Ендометриоза – Причини
Ендометриоза – Симптоми
Ендометриоза – Диагноза
Ендометриоза – Лечение
Ендометриоза – Билколечение
Ендометриоза е често срещано заболяване на женските полови органи. То е водеща причина за хронична тазова болка при жените.
При жените, страдащи от ендометриоза, тъкан, подобна на тази покриваща вътрешността на матката (ендометриум), се развива в други части на тялото, най-често в границите на тазовата и коремната кухина. Ендометриалната тъкан може да се развие върху яйчниците, външната част на матката, червата и други коремни органи. Рядко, се наблюдава ендометриоза на мозъка или белите дробове. Ендометриоза може да се развие и върху белези от операции в областта на таза.
Още по темата РепейБял равнецКак да преодолеем пролетна умораКосата расте с билки и витаминиСинузит - Методи за премахване на синузитаПовечето от жените, диагностициране с ендометриоза, са на възраст от 25 до 35 години. Те могат да имат симптоми години наред, преди да се постави диагнозата ендометриоза. При около 1% от жените, претърпяващи оперативна интервенция в областта на таза, се открива ендометриоза като случайна находка. Този процент е още по-висок при лапароскопски операции по повод тазова болка или при инфертилитет (безплодие).
Ендометриоза е по-честа при жени от кавказката раса, в сравнение с жени от африкански и азиатски произход. Изследвания показват, че ендометриоза се среща по-често при високи, слаби жени, с нисък ИТМ (индекс на телесната маса), както и при жени, които имат роднини с ендометриоза.
За по-доброто разбиране на причините, водещи до развитие на ендометриоза, е важно да се разбере нормалният менструален цикъл и влиянието на хормоните върху него и матката.
Ендометриумът е вътрешният слой на матката, който се излющва по време на менструация. Дебелината му зависи от хормоналното ниво в организма и узряването на яйчниковите фоликули. Той е най-тънък непосредствено след края на кървенето и постепенно задебелява. След настъпване на овулацията, ендометриалната тъкан става богата на жлези. Всички тези промени имат за цел да подготвят матката за загнездването на оплоденото яйце (яцеклетка). Ако не настъпи оплождане, задебеленият слой на матката става излишен и през следващите няколко дни (най-често от 3 до 8), той се излющва с поява на кървене.
Ендометриоза настъпва, когато ендометриална тъкан се развие извън матката. Този растеж настъпва най-често в границите на тазовите структури – пикочен мехур и дебело черво, но може да настъпи и в коремната кухина, белите дробове, крайниците и дори мозъка.
Хормоналните нива в организма влияят на развитието на ендометриоза. Тъй като тези нива са свързани с менструалния цикъл, е необичайно развитието на заболяването при жени след менопауза и момичета, преди настъпване на пубертета. При постоянни хормонални нива, протичането на ендометриоза е по-леко. Това се наблюдава по време на бременност и други случаи на аменорея (липса на менструация).
Съществуват няколко теории, които се опитват да обяснят настъпването на ендометриоза.
· Една от най-разпространените теории се фокусира върху процес, наречен ретроградна менструация. Тя представлява обратно движение на течението по време на менструация. Тази теория е известна още като имплантационна теория. Менструални продукти, включително ендометриални клетки (клетки от вътрешността на матката), могат да напуснат матката през маточните тръби и да достигнат до яйчниците, пикочния мехур и части от дебелото черво. Тези струпвания от ендометриални клетки отговарят на промяната в нивата на естрогените и прогестерона, по същия начин, както нормалния ендометриум в матката. Разрастването на тъканта извън матката може да доведе до деформация на коремните и тазови органи, и до образуване на сраствания.
Въпреки достоверността на тази теория, малко вероятно е единствено ретроградната менструация да е причина за ендометриоза. При много жени се наблюдава подобно обратно движение на менструална кръв, без да страдат от ендометриоза. Ето защо се счита, че съществуват и други фактори, водещи до заболяването.
-
Според друга теория, известна като целомна метаплазия, слой от клетки около яйчниците и други клетки в тазовата област, имат способността да се превръщат в ендометриални клетки, подобни на тези в матката. Не е известно какво причинява тази трансформация.
-
Трансфер на ендометриални клетки при оперативни интервенции, е най-вероятно причина за ендометриоза на белези от цезарово сечение или епизиотомия.
-
Редките случаи на ендометриоза на мозъка и други далечни органи, най-вероятно се дължат на разпространяване на ендометриални клетки с кръвния или лимфния ток.
- Други теории свързват наличието на ендометриоза с промяна в имунния отговор.
Симптомите при ендометриоза варират при различните жени, поради разликите в менструалния цикъл.
-
При ендометриоза може да липсват специфични симптоми и жената може да не подозира, че има това заболяване. Това се наблюдава при голям процент от жените.
-
Най-честият симптом, от който се оплакват жените, е тазовата болка. Тя се влошава непосредствено преди менструация и после постепенно отзвучава.
-
Други чести симптоми са болезнена менструация (дисменорея), болка при полови контакти (диспареуния) и инфертилитет. Жените описват болката като постоянна, присвиваща, която се разпронява към двете половини на таза, кръста, корема и седалището.
-
Инфертилитетът е чест симптом при ендометриоза, въпреки че не всички жени с проблеми с плодовитостта, имат ендометриоза. Точният механизъм, по който ендометриоза води до безплодие, не е изяснен. Може би това се дължи на механично запушване на маточните тръби или на хормонални фактори.
- Липсва пряка връзка между изразеността на симптомите и тежестта на ендометриоза.
Много често при физикален преглед не се откриват никакви изменения, които да насочват към диагнозата. В тези случаи се разчита основно на субективните оплаквания, които може да има пациентката. При преглед лекарят може да опипа болезнени възловидни образувания в тазовата област, а също и образувания в яйчниците, които са често срещани при ендометриоза. Последните могат да се уголемяват и в центъра им да се насъбира кръв. Заради вида им, те се наричат шоколадови кисти. Тези кисти могат да са много болезнени и погрешно да насочват към проблеми с яйчниците.
За поставяне на диагнозата ендометриоза, не са достатъчни само данните от физикалното изследване и анамнезата. Често трябва да се изключат други състояния, като тумори и инфекции. Състояние, което може да има подобни симптоми е интерстициалният цистит или хронично възпаление на пикочния мехур. Окончателна диагноза предоставя директната визуализация на струпванията от ендометриални клетки, чрез лапароскопска операция. По време на тази интервенция, през малка инцизия на корема на пациента, се въвежда малка камера. С помощта на инструменти се вземат малки парчета тъкан, които се изследват под микроскоп от патоанатом. Когато не е възможно извършването на лапароскопия, се извършва лапаротомия – достъпът до коремната кухина става през значително по-голям разрез.
Както при повечето хронични състояния, и при ендометриоза е установено, че промяната в начина на живот може да окаже благоприятно влияние върху симптомите. Счита се, че повишаването на физическата активност води до намаляване на болката при повечето жени. Промяната в режима на хранене, също оказва благоприятно влияние.
Повлияването на болката е ключово в лечението на ендометриоза. То най-често се постига с помощта на медикаменти. Хирургична интервенция се препоръчва само в напредналите и по-тежки случаи, както и при съмнения за злокачествено заболяване.
Най-често за повлияване на болката при ендометриоза, се изписват нестероидни противовъзпалителни средства, като ибупрофен и напроксен. Ако те не са достатъчни, лекарят може да назначи по-силни обезболяващи, от групата на опиоидните аналгетици. С тях обаче, трябва да се внимава, тъй като водят до пристрастяване и злоупотреби.
Следващата стъпка в лечението е повлияване на разрастването на ендометриална тъкан извън матката. За тази цел се използват различни препарати, които влияят на хормоналните нива в организма.
Аналози на гонадотропин-рилийзинг хормона– те се изписват за намаляване на болката и редуциране на размера на ектопичната ендометриална тъкан (разположена извън матката). Тези лекарства могат да се прилагат под формата на назален спрей или интрамускулно през едномесечни до тримесечни интервали. Действието на тези медикаменти води до потискане на естрогенната синтеза от яйчниците и поява на симптоми, подобни на тези в менопаузата. Това са и основните странични ефекти на терапията – горещи вълни, вагинална сухота, нередовно маточно кървене, промяна в настроението, умора, загуба на костна плътност. Тези нежелани ефекти могат да се повлияят чрез прилагане на ниски дози прогестерон и естрогени.
Контрацептивни препарати– те съдържат комбинация от естрогени и прогестерон и могат да се прилагат при някои жени с ендометриоза, които желаят и предпазване от забременяване. Странични ефекти на терапията са чувствителност в областта на гърдите, напълняване, гадене и нередовно менструално кървене.
Прогестини – те са с по-мощно действие от оралните контрацептиви и се прилагат при жени, които не се повлияват от последните. Страничните им ефекти са подобни на тези при прилагане на контрацептиви, но се наблюдава и подуване и склонност към депресия.
Андрогени – най-често се прилага Даназол. Той води до повишени нива на мъжките полови хормони в организма на жената и понижава нивата на естрогените, като повлиява овулацията и производството на естроген от яйчниците. Това лекарство успешно повлиява болката и намалява размерите на ендометриалната тъкан извън матката, но притежава значителни странични ефекти. Най-честите от тях са – напълняване, отоци, акне и мазна кожа, хирзутизъм, загрубяване на гласа, главоболие, промяна в либидото. Повечето от тези реакции са обратими след спиране на лекарството, но възстановяването отнема няколко месеца.
Ароматазни инхибитори – тези лекарства нарушават образуването на естроген, както от клетките на ендометриума, така и от други тъкани.
Ако лечението с лекарства не даде резултат или не е подходящо за конкретната жена, може да се пристъпи към хирургично лечение. Най-често се пристъпва към лапароскопска хирургична интервенция, при която се премахват струпванията от ендометриални клетки. Хистеректомия (премахване на матката и яйчниците) се извършва при неуспешна терапия и при нежелание на жената да има повече деца. Въпреки успеха от оперативната интервенция, при около 40% от жените състоянието рецидивира. Повечето жени отчитат подобрение на симптомите с настъпване на менопаузата, което се дължи на спадането в хормоналните нива.
В народната медицина се прилагат някои лечебни растения, които облекчават симптомите и подобряват състоянието на жените с ендометриоза. Някои билки стимулират очистващата функция на черния дроб и спомагат за разграждането на хормоните. Такива билки са магарешки бодил, бял равнец и репей. В допълнение към тях може да се прилагат и инозитол, холин и метионин, които също стимулират функциите на черния дроб.
При наличие на болка, чай от корен на джинджифил помага за успокояването ѝ. Екстрактът от женско биле има противовъзпалително действие и също се прилага при ендометриоза. Най-често се приема под форма на капсули.
Други растения, които се прилагат за лечение на ендометриоза са лечебна пищялка, цимифуга и гъбата от вид кордицепс.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.