Миокарден инфаркт – Рискови фактори
Миокарден инфаркт – Усложнения
Миокарден инфаркт – Профилактика
Миокарден инфаркт настъпва най-често при разкъсване на атеросклеротична плака и образуване на тромб в някоя от коронарните артерии. Запушването на съда прекъсва доставката на кислород до работещия сърдечен мускул и това води до исхемия и некроза на част от него.
Сърцето е мускул, подобен на останалите мускули в тялото – артерии му доставят кръв, богата на кислород, за да може то да се съкращава и да изтласква кръв към останалите части на тялото. Когато липсва достатъчен приток на кислород с кръвния ток, функцията на мускула се нарушава. При пълен блок на кръвоснабдяването мускулът, в случая сърцето, постепенно „умира”.
Сърцето се кръвоснабдява от коронарни артерии, които произхождат от аортата, малко след като тя напусне сърцето. Тези артерии се разполагат по повърността на сърцето и му доставят така необходимите кислород и хранителни вещества. Дясната коронарна артерия кръвоснабдява дясната камера и долната част на лявата камера. Лявата предна десцендентна артерия кръвоснабдява по-голямата част от лявата камера, а циркумфлексната артерия – задната ѝ част.
Още по темата Зеленият чай помага на сърцетоОсновна причина за настъпване на инфаркт на сърцето е атероклерозата. Атеросклеротичните плаки, които се образуват по дължината на съда, постепенно нарастват и и стесняват лумена му. Плаките се състоят от холестеролови отлагания и понякога могат да се втвърдят при отлагане на калциеви соли. Ако артерията се стесни прекалено много се нарушава нормалното кръвоснабдяване на сърдечния мускул. Появява се болка в областта на сърцето. Често обаче болката може да не е в областта на гърдите, което трябва да се има в предвид преди да се отхвръли диагнозата. При пълно запушване на кръвоносния съд, кръвоснабдяването на част от сърцето е напълно блокирано и това предизвиква смъртта на засегнатата тъкан. Настъпва инфаркт на сърцето (инфаркт на миокарда – на мускулната част на сърцето).
Миокарден инфаркт - Рискови фактори
Рисковите фактори за настъпване на миокарден инфаркт са всъщност рисковите фактори за исхемична (коронарна) болест на сърцето. Тези рискови фактори са:
-
Наследствена предразположеност;
-
Тютюнопушене;
-
Високо кръвно налягане;
-
Висок холестерол;
- Диабет;
Докато наследствената предразположеност не подлежи на промяна, останалите рискови фактори могат да се повлияват – спиране на тютюнопушенето, намаляване на консумацията на наситени мазнини, повишаване на физическата активност, контролиране на кръвнозахарните нива.
Някои състояния, различни от коронарна болест на сърцето, също могат да предизвикат миокарден инфаркт.
Злоупотреба с кокаин – този наркотик предизвиква спазъм на коронарните артерии и прекъсва кръвотока към сърцето. Кокаинът повлиява и възбудно-проводната система на сърцето и затова може да предизвика и аритмии.
Ангина на Принцметал – особена форма на ангина (стенокардия), която се дължи на спазъм на коронарните артерии, с неизяснена причина.
Анормални коронарни артерии – за разлика от нормалните коронарни артерии, които се разполагат по повърхността на артериите, анормалните съдове навлизат към мускулната част на сърцето и при неговата контракция, стените им се притискат и се нарушава кръвотокът през тях.
Недостатъчна оксигенация (насищане с кислород) – това може да се наблюдава при тежка анемия. При нея са намалени клетките, преносващи кислорода с кръвта – еритроцитите (червени кръвни клетки). Недостатъчно насищане на кръвта с кислород се наблюдава и при дихателна недостатъчност, отравяне с цианиди и въглероден оксид.
Класическите симптоми са:
-
Гръдна болка, придружена със задух;
-
Обилно изпотяване;
- Гадене.
Гръдната болка може да се опише като стягане, чувство на пълнота, натиск или болка.
За съжаление, много хора не проявяват класически симптоми. Други възможни изяви на състоянието са:
-
Болка в областта на стомаха, често отдавана на лошо храносмилане;
-
Болка в челюстта;
-
Болка само в областта на рамото или ръката;
-
Задух;
- Гадене и повръщане;
Този списък на симптоми не е изчерпателен, тъй като много често може да е налице инфаркт на миокарда, с минимални оплаквания. При жени и възрастни хора оплакванията могат да са толкова слаби и атипични, че състоянието да се пропусне. Единственото оплакване може да е силна умора или слабост. При диабетно болни, поради нарушения в нервната проводимост, също симптомите са атипични.
При съмнения за миокарден инфаркт, диагнозата трябва да се постави максимално бързо и едновременно с това да се започне лечение, което цели възстановяване на прекъснатото кръвоснабдяване.
Важно значение за диагнозата имат данните от разказа на пациента – за наличие на болка, нейната локализация и разпространение, давността на оплакванията, повлияване на болката от покой или медикаменти, наличие на гадене, повръщане, профузно изпотяване и други. Наличие на рискови фактори като тютюнопушене, диабет, злоупотреба с кокаин и други, също насочват към диагнозата.
Следва физикален преглед на пациента, измерване на кръвното налягане и сърдечната честота (пулса). След това се извършва електрокардиограма, кръвни тестове и рентгенография на белите дробове.
Електрокардиограмата измерва електрическата активност на сърцето. При миокарден инфаркт се наблюдават типични промени в кардиограмата. Липсата на типични промени обаче, не е достатъчна за отхвърляне на диагнозата.
При настъпване на миокарден инфаркт, в кръвта се повишават някои вещества (ензими). Тяхното измерване чрез кръвни тестове е от особена помощ за поставяне на диагнозата. Измерват се нивата на креатин-фосфокиназата (СК) и особено нейната МВ – фракция; тропонин и миоглобин. Най-често се налага тяхното динамично наблюдение, чрез повторно изследване, тъй като повишаването не настъпва веднага.
Рентгенографията на сърцето и белите дробове дава допълнителна информация за формата на сърцето, част от аортата и белите дробове.
При изключване на миокарден инфаркт, в планов порядък може да се предприемат изследвания на сърцето като ехокардиография, стрес – тест и други.
При наличие на миокарден инфаркт, времето е от изключително значение. Колкото по-късно се потърси медицинска помощ, толкова по-голяма част от сърцето се уврежда и изходът от лечението е по-лош. Лечението на миокарден инфаркт се извършва в болнично заведение и включва преди всичко медикаменти за разтваряне на тромба (тромболитици) и интервенции като сърдечна катетеризация и ангиопластика.
Не всички болници разполагат с условия за сърдечна катетеризация и ангиопластика, затова първата стъпка за възстановяване на запушения кръвоносен съд, е назначаването на тромболитици. В повечето болници има установени диагностични и лечебни планове, чрез които да се спести максимално време и да се увеличи шансът за преживяване на пациенти с миокарден инфаркт.
Още в домашна обстановка при наличие на оплаквания и до идването на спешния екип, пациентът може да приеме една до две таблетки аспирин, най-добре сдъвкани. В болнична среда се назначават нитроглицерин за разширяване на кръвоносните съдове; хепарин или нискомолекулни хепарини за намаляване на съсирваемостта на кръвта; морфин – за намаляване на болката. Антиагрегантни средства като клопидогрел и други, също могат да се приложат. За увеличаване на притока на кислород, се назначава кислородотерапия.
При сърдечна катетеризация във феморалната или брахиалната артерия се въвежда тръбичка, която достига до съдовете на сърцето и чрез нея се открива запушената артерия. Ако е възможно, се извършва ангиопластика. В областта на блокажа се раздува малък балон, който притиска атеросклеротичната плака към стената на съда и го прави проходим. След това се поставя стент, който да поддържа съда отворен.
Миокарден инфаркт - Усложнения
След настъпване на миокарден инфаркт, в засегнатата част от сърцето нормалната мускулна тъкан се замества със съединителна тъкан. Така тази част отслабва и се намалява способността на сърцето да посрещне нуждите на тялото от кислород и хранителни вещества. Степента на нарушение на функцията на сърцето е в пряка зависимост от степента на загубена мускулна тъкан.
Настъпването на миокарден инфаркт повишава риска от камерни фибрилации, при което силно се нарушава помпената функция на сърцето и има голяма вероятност за настъпване на внезапна сърдечна смърт.
Миокарден инфаркт - Профилактика
Намаляването на рисковите фактори като отказване на тютюнопушенето, контрол върху диабета, нивата на холестерол и кръвното налягане, редовната физическа активност, има благоприятно влияние върху сърдечно-съдовата система и спомага за редуциране на риска от настъпване на инфаркт. Ежедневният прием на малки дози аспирин, също е с благоприятен ефект върху профилактиката на миокарден инфаркт. Тези профилактични мерки трябва да се прилагат през целия живот, но са незаменими в намаляване на риска от миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и периферна съдова болест.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.