Тромбоза - Описание
Тромбоза - Причини
Тромбоза - Видове
• Венозна тромбоза
• Артериална тромбоза
Тромбоза - Симптоми
Тромбоза - Усложнения
Тромбоза - Диагноза
Тромбоза - Лечение
Тромбоза - Профилактика
Образуването на съсирек (тромб) в кръвоносен съд, който запушва нормалния ток на кръвта, се нарича тромбоза. Когато кръвоносен съд е наранен, тялото използва тромбоцити и фибрин, за да образува съсирек, който поправя нараненото място и спира кръвотечението. Ако съсирването е прекомерно, съсирекът може да се разпадне и да се образува ембол – възниква тромбемболия.
Когато тромбът заеме повече от 75% от вътрешността на артерия, кръвоснабдяването на тъканта намалява и възникват симптоми на хипоксия (намалено съдържание на кислород) и се образуват метаболитни продукти като млечна киселина. При запушване над 90% настъпва пълна липса на кислород – аноксия и клетъчна смърт.
Образуването на съсирек е защитен механизъм на организма, който предпазва от кръвозагуба. Неконтролираното съсирване обаче, може да предизвика редица болестни състояния, някои от които са животозастрашаващи.
Според руския учен Вирхов, тромбоза се предизвиква при нарушение в един от трите компонента, известни като триада на Вирхов:
• Състав на кръвта;
• Състояние на стените на съдовете;
• Характер на кръвния ток.
Образуване на тромб може да настъпи при нарушаване на целостта на съда – при травма, инфекция, при създаване на турбулентен кръвен ток на местата на разклонение на съдовете. Забавянето на кръвния ток при дълги полети със самолет, продължително обездвижване също стимулира съсирването на кръвта. Промяната в състава на кръвта може да доведе до състояние на хиперсъсирваемост – при генетични и автоимунни нарушения, водещи до дефицит на фактори, контролиращи системата на кръвосъсирването.
Рискови фактори за възникване на тромбоза
Следните състояния се считат за потенциален риск за възникване на тромбоза:
• Тютюнопушене;
• Наднормено тегло;
• Напреднала възраст;
• Прием на орални контрацептиви;
• Международни полети;
• Самолетни полети;
• Оперативни интервенции;
• Продължително залежаване.
Съществуват два основни вида тромбоза – венозна и артериална.
• Венозна тромбоза – представлява образуване на тромб във венозната система. Към тази категория могат да се причислят няколко заболявания.
- Дълбока венозна тромбоза – тромбът се формира в дълбоко разположена вена. Засягат се най-често долните крайници, в частност феморалната вена. Състоянието се проявява с оток, болка и зачервяване на засегнатия крак.
- Портална венозна тромбоза – при нея е засегната чернодробната портална вена, с което се нарушава кръвоснабдяването на черния дроб и води до портална хипертония. Тромбоза на порталната вена се предизвиква най-често от панкреатит, цироза, холангиокарцином, дивертикулит.
- Ренална венозна тромбоза – представлява запушване от тромб на бъбречната вена и води до нарушаване на функцията на бъбрека.
- Синдром на Бъд – Киари – при него има запушване на чернодробната вена или долната куха вена. Проявява се с коремна болка, асцит и хепатомегалия (увеличаване на черния дроб).
- Тромбоза на мозъчния венозен синус – рядка форма на инсулт, при която тромб запушва венозните синуси на твърдата мозъчна обвивка. Проявява се с разнообразни симптоми – главоболие, нарушено зрение, слабост в лицето или крайниците от едната страна на тялото, загуба на съзнание. За поставяне на диагнозата се прилага скенер или магнитен резонанс.
• Артериална тромбоза – представлява образуване на тромб в артериален съд. В повечето случаи артериалната тромбоза се дължи на разрастване и откъсване на атеросклеротична плака. Към този вид тромбоза се отнасят следните заболявания.
- Инсулт – при нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка, настъпва остро нарушение в мозъчната функция. Това може да се дължи на тромб, ембол или кръвоизлив. Образуването на тромб най-често става около атеросклеротична плака. Тъй като блокирането на кръвния ток в артерията става постепенно, симптомите при този тип инсулт се развиват по-бавно. Инсултът, предизвикан от запушване от тромб може да засегне както големи артериални съдове – вътрешни каротидни, вертебрални артерии и Вилизиев кръг, така и по-малки – разклонения на Вилизиевия кръг.
- Миокарден инфаркт – причинява се често от тромб, запушващ коронарните артерии. Миокардният инфаркт може бързо да доведе до летален изход, ако не се окаже спешна медицинска помощ.
Симптоми при тромбоза
При наличие на тромб, който не запушва напълно кръвоносния съд, симптоми може да липсват напълно при обичайни условия. При повишаване на активността на кръвоснабдяваната тъкан, обикновено се появяват белези на недостатъчно снабдяване с кислород. Пълното запушване на кръвоносния съд от тромб, води до некротизиране на тъканта и поява на симптоми на нарушена функция. Симптомите варират в широки граници, в зависимост от органа, който е засегнат. Почти винаги е налице силна болка и нарушаване на функцията на органа – нарушена помпена функция на сърцето, нарушен газообмен в белия дроб и други. При запушване на венозен съд, освен болката се появява и оток (подуване). Важно е симптомите да се интерпретират правилно и своевременно, тъй като някои от състоянията, дължащи се на тромбоза, изискват спешна диагноза и лечение.
Най-честото усложнение при тромбоза е откъсването на целия тромб или на част от него и придвижването му по хода на кръвоносния съд – тромбемболия. Това може да настъпи при бактериално инфектиране на тромб, при което той се разпада и частици инфектиран материал се разпространяват в кръвоносната система. Те могат да се спрат навсякъде в тялото и водят до образуване на нови инфектирани огнища.
Откъсване на тромб може да стане и без наличие на инфекция. Откъснатият ембол се придвижва по кръвоносните съдове и при запушване на някой от тях, бързо води до некротизиране на тъканта, която се кръвоснабдява от запушения съд. Ако запушването е на нивото на коронарните артерии, сърдечните клетки се лишават от кислород и може да настъпи миокарден инфаркт.
При запушване на клонове на белодробната артерия настъпва белодробен инфаркт или белодробна емболия, в зависимост от големината на разклонението на белодробната артерия, което е запушено от тромба. Белодробната емболия е животозастрашаващо състояние, което се нуждае от спешно лечение.
Повечето тромби обаче, се организират във фиброзна тъкан и запушеният съд постепенно се реканализира, с което се възстановява кръвния ток в съда.
• Физикално изследване – данни, насочващи за тромботичен процес понякога могат да се извлекат при извършването на оглед и палпация. Наличието на запушен венозен съд в крайниците води до оток и промяна в цвета на кожата на съответната област. При тромбоза на хепаталните вени, черният дроб се опипва уголемен и болезнен. Тези находки могат да насочат мисленето на лекаря в посока тромбоза, но не са достатъчни за поставяне на диагноза.
• Лабораторни изследвания – използват се кръвни изследвания като брой на тромбоцитите, протромбиново време и по-специфичното изследване за тромботичен процес - D-димер.
• Образни изследвания – към тях се отнасят доплер-ултразвуково изследване, венограма, ядреномагнитен резонанс, вентилационен/перфузионен скенер, компютър-томографска ангиография.
- Доплер - може да визуализира тромб, особено в областта зад коляното;
- Венограма - прилага се при съмнения за дълбока венозна тромбоза. Във вените на ходилото се инжектира контрастно вещество, което се разпространява нагоре по крака. Правят се рентгенови снимки. Ако има тромбоза, контрастното вещество спира някъде във венозната система на крака, което се визуализира като „дупка”.
- Магнитен резонанс - Използва се специално приложение на резонанса, с което се визуализира наличието на тромб.
- Вентилационен/перфузионен скенер, компютър-томографска ангиография – използва се в диагностиката на белодробната емболия.
Основните лекарствени средства, които се прилагат при тромбоза са хепарин, нискомолекулярни хепарини и варфарин. Те намаляват способността на кръвта да се съсирва и предпазват от нарастване на вече оформен тромб. При вземане на антикоагуланти е важно да се следят кръвни показатели (aPTT, INR), с цел да се снижи риска от предозиране и последващо кървене.
• Хепарин – бързо действащ антикоагулант, който се назначава интравенозно, в болнична среда. Недостатък е нуждата от ежедневно проследяване на показателите, за да се избегне риска от предозиране.
• Нискомолекулни хепарини – към тях се отнасят фраксипарин, далтепарин и други. Те имат действие, подобно на хепарина, но се поставят по-лесно – подкожно и от самия пациент. Недостатък е по-високата им цена.
• Варфарин – предлага се под форма на таблетки за орално приложение. Неговата антикоагулантна функция е свързана с блокиране на витамин К. При някои хора, терапията с варфарин продължава цял живот, например при болни след смяна на сърдечна клапа. Кървенето е чест страничен ефект при приема на варфарин, затова е необходимо редовно изледване на показателя INR.
За намаляване на риска от тромбоза на вените на долните крайници се препоръчва избягване на обездвижването, редовни физически упражнения за подобряване на мускулатурата на долните крайници, която спомага за изпомпването на кръвта от вените, ранно раздвижване след оперативни интервенции, използване на специални компресивни чорапи.
Ниските дози на ацетил-салициловата киселина (аспирин, ацетизал) – 75-100мг, имат антиагрегантно действие. Те намаляват слепването на тромбоцитите един към друг и по този начин намаляват риска от тромбообразуване. Приемът на ацетил-салицилова киселина се свързва с понижен риск от настъпване на миокарден инфаркт и инсулт.
Профилактиката на белодробната тромбемболия е свързана най-вече с превенцията на дълбоката венозна тромбоза.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.