Хрян - Действие и приложение:
Хрянът има апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, подобряващо храносмилането, антиревматично, противомикробно и диуретично действие. Местното дразнещо действие на хряна се свързва с гликозида синигрин, който освобождава при хидролиза алилсинапено етерично масло. Това дразнещо рецепторите действие обуславя стимулирането на храносмилането, както и антиревматичния и антидиуретичния ефект. Експериментално е доказано, че свежите корени на хряна понижават нивото на глюкозата в кръвта и подобряват протичането на експериментален диабет. Наличието на антибиотика арморацин придава противомикробно действие на корените.
Използва се при безапетитие, недостатъчност на жлъчната секреция, ревматизъм, оточни състояния, диабет, възпалителни процеси, като подправка.
Хрян - Описание
Растението развива масивен, месест, бял корен, който е разклонен. Стъблото е изправено, високо до 125 см, разклонено в горната си част. Приосновните листа са на дълги дръжки — до 30 см, широко ланцетни, назъбени, стъблените листа са пересто нарязани. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са шушулчици с кълбовидна форма. Цъфти от май до юли.
Хрян - Използвани части
Още по темата ДифтерияФарингит. Възпалено гърлоИшиасАстмаДиабетна невропатияБългарска компания провежда безплатни обучения за работа с ДНК изследванияКоренът ((Radix Armoraciae) се изравя през есента и се съхранява през зимата в пясък.
Хрян - Начин на употреба:
Консумират се настъргани корени, подправени с оцет (като подправка и за лечение на безапетитието), в смес с кисело мляко 1:10 (при захарна болест) или с пчелен мед в съотношение 1:1 (за стимулиране на храносмилането) по 1 супена лъжица преди ядене, 3 пъти дневно. Може да се използва и сок от свежи корени. При по-големи количества, недостатъчно разреждане или продължително въздействие на дрогата могат да се получат нежелани възпалителни изменения — гастрит, гадене, повръщане, диария или болка, зачервяване, некроза на тъканта (при нанасянето му върху кожата).
Хрян - Лечебни съставки
Цялото растение, но предимно корените съдържат гликозида синигрин и негови аналози, които под влияние на ферментния комплекс мирозиназа се разпадат до алилсинапено масло (алил-изотиоцианат), на което се дължи специфичният аромат и парещ вкус. Корените съдържат 1,2% етерично масло, тлъсто масло и витамин С, който в зелените части е 350 мг%. В листата, стъблата и корените има следи от алкалоиди и фитонциди.
Хрян - Къде се среща?
Култивира се като зеленчукова подправка или за лечебни цели. Среща се и подивяло.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.