Кучешка тения

Кучешката тения, известна още като ехинококоза, е типична зооантропоноза, която се предава от месоядните на всички домашни и диви животни и на човека при общуване с носителите на инвазията или чрез замърсени хранителни продукти.

Причинител

Echinococus granulosus е най-малкият тении по кучето с дължина 2,5 до 9 мм. Сколексът е малък, а ростелумът притежава 26-40 кукички.

Echinococus unilocularis е ларвната форма на кучешката тения. Представлява еднокамерен мехур, изпълнен с бистра течност. Размерите му варират от орех до детска глава.

Биологичен цикъл

цикъл на Echinococus

Цикълът е непряк. Крайни гостоприемници са кучето, вълкът, чакалът. Крайните гостоприемници се заразяват при консумиране на необезвредени вътрешни органи, съдържащи ехинококови мехури. Развилите се в тънките черва ехинококови тении достигат полова зрялост за 48 дни и живеят 5-6 месеца.

Междинни гостоприемници са преживни животни, свинята, еднокопитните животни, заекът, гризачи, а също и човекът. Заразяването става чрез храната и водата. Освободените в червата онкосфери пробиват чревната мукоза и чрез venae poratae се пренасят в черния дроб. Онкосферите, прескочили капилярната мрежа на черния дроб, по кръвен път през дясната половина на сърцето попадат в белите дробове, където също могат да бъдат задържани. Прескачайки тази мрежа, чрез лявата половина на сърцето и оттук чрез голямото кръвообръщение, те могат да бъдат разнесени по цялото тяло. При човека, свинята, коня ехинококовите мехури се локализират най-вече в черния дроб, а при преживните животни — в белия дроб. При разкъсване на ехинококов мехур в междинен гостоприемник се освобождават сколекси, които попадат в околната тъкан или в някоя телесна кухина — перитонеална, плеврална и се образуват нови ехинококови мехури.Това състояние се нарича вторична ехинококоза.Получава се както след спонтанна руптура на мехура, така и на хирургическа намеса. В този случай, ако не се развие анафилактичен шок, се развива генерализирана ехинококоза.

Разпространение и значение

Широко разпространена е във всички контитенти. Най-широко разпространение има в страните с развито овцевъдство. Кучето е най-благоприятният краен гостоприемник у нас. По-често са заразени скитащите и овчарските кучета,отколкото ловните и домашните. Заболяването е широко разпространено и сред хората. Човек се заразява след консумация на плодове и зеленчуци, замърсени с яйца, отделени с фекалиите на инвазираните кучета. Хората може да се заразят и при обработка на животински кожи, тъй като яйцата се запазват дълго време по космената покривка.

Профилактика

да се извършва редовно обезпаразитяване на овчарските ,ловните и домашните кучета.
да се унищожават бездомните и скитащите кучета
да не се хранят кучетата с необезвредено термично месо
да се унищожават оргените на опаразитените животни.
да се спазва висока лична хигиена
да се избягва пряк контакт с кучета
при обработка на кожи от кучета или лисици да се използват ръкавици и специално работно облекло