Невроза е психично разстройство, което се характеризира с тревожност и поведение на отричане. Пациентите са в състояние на дистрес. Те се чувстват неадекватно и несигурно в света, който те усещат като опасен и враждебен. Невротиците развиват начин на живот, който има за цел да ги предпази от проблемите, с които се сблъскват в заобикалящия ги свят. Цялата им енергия е насочена за самозащита от лъжливо-възприетите опасности. По този начин, те нямат време за другите хора и междучовешки взаимоотношения при тях страдат в значителна степен.
Незабавното облекчение, което хората с невроза изпитват при избягване на дадена стресираща ситуация, ги убеждава, че точно бягството е правилния начин на поведение.
При неврозата липсват халюцинации и затова като цяло това е психично разстройство, което се вписва в общоприетите социални норми.
Причините, водещи до невроза, могат да се психологични и социокултурални. Психична травма, патогенни взаимоотношения родител – дете или нарушени междуличностни взаимоотношения, са фактори, които могат да доведат до заболяването. Невъзможността за справяне със стресиращите ситуации, нарушава адаптивните възможности на човека, страдащ от невроза. Улавяните от него заплахи в средата водят до развитие на тревожност и защитно поведение. Това поведение блокира личностното изграждане и често води до недостиг на компетентност и източници на информация.
За разбиране на причините за развитие на заболяването са въведени различни теории – психоаналитична теория, теория на Юнг и други.
Психоаналитична теория
Като заболяване, тя включва различни психични разстройства, при които емоционалният дистрес или несъзнателния вътрешен конфликт се изразява чрез различни физически и психични нарушения. Главният симптом е тревожността. Може да се изяви и като депресия, остра или хронична тревожност, натрапливост (обсесивно-компулсивно разстройство), специфични фобии. Най-често и по-разбираем начин, невроза се описва като лоша способност на човек да се приспособи към средата, която го заобикаля, неспособност да се промени начина на живот и да се развие по-богата и комплексна индивидуалност. Заболяването не бива да се бърка с психоза, при която има загуба на връзката с реалността.
Според психоаналитичната теория, неврозите могат да се дължат на защитни механизми на егото. Защитните механизми са естествен начин за развитие и поддържане на постоянно чувство за собствената ни същност (егото). Засилването на тези механизми, появат на мисли и поведение, които затрудняват ежедневието, водят до невроза.
Теория на Юнг
Според Карл Юнг болестта развиват онези хора, които успешно се придържат към нормалните социални стандарти, но въпреки това имат проблеми със смисъла на своя живот. Той най-често наблюдавал пациенти, които имали неадекватни отговори на въпросите за смисъла на живота. Тези пациенти често са изгубили и вярата си в околния свят. Според Юнг, неврозата е значително неразрешено напрежение между егото и подсъзнанието.
Тревожна невроза – тя е най-честият тип от всички видове. При нея пациентите изпитват болезнен и неоправдан страх, понякога стигащ до паника и често асоцииран със соматични симптоми (симптоми от страна на тялото).
Депресивна невроза – тук пациентите се чувстват обезсърчени за различен период от време. Те са в конфликт със себе си и могат да претърпят загуби в междуличностните отношения или затруднения в средата поради някакво събитие.
Хипохондриална невроза – при нея пациентите са свръх загрижение към телесните си функции и редица предполагаеми заболявания. Това състояние е често срещано в по-късна възраст и по-често засяга жените.
Хистерична невроза – този тип се разделя на два подвида: конверсивен – с белези на физическо заболяване, като парализа или загуба на слуха, без наличие на подлежащо заболяване, и дисоциативен тип – който включва реакции като амнезия и раздвояване на личността.
Обсесивно – компулсивен тип– това е психическо нарушение, при което пациентите страдат от постоянни нежелани мисли (обсесии), съчетани с повтарящи се, подобни на ритуал действия, създадени, за да намалят дискомфорта им (компулсии). Засегнатият от състоянието осъзнава нереалистичността на мислите и ритуалите, но в същото време не може да ги контролира. Например пациент, който има постоянен страх от микроби, мие ръцете си постоянно през целия ден.
Фобиен тип – тук се включват различни страхове, които пациентът осъзнава. Въпреки че те са ирационални, пациентите не могат да се освободят от тях. Този тип се среща по-често при тийнеджъри, млади възрастни и жени.
Симптомите зависят от типа на заболяването. Най-често пациентите се оплакват от:
· Емоционален дистрес;
· Тревожност и чувство на страх;
· Проблеми в работната среда;
· Проблеми в социалния живот;
· Нарушение във формирането на междуличностните отношения;
Поставянето на диагноза на състоянието започва със събирането на подробна информация за медицинската история на пациента, включително наличие на симптоми, както и подробно физикално изследване и изследване на психическото здраве. Извършват се и различни тестове, с цел да се изключи възможността симптомите да се дължат на други състояния, като хипертиреоидизъм или пролапс на митрална клапа, тъй като и при двете е налице тревожност. За постяване на сигурна диагноза е необходим преглед от психиатър или друг сертифициран специалист по психично здраве.
Възможно е диагнозата на невротичното състояние да се забави, поради слабо изразени симптоми, приписвани на други състояния, както и поради отрицателното отношение на хората към психичните заболявания.
Колкото по-рано започне лечението, толкова повлияването на симптомите ще е по-ефективно. Целта на лечението е пациентът да се почувства възможно най-добре и да живее нормален и продуктивен живот. То най-често е насочено към облекчаване на симптомите, промяна в начина на възприемане на света. То може да включва лекарствена терапия, психотерапия и/или социотерапия, или комбинация от тези видове терапия. Най-ефективното лечение включва комбинация от лекарствена терапия и психотерапия. Важно е лечението да бъде индивидуализирано, съобразно нуждите на всеки конкретен пациент. Като добавка към лечението, съществена е подкрепата и любовта от страна на семейството и приятелите на пациента. Това помага за справянето със стресиращи ситуации и създаване на по-здравословен поглед към живота.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.
може по-4есто и да спазваме 10-те Божи заповеди.