Шизофрения – Причини
Шизофрения – Видове
Шизофрения – Симптоми
Шизофрения – Диагноза
Шизофрения – Лечение
Шизофрения е тежко, хронично психично заболяване. Терминът има гръцки произход и означава раздвояване на личността. Заболяването засяга около 1% от населението. Повече от два милиона американци страдат от шизофрения, като всяка година заболяват нови сто хиляди. Шизофрения обикновено се диагностицира при хора между 17 и 35 години. Тя засяга мъжете и жените с еднаква честота, като при мъжете настъпва в по-ранна възраст, в сравнение с жените. Много от засегнатите хора са инвалидизирани от заболяването и не успяват да се задържат на работното си място.
Още по темата Гинко билобаПроблемите със съня имат генетични връзки със затлъстяването и шизофрениятаПричините, които водят до поява на заболяването, не са известни. Въпреки това се отдава значение на генетични, биологични, психологични и фактори от околната среда. Редица рискови фактори се свързват с развитие на шизофрения и биполярно афективно разстройство (БАР).
Изследвани са различни биологични фактори, които може би предразполагат към развитие на шизофрения. Към тях се отнасят генетичното (фамилно) предразположение, инфекциозни агенти, алергии и нарушения в метаболизма. Доказано е, че шизофрения се предава в семейството. Така например, рискът за поява на заболяването при еднояйчни близнаци е 40-50%. При наличие на един болен родител, рискът за детето е около 10%. За сравнение рискът за развитие на шизофрения в общата популация е около 1%. Счита се за появата на шизофрения са отговорни нарушения в повече от един гени. Някои вътреутробни нарушения и усложнения по време на раждането, са свързани със създаване на известно предразположение към заболяването. Нарушения в обмяната на невротрансмитерите (химични вещества, които осъществяват комуникацията между нервните клетки) също се считат за вероятна причина за настъпване на шизофрения. Особено внимание се отдава на невротрансмитерите допамин, серотонин и глутамат.
От факторите на околната среда, които биха могли да доведат до развитие на шизофрения, най-голямо внимание се обръща на злоупотребата с марихуана.
Параноиден тип шизофрения – характеризира се с наличие на самозаблуди и слухови халюцинации, при относително нормална интелектуална функция. Болнният най-често си мисли, че е преследван несправедливо или се мисли за друг човек, най-често известен. Хората с параноидна шизофрения често изпитват недоверие и подозрителност, отчужденост, тревожност и свадливост.
Дезорганизиран тип шизофрения – характеризира се с говор или поведение, които са дезорганизирани или трудно разбираеми, и с потиснати или неадекватни емоции. Хората с този тип шизофрения могат да се смеят например при смяна на цвета на светофара. Тяхното дезорганизирано поведение често води до нарушаване на нормални дейности като къпане, обличане и приготвяне на храна.
Кататонен тип шизофрения – характеризира се с нарушение на движенията. Хората с кататонен тип шизофрения могат да останат напълно неподвижни или да стават свръхмобилни. Те могат да мълчат в продължение на часове или да повтарят думите или движенията на околните. При всички случаи действията им могат да ги поставят в опасна ситуация, тъй като не им позволяват да се грижат сами за себе си.
Недиференциран тип шизофрения – характеризира се със симптоми от различните типове шизофрения, без да преобладава някой от тях.
Резидуален тип шизофрения – характеризира се с минали епизоди на шизофрения, като в момента пациентът няма позитивна симптоматика (самозаблуди, халюцинации, нарушения в говора или поведението). Този тип шизофрения може да представлява преход между разгърната шизофрения и пълна ремисия, или да продължава в продължение на години, без последващи психотични епизоди.
Хората , страдащи от шизофрения, претърпяват значителни промени във вътрешния свят и в поведението. Промените в поведението могат да са следните:
- Отдръпване на личността от социалния живот;
- Повишена възбудимост или тревожност;
- Деперсонализация (повишена тревожност и чувство за нереалност);
- Загуба на апетит;
- Загуба на хигиенните навици;
- Самозаблуди (делюзии);
- Халюцинации (най-често слухови – чува неща, които не съществуват);
- Чувство за контрол над същността от външни сили.
Болният от шизофрения може да няма никакви външни белези, че страда от заболяването. В други случаи обаче, заболяването може да е по-очевидно и да води до странно поведение. Например човек с шизофрения може да носи на главата си алуминиево фолио, като вярва че така ще попречи на другите да четат мислите му и ще го предпази от навлизане на злонамерени вълни в главата му.
Хората, болни от шизофрения, могат да имат най-разнообразно поведение, борейки се със заболяване което е извън техния контрол. В активните фази те могат говорят нелогично или да реагират с неконтролиран гняв или насилие към доловена въображаема заплаха. Те могат също да преживеят относително пасивни фази на заболяването, през които те сякаш губят индивидуалността, движенията и емоциите си. Тези крайни състояния могат да се редуват, като поведението на болния понякога може да се предскаже, а в други случаи – не.
Симптомите при шизофрения могат да се групират в следните категории:
Позитивни симптоми – чуване на гласове, подозрителност, чувство, че са под непрекъснато наблюдение, самозаблуди (делюзии) или измисляне на думи без смисъл (неологизми).
Негативни симптоми – социално отдръпване, затруднение в изразяването на емоциите, трудност в грижата за себе си, неспособност да изпитват удоволствие.
Когнитивни симптоми (свързани с познанието) – трудности в събирането и обработването на информация, в разбиране на заобикалящата ги среда и в запомняне на прости задачи.
Афективни симптоми (свързани с настроението) – изразена депресия, висок риск за извършване на опит за самоубийство.
Преди да се постави диагнозата шизофрения, трябва да се изключат заболявания които могат да предизвикат промени в поведението (например чернодробни заболявания, злокачествени заболявания в мозъка и други). За целта често се назначават лабораторни изследвания и образни изследвания, като компютърна томография. Не бива да се пропуска и възможна злоупотреба с лекарства, които могат да доведат до поява на симптоми, подобни на шизофрения. Ако такива не се открият, пациентът трябва да се насочи към специалист – психиатър, който да прецени психическото му състояние.
Ролята на членовете на семейството и други, близки до пациента, хора е значителна. Те могат да дадат информация за промените в поведението му, за предишното ниво на социална адаптация, за минали физически и психични заболявания, прием на лекарства и алергии, за болести, които се предават в семейството. Данните за минали хоспитализации също могат да са от полза в събирането на информация за болния.
Семейството и близките на пациент с шизофрения трябва да му осигурят възможно най-безопасна и емоционално топла атмосфера. Трябва да се избягва враждебното поведение и критицизмът. Семейството има съществена роля в лечението на болния, както със самото си присъствие, така и с редовния прием на лекарствата. Предписаното лечение трябва да се спазва стриктно и най-вече да се избягват опитите за самоволно прекъсване, тъй като най-често това води до нови тласъци на заболяването.
Хоспитализацията и медикаментозната терапия са съществени при острите епизоди на шизофрения, когато пациентът може да е опасен както за себе си, така и за околните. Днес непрекъснато се създават и въвеждат нови лекарствени средства за лечение на шизофрения, които дават възможност да се намалят негативните симптоми и подобряват качеството на живот на болните и техните семейства.
Лекарствата, които се използват за лечение на шизофрения, се наричат антипсихотици. Те лекуват острите епизоди на заболяването и намаляват риска от появата на нови епизоди. Лечението на шизофрения има две основни фази – лечение на острата фаза, когато се налага прилагане на високи дози от лекарството, последвана от поддържащо лечение, при което дозите постепенно се намаляват до възможно най-ниски за предпазване от нови епизоди.
Изборът на медикамент е индивидуален, в зависимост от конкретния пациент. В миналото са се прилагали основно следните медикаменти – хлорпромазин, халоперидол, флуфеназин, тиоридазин. Въпреки, че са ефективни, тези лекарствени средства имат значителни нежелани реакции, най-вече от страна на нервната система. В лечението на шизофрения са въведени нови, атипични антипсихотици, които са също толкова ефективни, колкото старите, но със значително по-малко нежелани ефекти. Такива лекарства са клозапин, оланзапин, кветиапин, илоперидон и други.
Обикновено ефектът от терапията настъпва след две до четири седмици прием на лекарството, а за да се определи дали даденото лекарство е ефективно са необходими поне осем седмици. Понякога се налага коригиране на дозата или добавяне на друго лекарство, което се определя от състоянието на конкретния пациент. Важно е да се спазва стриктно терапевтичният план, за да се избегне влошаване на състоянието на пациента. Нерядко
Често освен антипсихотични медикаменти, към терапията на шизофрения се добавят и лекарства, повлияващи депресивните епизоди – флуоксетин, сертралин и други.
Шизофрения – други методи за лечение
Въпреки успешната антипсихотична терапия, много пациенти с шизофрения имат трудности с мотивацията, дейности от всекидневието, социални връзки и умения за комуникация. Тъй като заболяването много често стартира в критичен период за обучението и придобиване на професионални успехи, тези хора често страдат от липса на социални и трудови умения и опит. Ето защо са развити други форми на терапия, които имат за цел да подпомогнат болните от шизофрения.
Индивидуална психотерапия – тя включва редовни сеанси, включващи пациента и лекаря, и фокусиращи се върху настоящи и минали проблеми, мисли, чувства или връзки. С помощта на специалист, болните с шизофрения успяват да научат повече за себе си и за заболяването си, както и да придобият умения за справяне с всекидневните проблеми и задачи.
Рехабилитация – тя може да включва работа или професионално консултиране, методи за решаване на проблеми и трениране на социални умения. По този начин пациентите придобиват умения, необходими за успешно реинтегриране в обществото след изписване от психиатричното заведение.
Обучение на семейството – то се базира на редица изследвания, според които хората с шизофрения, чиито семейства участват активно в лечението им, имат по-добра прогноза от тези, които се борят сами със заболяването си. Ето защо стремежът е всички членове на семейството да се включат в терапията и да са подкрепа за пациента.
Лечебни растения – те могат да са в подкрепа към антипсихотичното лечение на болния с шизофрения. Прилагането на магарешки бодил подпомага функцията на черния дроб, която може да е затруднена от прилагането на антипсихотичните лекарства. Въпреки позитивния си ефект, магарешкият бодил може да взаимодейства с някои от лекарствата и затова приемът му трябва да става под лекарско наблюдение. Приемането на екстракт от гинко билоба, под форма на капсули или чай, има доказан положителен ефект върху нервната система и може да се прилага в комбинация с антипсихотичната терапия, също под наблюдение на лекуващия лекар.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.