в диапазона от приятни до отделяне от собственото тяло. Понякога при употребата на кетамин се изживява чувството на пълно сензорно откъсване, подобно на преживяванията предшестващи смъртта. Тези чувства се наричат “К дупка” и са подобни на “неприятното пътуване “ при LSD.

Кетаминът е без миризма и без вкус и може да се добави в напитка без да разбере пиещият. Това предизвиква амнезия.  Понякога кетаминът се дава на неподозиращи жертви с цел сексуално насилие.

Декстрометорфан
Същност и ефекти

Декстрометорфанът (“DXM”) е подтискащо кашлицата средство и се използва в много медикаменти (вкл. сиропи) за простуди и кашлица. Подобно на РСР и кетамина декстрометорфанът действа като антагонист на рецепторния комплекс NMDA (N-methyl-D-aspartate).

Декстрометорфанът е безопасен и ефективен при дозите, препоръчани за лечение на кашлица (5-10 милилитра от сиропа, които съдържат 15-30 милиграма от веществото). При високи дози (над 120 милилитра от сиропа) декстрометорфанът предизвиква дисоциативен ефект подобен на РСР и кетамина. Ефектът се променя в зависимост от дозата и употребяващите описват серия от различни усещания в диапазона от слаб стимулиращ ефект с изкривяване на визуалните възприятия при ниски дози (около 50 милилитра) до пълно откъсване от собственото тяло при високи дози. Ефектът продължава около 6 часа. Широко разпространените медикаменти, които съдържат декстрометорфан често съдържат и допълнителни съставки, напр. антихистамини. Високи дози от тези комбинирани медикаменти могат сериозно да повишат риска от злоупотребата с декстрометорфан.

 Източник: sofiamca.org