Остеопороза – Видове
Остеопороза – Фактори
Остеопороза – Симптоми
Остеопороза – Диагноза
Остеопороза – Лечение
Остеопороза – Профилактика
Остеопороза е най-честото заболяване на костите, което води до намаляване на костната плътност и повишава рискът от фрактури. Остеопороза не случайно се нарича „тихият крадец” – тя най-често протича без изявени симптоми и се открива по повод падане и последваща фрактура на костите. В напреднала възраст, това счупване на кост може да доведе до инвалидизация и дори до смърт, поради последвали усложнения. Заболяването засяга и двата пола, но е по-често при жени от бялата раса, след настъпване на менопауза.
Костите са изградени от три основни съставки, които ги правят едновременно гъвкави и здрави:
· Колаген – протеин, който придава на костите гъвкавост;
· Минерални комплекси от калций и фосфор, които правят костите твърди и здрави;
· Живи костни клетки, които премахват и заместват отслабените участъци от костите.
През целия живот на човека, костната тъкан непрекъснато се обновява. Разграденото костно вещество, постепенно се замества с ново. Остеопороза настъпва, когато се костта се разгражда прекалено бързо, образува се прекалено малко нова костна тъкан или и двете. При децата образуването на нова костна тъкан става по-бързо в сравнение с възрастните. Дори и след завършването на растежа, младежите продължават да образуват повече костна тъкан, от колкото губят. Това означава, че костите им стават по-плътни до достигане на т.нар. пикова костна маса – времето, когато човек има най-голям процент костна маса, от колкото някога ще има. Това настъпва обикновено между 18 и 25 годишна възраст. Колкото по-голяма е достигнатата костна маса, толкова по-малка е вероятността за развитие на остеопороза в късна възраст и за поява на фрактури.
Още по темата Червена детелинаБял имелБългарска компания провежда безплатни обучения за работа с ДНК изследванияЛекарствата срещу депресия увеличават риска от остеопорозаЛекарствата трябва да се пият с чешмяна водаСлед достигане на пиковата костна маса, балансът между образуването и загубата на костно вещество, започва да се променя. С други думи, загубата на кост може да започне да превишава образуването ѝ. На средна възраст, костната загуба обикновено изпреварва формирането на нова кост и при двата пола. При жените загубата на кост нараства след настъпване на менопауза, когато нивата на естрогените (женските полови хормони) спаднат драстично. От пет до седем години след настъпване на менопауза, жените могат да загубят до двайсет процента от плътността на костите си. Обикновено първоначално настъпва т.нар. остеопения – намаляване на костната плътност, която оставена без лечение, в повечето случаи води до остеопороза.
Съществуват няколко класификации на остеопороза, според етиологията (причините) и локализацията в скелета.
Според разпространението си в скелета, остеопорозата е:
· Локализирана;
· Генерализирана.
Тези основни групи остеопороза, се класифицират в две подгрупи – първична и вторична остопороза.
-
Първичнаостеопороза – при пациенти с първична остеопороза не може да се открие вторична причина, която да води до развитие на остеопороза. Към нея се отнасят ювенилната остеопороза (срещана в млада възраст) и идиопатична остеопороза. Последната се разделя също на два вида – постменопаузална (I тип) и свързана с възрастта или сенилна (IIтип).
-
Ювенилната остеопороза засяга деца и млади възрастни и от двата пола. Те имат нормални нива на половите хормони. Обикновено заболяването започва между осем и четиринайсет годишна възраст. Характеризира се с остра и внезапна костна болка и фрактура, най-често след травма.
-
Постменопаузалната остеопороза засяга жени на възраст от петдесет до шейсет и пет години. Характеризира се с повишена загуба на костно вещество, най-вече от дългите кости. Чести са фрактурите на китката и прешлените.
-
Сенилната остеопороза зясяга жените над седемдесет годишна възраст и е свързана със загуба на костно вещество, свързана с възрастта. Най-чести са счупванията в областта на китките, прешлените и главата на бедрената кост.
- Вторична остеопороза – настъпва поради подлежащо заболяване, дефицит или употреба на някои лекарства. Около една трета от постменопаузалните жени, а също и много мъже и жени, преди менопауза, имат съпътстващо остеопороза заболяване. Състоянията, които могат да доведат до остеопороза, са многобройни. Те могат да се класифицират в следните основни групи:
- Генетични нарушения и вродени заболявания – ренална (бъбречна) хиперкалциурия – представлява заболяване, при което се отделя голямо количество калций от организма с урината; кистична фиброза (муковисцидоза); синдром на Марфан; остеогенезис имперфекта; гликогенози; хемохроматоза; хомоцистеинурия; порфирия; хипофосфатазия и други.
- Хипогонадни състояния (с понижено ниво на половите хормони) – панхипопитуитаризъм, хиперпролактинемия, синдром на Търнър, синдром на Клайнфелтър, преждевременна менопауза и други.
- Ендокринни заболявания и състояния – синдром на Кушинг, захарен диабет, хиперпаратиреоидизъм, акромегалия, надбъбречна недостатъчност, пролактином, недостатъчност на женските полови хормони, бременност.
- Дефицитни състояния – недостиг на калций, витамин Д, магнезий, протенини; недохранване; парентерално хранене; операции, свързани с отстраняване на части от стомаха или целия стомах.
- Възпалителни заболявания – анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус.
- Хематологични и злокачествени заболявания – лимфом, левкемия, мултиплен миелом, хемофилия, таласемия, наличие на метастази.
- Лекарствени средства – антиконвулсанти (прилагани при епилепсия), антипсихотици (при шизофрения и др.), антиретровирусни лекарства (при заразени с ХИВ), медикаменти за химиотерапия, фурантрил, хепарин, кортикостероиди, хормони на щитовидната жлеза, литиеви препарати, лекарства за лечение на депресия.
- Други причини – алкохолизъм, хронична сърдечна недостатъчност, депресия, емфизем, хронични заболявания на черния дроб, обездвижване, СПИН, пребиваване в безтегловност (космонавти), бременност и кърмене и други.
Съществуват редица фактори, които повишават риска за развитие на остеопороза. В зависимост от това дали могат да бъдат повлияни или не, те се разделят условно на неконтролируими и контролируеми фактори.
Неконтролируеми рискови фактори
- Възраст над 50 години;
- Женски пол;
- Менопауза;
- Фамилна история за заболяването;
- Ниско тегло, дребно и слабо телосложение;
Контролируеми рискови фактори
- Недостатъчен прием на калций и витамин Д;
- Недостатъчно консумиране на плодове и зеленчуци;
- Прием на прекалено голямо количество протеин, сол и кофеин;
- Водене на заседнал начин на живот;
- Тютюнопушене;
- Злоупотреба с алкохол;
Приемът на някои лекарства, както и наличието на различни заболявания, също повишава риска от развитие на остеопороза.
В ранните стадии на загуба на костно вещество, най-често липсват оплаквания. С напредване на заболяването, може да се появят следните симптоми:
- Болка в гърба, причинена от счупен или колабиране (смачкване) на прешлен;
- Загуба на височина, която се обяснява с постепенното смачкване на прешлените;
- Приведена походка и поза на тялото;
- Настъпване на счупване на кост (фрактура), при минимална травма.
Тъй като в повечето случаи остеопороза не дава никакви оплаквания до настъпване на фрактура, е важен скринингът – пресяването на хората, които са с повишен риск за заболяването и подлагането им на изследвания, и евентуално започване на терапия.
Поставянето на диагнозата започва с внимателен разпит на болния за наличие на оплаквания, заболявания, които биха могли да доведат до развитие на остеопороза, прием на медикаменти, данни за остеопороза в семейството, наличие на менопауза. Следва физикален преглед на болния, последван от лабораторни тестове. Извършва се пълна кръвна картина, която може да докаже наличие на анемия. Изследва се серумен калций и фосфор, отделяне на калций и фосфор в урината. Освен тях се определя и серумният магнезий, и креатининът, който има значение за оценка на бъбречната функция. При съмнения за наличие на вторична остеопороза, се извършват и редица други изследвания, според подлежащото състояние.
При съмнения за фрактура и за преценка на състоянието на костите, се извършва рентгенография. При профилна рентгенография на прешлените, може да се открие т.нар. компресионна фрактура на прешлените, която води до намаляване на ръста на пациента и прегърбване.
Златен стандарт за оценка на риска от развитие на остеопороза и за диагностицирането ѝ е изследването DEXA(dual energy X-ray absorptiometry). Чрез него се изследва плътността на костите в областта на бедрото, китката и гръбнака – области, най-често засегнати от остеопороза.
Най-често предписваните медикаменти за лечение на остеопороза са бифосфонатите. Към тях се отнасят алендронат, ризедронат, ибандронат, золедронат. Странични ефекти от терапията са гадене, коремни болки, затруднено преглъщане и повишен риск от образуване на язви. Лекарствата се прилагат под форма на таблетки или инжекционно, като при втория път на въвеждане се избягва дразненето на стомаха и е възможно поставянето им веднъж на няколко месеца. Рядко усложнение на терапията с бифосфонати е остеонекроза на челюстта, която настъпва след екстракция на зъб.
Друг вариант на лечение на остеопороза е хормоналната терапия. Счита се, че прилагането на естрогени, особено веднага след настъпване на менопауза, спомага за поддържане на костната плътност. Въпреки добрия ефект върху костната система обаче, естрогенната терапия се свързва с повишен риск от образуване на тромби, ендометриален рак и рак на гърдата. До известна степен рискът от рак на ендометриума, може да се намали при добавяне на прогестерон към естрогенната терапия. Това обаче се свързва и с удължаване на кървенето, което за много жени е неприемливо. При мъжете, появата на остеопороза с възрастта може да се дължи на естественото понижаване в нивата на тестостерона. Заместителната терапия с тестостерон при тях, води до повишаване на костната плътност. Тя обаче са свързва и с повишен риск от карцином на простатата.
При жени след менопауза, както и при бременни и кърмещи, се препоръчва прием на калциеви препарати, в комбинация с витамин Д. Препоръчва се и увеличаване на приема на калций и витамин Д с храната, като дневната нужда от калций възлиза на 1200 мг., а нуждата от витамин Д за жените от рисковите групи – 800 до 1000 единици на ден.
Други медикаменти, които се прилагат при остеопороза са стронциеви препарати (стронциев ранелат – оссеор), калцитонин от сьомга под формата на спрей за нос (миакалцик), препарати, съдържащи флуор, а също и паратиреоиден хормон.
Освен медикаментозната терапия, важно значение има и поддържането на здравословен начин на живот – редовна физическа активност, балансирано хранене, избягване на прекомерна употреба на алкохол и кофеин, спиране на тютюнопушенето.
Три фактора са съществени за поддържане на здрави кости през целия живот – достатъчен прием на калций, прием на витамин Д и редовна физическа активност.
Калций – мъжете и жените на възраст от 18 до 50 години, имат нужда от 1000 мг. калций на ден. Нуждата нараства на 1200 мг. при жените над 50 и мъжете над 70 години. Добри източници на калций са нискомаслените млечни продукти, тъмнозелените листни зеленчуци, сьомга и сардини, соеви продукти (тофу), обогатени с калций зърнени храни и портокалов сок. Ако е трудно набавянето на калций с храната, се препоръчва приемът на хранителни добавки. Дневната доза не бива да надвишава 2000 мг. калций.
Витамин Д – той е жизнено важен, за да може тялото да абсорбира калция от храната. Редовното излагане на слънце (без да се прекалява и да се стига до кожни изгаряния) обикновено е достатъчно за набавянето на достатъчно витамин Д. Добавянето му под форма на хранителна добавка се налага при обитаване на страни с намалено слънцегреене, през зимните месеци, при използване на слънцезащитни лосиони с висок фактор. Обикновено нуждата от витамин Д е от 600 до 800 международни единици, но при нужда тя може да се повиши.
Физическа активност – тя спомага за изграждането на здрави кости и забавя костната загуба. Значение за поддържането на здравината на костите имат активности като ходене, бягане, изкачване на стълби, скачане на въже, каране на ски. Плуването и карането на колело са отлична тренировка за сърцето, но имат малко значение за поддържане на костите.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.