Дивертикулоза. Симптоми и лечение на дивертикулозаДивертикулоза – Описание

Видове дивертикулоза

Причини за дивертикулоза

Симптоми при дивертикулоза

Усложнения при дивертикулоза

Дивертикулоза – Поставяне на диагноза

Дивертикулоза – Лечение

Дивертикулоза – Алтернативно лечение

Дивертикулоза – Профилактика

 


Още по темата Пробиотиците - спасители от природатаДивертикулоза – Описание

Това е състояние, при което от стената на дебелото или тънките черва се оформят торбовидни разширения, наречени дивертикули. Тези разширения обикновено са малки по размер – 5 - 10 милиметра, но могат да бъдат и по-големи. Тънкочревната дивертикулоза е по-рядко срещана от дебелочревната, но по-често протича симптоматично. При много хора, които имат дивертикули, състоянието може да протече дълги години без изява на симптоми и да се открие случайно при изследвания по друг повод.

 

Видове дивертикулоза

Според структурата на стената на дивертикулозните разширения, дивертикулите могат да бъдат:

• Истински – в разширението са включени всички слоеве на чревната стена;
• Лъжливи – участват само някои от слоевете на стената – лигавица и подлигавица, без да се включват мускулният слой и най-външната обвивка на червата.

Според разположението си по хода на гастроинтестиналния тракт, дивертикулите могат да бъдат:

• Езофагеални – излизат от стената на хранопровода;
• Стомашни;
• Тънкочревни;
• Дебелочревни.

 

Причини за дивертикулоза

Причините за развитие на дивертикулоза не е напълно изяснена.  За една от вероятните причини се счита повишеното налягане в червата, което води до излизане на част от стената на червото през слаби точки по хода му.


Следните рискови фактори се свързват с появата на дивертикули:

• Диета, бедна на фибри – когато с храната се поемат достатъчно количество хранителни влакнини, съдържимото на червата се движи безпроблемно и се осигуряват редовни изхождания. При консумиране на бедна на фибри храна, съдържимото на червата е твърдо и в по-малък обем, и за евакуирането му налягането в червата се повишава.

• Диета, богата на мазнини;

• Напреднала възраст – с напредване на възрастта перисталтиката постепенно отслабва и в същото време мускулатурата на чревната стена намалява.

• Наследственост – по-често се свързва с развитие на дебелочревна дивертикулоза.

• Системна склероза;

• Висцерална миопатия – нарушава се перисталтиката;

• Висцерална невропатия – засегнати са нервите, контролиращи перисталтиката.

Симптоми при дивертикулоза

При липса на усложнения, наличието на множество дивертикули може да протича дълги години без изява на симптоми. Най-често поява на симптоми се предизвиква от инфектиране на някой от дивертикулите – дивертикулит. Тогава преобладаващите симптоми са:


•    Коремна болка, която е внезапна и остра. По-рядко болката е по-лека и постепенно се засилва за няколко дни.

•    Промяна в ритъма на изхожданията, поява на запек или диария;

•    Повишаване на температурата;

•    Гадене и повръщане;

•    Подуване на корема;

•    По-рядко има поява на кръв в изпражненията.

Усложнения при дивертикулоза

Симптомите, които се проявяват при пациенти с дивертикулоза, най-често се дължат на настъпили усложнения:

• Кървене – изхождане на черни, лъскави изпражнения (мелена), скрито кървене, което води до железен дефицит;

• Дивертикулит – възпаление на дивертикул, което се проявява с треска и коремна болка;

• Чревна непроходимост – коликообразна болка, запек, гадене, повръщане;

• Перфорация и локализиран абсцес – треска, коремна болка, с или без прояви на перитонит;

• Малабсорбция – диария, повишено образуване на газове, загуба на тегло;

• Анемия – скрито кървене, умора и други белези на анемия;

• Бактериален свръхрастеж – повишено образуване на газове.

Дивертикулоза – поставяне на диагноза

Лабораторни изследвания – имат ограничено значение в поставянето на диагнозата на дивертикулоза. Прилагат се рутинни изследвания като:

• Пълна кръвна картина – повишеното ниво на левкоцитите може да се дължи на дивертикулит. При остра или хронична кръвозагуба, хемоглобинът и хематокритът се понижават.

• Биохимия – чернодробни ензими, серумна амилаза и липаза се изследват, за да изключат други заболявания на стомашно-чревния тракт, проявяващи се със сходни симптоми.
• Изследване на урината – назначава се за изключване на инфекция на уринарния тракт.

• Хемокултура – налага се при пациенти с треска, дивертикулит, данни за перфорация или абсцес, за да се изключи септицемия (масивно нахлуване на бактерии в кръвта, което се изявява симптоматично).
Образни изследвания

• Обзорна рентгенография на корем – дава данни за наличие на перфорация на дивертикул, която се изобразява най-често със сърповидна сянка под диафрагмата. Освен перфорация, обзорната рентгенография на корем позволява да се визуализират белезите на чревна непроходимост.

• Рентгенография с двоен контраст – подпомага визуализирането на дивертикулите и поставянето на диагнозата, но е противопоказана в случаите на остър дивертикулит и перфорация.

• Компютърна томография на корем с контраст – дава повече информация както за усложнените, така и за неусложнените случаи на дивертикулоза.

• Ендоскопия – използва се най-вече при данни за кървене.

• Капсулна ендоскопия – процедурата включва използването на малка капсула, снабдена с батерия, камера и записващо устройство. След нейното поглъщане, тя преминава през целия гастроинтестинален тракт и позволява изобразяването на различни патологични процеси, включително дивертикули. Методът не се прилага при данни за перфорация, чревна обструкция и остър дивертикулит.

Дивертикулоза – Лечение

При асимптоматично протичане и липса на усложнения, се препоръчва консервативно лечение на дивертикулите. Най-добрият начин за третиране на безсимптомните дивертикули е избягването на констипацията (запека). Това може да стане чрез включване в диетата на плодове, зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести храни всеки ден. Тези храни са богати на фибри и улесняват дефекацията. Пиенето на достатъчно количество вода също улеснява изхожданията и спомага за премахване на запека. Редовните физически упражнения, поне три пъти седмично също осигуряват добра перисталтика. Могат да се приемат добавки, съдържащи фибри ако е необходимо. Започва се с малки дози, които постепенно се повишават. Приемът им трябва да е съпроводен с пиене на достатъчно количество вода. Не на последно място, ако е възможно трябва да се осигури достатъчно време за дефекация, по възможност по едно и също време в денонощието.

Изброените до тук мерки не могат да премахнат наличните дивертикули, но могат да помогнат за предотвратяване образуването на нови, както и за намаляване на риска от усложнения.

При клинични данни за дивертикулит, най-често лечението се провежда в болнична среда. То включва режим на легло, нулева диета (не се приема нищо през устата), вливане на венозни разтвори и широкоспектърни антибиотици. Консултация с хирург също е наложителна.

Хирургично лечение най-често се налага при данни за перфорация на дивертикул, както и при чревна непроходимост. Най-често се засегнатата част от червото се изрязва, а здравите краища на червото се свързват едно към друго.

Дивертикулоза – Алтернативно лечение

Според някои експерти, хората с дивертикулоза имат по-малко „добри” бактерии в храносмилателния тракт. Ето защо те препоръчват вземането на пробиотици, съдържащи тези бактерии, като средство за възстановяване на нарушения баланс на бактериалната чревна флора. Въпреки това обаче, няма клинични проучвания, които да доказват ефективността на това лечение при дивертикулоза. Приемът им трябва да става под лекарски контрол.

 

Дивертикулоза – Профилактика

Не съществуват сигурни методи за превенция на появата на дивертикули. Въпреки това приемът на достатъчно фибри с храната, пиенето на много течности и редовните физически упражнения, могат да бъдат полезни и да облекчат състоянието при пациенти с дивертикулоза.