Ечемик

Хордеолум, по-известен като ечемик, е остра инфекция на секреторните жлези на клепача на окото. Това е често срещано състояние, което настъпва поради запушване на жлеза в клепача. Когато жлезата е запушена, мастният секрет, който тя образува, се задържа и се образува своеобразна бучица.

Описание на заболяването

Това образувание най-често е зачервено и болезнено. Често пъти запушената жлеза може да се замърси с бактерии, което води до засилване на възпалението, с поява на силна болка, зачервяване на окото и дори зачервяване на тъканите около окото и бузата.

Бучицата може да е насочена навън или навътре към окото. Често пъти той се вижда като белезникава или жълтеникава точка, която прилича на пъпка. В повечето случаи е налице очевидно отичане на клепача. Когато запушването на жлезата се освободи, ечемикът изчезва. При дрениране на гнойта, инфекцията стихва.

Причини за появата на Ечемик

Най-често възниква при запушване на отворите на мастните жлези на клепачите. В голям процент от случаите, той се инфектира от бактерии, основно Стафилококи.

При себорея (повишена продукция на мастен секрет от жлезите), нараства възможността за възникване на ечемик.

Някои фактори допринасят за запушване на мастните жлези на клепачите:

· Неправилно или нередовно премахване на грима от очите;

· Използване на козметика с изтекъл срок на годност или инфектирана (най-често при използване от няколко човека);

· Лоша лична хигиена;

· Възпалителни заболявания на клепачите, като блефарити, мейбомити;

· Стрес;

· Хормонални промени;

· Диабет;

· Високи серумни липиди.

Симптоми

Пациентите се оплакват най-често от:

· Бучка в областта на горния или долния клепач;

· Локален оток на клепача;

· Болка;

· Зачервяване;

· Чувствителност при допир;

· Образуване на корички по ръба на клепачите;

· Чувство на парене в окото;

· Визуално увисване на клепача;

· Усещане за дращене в окото;

· Замъглено зрение;

· Слузест секрет от окото;

Оставено без лечение, заболяването може спонтанно да отзвучи или да доведе до хронифициране с образуване на безболезнена маса, известна като халацион. Тази формация може да е доста голяма и да причинява зрителни нарушения, деформирайки роговицата на окото. При нелекуване на вътрешен ечемик, може да се развие целулит на клепача (възпаление на тъканите на клепача), а в по-тежки случаи и целулит на тъканите около очната ябълка.

Ечемик - диагноза

Основно значение за поставяне на диагнозата имат оплакванията на болния и данните от прегледа. Прегледът включва внимателен оглед на тъканите около окото, на окото и повърхността на конюнктивата. Не трябва да се пропуска изследване на вътрешната част на клепача за наличие на вътрешен ечемик.

Изследването разкрива локализиран оток, с подутина по външната или вътрешната страна на клепача. Рядко, може да е насочен и към двете страни. Често може да се открие и вторично възникнала инфекция на конюнктивата. При пациенти с неусложнен ечемик липсват подути личфни възли. Откриването на подути околоушни лимфни възли, свиделства за разпространяване на инфекцията.

Липсват лабораторни изследвания, специфични за заболяването. Затова при липса на усложнения, такива рядко се изследват.

Микробиологично изследване на секрет от окото рядко се налага. Ако се извърши такова, най-често се изолират стафилококи – златистият стафилокок или стафилококус епидермидис.

Лечение на Ечемик

Съществуват различни методи на лечение – от домашни рецепти, през медикаменти и обезболяващи, до хирургична манипулация.

В повечето случаи изчезва без лечение за около пет до седем дни. За да се ускори оздравяването и да се намали дискомфорта, може да се приложат следните мерки:

· Поставяне на топли компреси върху затвореното око, четири до шест пъти дневно, за около петнадесет минути. Тези компреси улесняват дренирането.

· Нежно потъркване на затвореното око, също може да улесни дренажа на задържания секрет.

· Не бива да се стиска или да се пробива ечемик, както и да се пипа със замърсени ръце. Това може допълнително за инфектира окото.

· Временно преустановяване на употребата на очен грим и очни кремове и лосиони.

· Временно трябва да не се носят контактни лещи, тъй като те могат да доведат до разпространяване на инфекцията върху роговицата.

При нужда може да се приеме обезболяващо лекарство, например парацетамол или ибупрофен.

Системни антибиотици (назначавани през устата или интравенозно) се прилагат рядко, в случай че инфекцията се разпространи и обхване други части на окото и околоочните тъкани. Орални антибиотици могат да се дадат и при незаздравяващ продължително време или често появяващ се ечемик. По-често се прилагат локални антибиотици, под формата на унгвент, по-рядко – капки.

Ако въпреки лечението, не настъпи подобрение и излекуване на ечемика, може да се наложи хирургично лечение. Най-често се извършва в амбулаторни условия. Офталмологът прави малък разрез (инцизия) в областта на клепача. В зависимост от това дали се касае за външен или вътрешен ечемик, разрезът е от вътрешната или външната страна на клепача. След като направи разреза, лекарят отстранява насъбрания мастен секрет (гнойта). При деца процедурата се извършва под обща анестезия (пълна упойка). Пациентът се вика отново на преглед, около седмица след манипулацията.

В някои случаи може да се вземе малко парче от тъканта за биопсия. Това се прави в случаите, когато има съмнение, че не се касае за ечемик, а за форма на кожен рак.

Билколечение на Ечемик

Хидрастисът притежава антибактериални, противовъзпалителни и адстринтгентни свойства. Тези негови действия се дължат на активните вещества в него – берберин и хидрастин. За лечение на ечемик се използва екстракт от хидрастис, който има жълтеникав цвят. Може да се нанася върху миглите или да се капва в окото до четири пъти на ден.

Противовъзпалително действие притежават и лайката, невенът и копърът. Те могат да се използват за приготвяне на отвара. След като изстине, в нея се потапя памучен тампон, който се поставя върху засегнатото място.

В народната медицина очанката се прилага при редица заболявания на очите, включително и при ечемик. Тя притежава антимикробни и противовъзпалителни свойства. Прилага се външно. Приготвя се отвара, в която след изстиване, се потапя памучен тампон и се поставя на окото.

Картофът притежава способността да намалява отока на тъканите и да намалява възпалението. При ечемик, картофът се настъргва и се увива в марля, след което се поставя върху засегнатото окол

Ечемик – профилактика

За намаляване на риска от поява на ечемик е важно поддържането на добра лична хигиена. Ръцете трябва да се поддържат винаги чисти и да се избягва докосването търкането на очите.

Всички гримове и инструменти трябва да се поддържат чисти и да се държат в защитена среда. Те не трябва да се използват от други хора. Не трябва да се използва козметика с изтекъл срок на годност, особено такава, която се прилага върху очите.

Има проучвания, според които приемът на ленено масло намалява появата на ечемик, но механизмът, по който се осъществява това не е изяснен.

Етикети: