Ревматоиден артрит

артрит, ревматоиден артрит

Какви са симптомите и признаците на ревматоиден артрит?

Как се диагностицира ревматоиден артрит?

Билколечение при ревматоиден артрит

Какво е ревматоиден артрит?

Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, което причинява хронично възпаление на ставите. Ревматоидният артрит може също да причини възпаление на тъканите около ставите, както и в други органи на тялото. Автоимунните заболявания са заболявания, които се появяват, когато тъкани на тялото са погрешно атакуван от собствената имунна система. Имунната система съдържа сложна организация от клетки и антитела, предназначени нормално "да се търсят и да унищожават" нашественици на тялото, особено инфекциите. Пациенти с автоимунни заболявания имат антитела в кръвта си, които са насочени към собствените тъкани на тялото, които могат да бъдат асоциирани с възпаление. Ревматоидният артрит е системно заболяване и може да засегне множество други органи на тялото.

То е и хронично заболяване, което означава, че може да трае в продължение на години, а при пациентите да има дълги периоди без проява на никакви симптоми. Въпреки това, ревматоидният артрит обикновено е прогресиращо заболяване, което причинява увреждане (и в някои случаи унищожаване) на ставите, както и функционални увреждания.

Ставата е мястото, където се срещат две кости, за да позволят движението на частите на тялото. Артрит означава ставно възпаление. Ставните възпаления на ревматоиден артрит предизвикват подуване, болка, скованост и зачервяване на ставите. Възпалителните ревматоидни заболявания могат да възникнат и в тъканите около ставите като сухожилия, ставни връзки и мускули.

При някои хора с ревматоиден артрит, хроничното възпаление води до разрушаване на хрущяла, костите и сухожилията, което води до деформация на ставите. Увреждането на ставите може да се случи в началото на заболяването и да прогресира. Освен това, проучванията показват, че прогресивното увреждане на ставите не корелира задължително със степента на настоящата болка, скованост или подуване.

Заболяването е три пъти по-често срещано при жените, отколкото при мъжете. То рефлектира на хората от всички раси еднакво. Болестта може да започне във всяка възраст и засяга дори деца (ювенилен ревматоиден артрит), но най-често започва след 40-годишна възраст и преди 60-годишна възраст. В някои семейства голяма част от членовете могат да бъдат засегнати, което предполага генетична основа за разстройство.

Какво причинява ревматоиден артрит?

Причината за ревматоиден артрит не е известна. Въпреки че инфекциозните агенти като вируси, бактерии и гъбички, отдавна са заподозрени, за нито една от тях не е доказано, че са причинители на заболяването. Това да се установи каква е точната причината за ревматоиден артрит е много активна зона на световни изследвания. Смята се, че тенденцията за развитие на ревматоиден артрит може да бъде генетично наследена (наследствен). Също така се смята, че някои инфекции или фактори в околната среда, могат да предизвикат активиране на имунната система при податливи хора. Така чрез неправилно адресиране имунната система атакува собствените си тъкани. Това води до възпаление в ставите, а понякога и на различни органи на тялото като белите дробове или очите.

Фактори от околната среда, също играят роля в причиняването на ревматоиден артрит. Например, учените са докладвали, че тютюнопушенето увеличава риска от развитие на ревматоиден артрит.

Какви са симптомите и признаците на ревматоиден артрит?

Симптомите на ревматоиден артрит се появяват и отшумяват в зависимост от степента на възпаление на тъканите. Когато тъканите на тялото са възпалени, заболяването е активно. Когато възпалението на тъканите стихне, болестта е неактивна (в ремисия). Ремисиите могат да възникнат спонтанно и могат да продължат седмици, месеци или години. По време на ремисиите симптомите на болестта изчезват и хората обикновено се чувстват добре. Когато заболяването се активира отново (рецидив) симптомите се връщат. Завръщането на активността на заболяването и симптомите се нарича пристъп.

Когато заболяването е активно, симптомите могат да включват умора, загуба на енергия, липса на апетит, ниска температура, мускулни и ставни болки, и скованост. Мускулните болки и сковаността в ставите са обикновено най-забележими сутрин и след периоди на бездействие. Също така по време на пристъпи, ставите често стават червени, подути, болезнени и нежни. Това се случва, защото се възпалява лигавицата на тъканите на ставите (синовията) в резултат на производството на прекомерна ставната течност (синовиална течност). Синовията също се удебелява с възпалението (синовит).

Ревматоидният артрит обикновено възпалява няколко стави в симетричен модел (от двете страни на засегнатия орган). Ранните симптоми могат да бъдат неуловими като често участват и малките стави на ръцете и китките. Симптомите в ръцете с ревматоиден артрит включват трудности с елементарни задачи от ежедневието като например затравяне на вратата. Малките стави на стъпалата също могат да доведат до болезнено ходене, особено сутрин, след ставане от леглото. Понякога само едната става е възпалена. Когато участва само една става, артритът може да имитира ставни възпаления, причинени от други форми на артрит, като подагра или ставна инфекция. Хроничното възпаление може да доведе до увреждане на тъканите на тялото, включително хрущялите и костите. Това води до загуба на хрущяли, ерозия и слабост на костите, както и мускулите, в резултат на съвместни деформация, разрушаване и загуба на функции. Рядко ревматоидният артрит може дори да засегне ставата, която е отговорна за затягане на нашите гласните струни. Когато тази става е възпалена, тя може да доведе до дрезгавост на гласа. Симптомите при децата с ревматоиден артрит включват накуцвайки, раздразнителност, плач и липса на апетит.

Тъй като ревматоидният артрит е системно заболяване, възпалението може да повлияе на органи и области на тялото, различни от ставите. Възпаление на жлезите на очите и устата може да причини сухота в тези области (синдром на Сьогрен). Сухота на очите може да доведе до корнеална абразия. Възпаление на белите части на очите (sclerae) е склерит и може да бъде много опасен за окото. Ревматоидните възпаления на лигавицата на белите дробове (плеврит) причиняват болка в гърдите с дълбоко дишане, задух или кашляне. Тъканите на белите дробове могат да се възпалят и да образуват възли (ревматоиднивъзли), които се развиват в рамките на белите дробове. Възпаление на тъканта около сърцето, наречена перикардит, може да предизвика болка в гърдите, която обикновено става по-интензивна при легнало положение или навеждане напред. Ревматоидната болест може да намали броя на червените кръвни клетки (анемия) и белите кръвни клетки. Намаляване на белите клетки може да предизвика увеличен далак и може да увеличи риска от инфекции. Ревматоидните възли могат да възникнат около лактите и пръстите, където има чести притискания и допир до външна среда. Въпреки че тези възли обикновено не причиняват симптоми, понякога могли да се инфектират. Нервите в китките могат да се притиснат и дапредизвикат синдром на карпалния тунел. Рядко, но сериозно усложнение е възпаление на кръвоносните съдове (васкулит). Васкулитът може да увреди кръвоснабдяването на тъканите и да доведе до смъртта им (некроза).

Как се диагностицира ревматоиден артрит?

Има много тестове за диагностициране на ревматоиден артрит. Вместо това, обаче, ревматоидният артрит се диагностицира основно на базата на характерните симтоми – скованост на ставите сутрин, наличие на ревматоиден фактор и антитяло цитрулин в кръвните изследвания, наличие на ревматоидни възли и рентгенографски промени (рентгенови тестване).

Първата стъпка при диагностицирането на ревматоиднен артрит е среща между лекар и пациент. Лекарят прави преглед на историята на симптомите, разглежда ставите за възпаление, чувствителност, подуване и деформация на кожата от ревматоидни възли (твърди подутини под кожата, най-често над лактите или пръстите), както и други части на тялото за възпаление . Често се налагат кръвни тестове и рентгенови изследвания. Диагнозата се основава на модела на симптомите, разпределението на възпалените стави и на това, което дават като резултат рентгеновите изследвания и кръвните тестове. Могат да се наложат няколко посещения, преди лекарят да може да даде точна диагноза. Лекар със специална подготовка в артритни заболявания се нарича ревматолог.

В кръвта на хората с ревматоиден артрит могат да бъдат намерени патологични антитела. Антитяло, наречено "ревматоиден фактор" може да се намери в 80% от пациентите с ревматоиден артрит. Пациентите, които усещат, че имат ревматоиден артрит и тестовете за ревматоиден фактор са отрицателни, се отнасят към "серонегативен ревматоиден артрит." Citrulline антитела също са налице при повечето хора с ревматоиден артрит. Той е полезен в диагностиката на ревматоиден артрит при оценка на случаи с необясними ставни възпаления. Тестът за цитрулин антитела е най-полезно в търсенето на причината за артрит, тъй като те се свързват с най-ранните етапи на развитие на заболяването. Друго антитяло, наречено "антинуклеарни антитела (ANA) също е често срещано при хора с ревматоиден артрит.

Кръвен тест, наречен „скорост на утаяване“ (SED rate) е мярка за това колко бързо червените кръвни клетки се утаяват на дъното на епруветката. Този тест обикновено е по-бърз по време на пристъпи на болестта и по-бавен по време на ремисия. Друг кръвен тест, който се използва за измерване на степента на възпалението е на C-реактивния протеин. Този кръвен тест може да разкрие анемия, тъй като анемията често съпровожда ревматоидня артрит, особено поради хронично възпаление.

Ревматоидният фактор, ANA, SED и C-реактивен протеин тестове, могат да открият и други системни автоимунни и възпалителни състояния. Ето защо аномалии в тези кръвни тестове не са достатъчни за диагностика на ревматоиден артрит.

Ренгенът също може да покаже, подуване на меките тъкани, в началото на заболяването, също така той може да бъде полезен при проследяване на прогресията на болестта и увреждане на ставите с течение на времето.

Разработена е система за класифициране на ревматоиден артрит, която се основава предимно върху появата на заболяването върху ставите. Тази система помага на медицинските специалисти да класифицират тежестта на ревматоидния артрит по отношение на хрущялите, сухожилията и костите.

Етап I

Никакви щети не се наблюдават на ренген, въпреки че може да има признаци на изтъняване на костите

Етап II

На ренген се виждат доказателства за изтъняване на костта около ставата с или без костни увреждания.
Възможено е незначително повреждане на хрущяла.
Мобилността на ставите може да бъде ограничена, но не се наблюдават други деформации.
Атрофия на съседните мускулни.
Аномалии на меките тъкани около ставата.

Етап III

На ренгеновите снимки се виждат доказателства за увреждане на хрущялите и костите, също така се наблюдава изтъняване на костите около ставата.
Обширна мускулна атрофия
Аномалии на меките тъкани около ставата

Етап IV

Увреждане на хрущялите и костите и остеопороза около ставата
Ставни деформация с постоянно фиксиране на ставата (посочени като анкилоза)
Обширна мускулна атрофия
Аномалии на меките тъкани около ставата

Как се лекува ревматоиден артрит?

Към днешна дата, целта на лечението при пациенти с ревматоиден артрит е свързано с намаляване на възпалението и болката на ставите, максимизиране на ставната функция и предотвратяване на тяхното разрушаване и деформация. Оптимално лечение на заболяването включва комбинация от лекарства, почивка, упражнения за укрепване и образование на пациента и семейство. Лечението е персонално и се определя от много фактори като активност на заболяването, вид на ставите, общо здравословно състояние, възраст и др..

Два класа на лекарства се използват при лечение на ревматоиден артрит: бързодействащи "първа линия лекарства" и бавно действащи "втора линия лекрства" . Първата линия лекарства като аспирин и кортизон (кортикостероиди), се използват за намаляване на болката и възпалението. Бавно действащите, като злато, метотрексат (Rheumatrex, Trexall) и хидроксихлороквин (Plaquenil), насърчават ремисията на болестта и предотвратяват прогресивното разрушаване, но те не са противовъзпалителни средства.

Степента на разрушителност на ревматоидния артрит варира при различните хора. Тези, които са с по-малко разрушителна форма на болестта могат да я управляват с почивка плюс контрол на болката чрез приемане на противовъзпалителни лекарства. Цялостното състояние се повлиява най-добре от втората линия лекарства.

Нови лечения

По-новата "втора линия" лекарства за лечение на ревматоиден артрит включват лефлуномид (Arava) и "биологични" лекарства етанерцепт (Enbrel), инфликсимаб (Remicade), анакинра (Kineret), адалимумаб (Humira), ритуксимаб (Rituxan), абатацепт (Orencia), golimumab (Simponi), цертолизумаб пегол (Cimzia) и тоцилизумаб (ACTEMRA). Всеко едно от тези лекарства може да увеличи риска от инфекции и развитието на всякакв вид инфекция, трябва да бъде съобщен незабавно на лекуващия лекар. Новите лекарства, представят нов подход към лечението на ревматоиден артрит и са продукти на съвременната биотехнология. Те са посочени като биологични лекарства. В сравнение с традиционните модифициращи болестта антиревматични лекарства, биологични лекарства имат много по-бързо действие и мощен ефект върху спирането на прогресивното увреждане на ставите.

Още по темата Вълча ябълка Златиста папрат Новите медикаменти за сърдечни и ракови болести Рибеното масло потиска болките, причинени от артрит Хомеопатията като помощник на психосоматичната медицина Диета и други лечения на ревматоиден артрит

Преди години са се носели легенди, че хранителни продукти като доматите например, ще влошат ревматоидня артрит. Те обаче не са истина. Рибеното масло може да имат противовъзпалителен благотворен ефект, но досега това е доказано само при лабораторни експерименти. По същия начин, ползите от препаратите с хрущял остават недоказани. Симптоматично облекчаване на болката често може да бъде постигнато с перорални ацетаминофен (Tylenol) или с локални препарати, които се втриват в кожата.

Области на тялото, различни от ставите, които са засегнати от ревматоидно възпаление се третират индивидуално. Правилни и редовни физически упражнения са важни за поддържане на подвижността на ставите и за укрепване на мускулите около ставите. Плуването е особено полезено, тъй като дава възможност за упражняване с минимален стрес на ставите. Професионалните терапевти са обучени да предоставят конкретни инструкции за упражнения. Контрастните душове (топло и студено) също могат да облекчат симптомите преди и след тренировка.

Лекарите, които специализират в операция на ставите са ортопеди. Артроскопията е хирургична техника,при която лекарят вмъква тръба в ставата, за да се види и поправи разрушената тъкан Пълната замяна на ставата е хирургическа процедура, при която разрушена става се заменя с изкуствени материали. Например, малките стави на ръката могат да бъдат заменен и с пластмасов материал. Големите стави на бедрата или коленете се заменят с метали.

Билколечение при ревматоиден артрит

Чай от водна детелина+ семена от целина три пъти на ден.
Чай от мащерка по 1 ч.ч. чай 3 пъти на ден.
Ароматизирана вана с 2 капки лавандулово масло и 2 капки маслко от чаено дърво.
Можете да си направите загряващ компрес като смесите в топла вода 2 капки хвойна и 2 капки лавандулово масло като масленият слой, койо се образува на повърхността на съдя, трябва да се събере с хавлия, която се поставя на болната става.
Можете да си направите олио за масаж от 10 ч.л. зехтин, 5 к. лавандулово масло и по 2 к. черен пипер, хвайна и лайка. Трябва да се мажете всеки ден с приготвеното олио.