Бяс

Бясът е остра заразна болест, засягаща всички бозайници и човека. Почти винаги завършва със смърт. Причинителят ѝ е вирус. Доказана е наличността на два типа вирус, единият от които причинява "буйния бяс" и се разпространява главно чрез хищници, а другият, причиняващ т.нар. "паралитичен бяс", се разпространява чрез кръвосмучещи прилепи. Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него "телца на Негри". Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото.

Болестта се наблюдава най-често при хищниците (кучета, котки, вълци, лисици), тъй като техният темперамент и начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане.

Заразяване

Източниците на инфекцията отделят вируса чрез слюнката, като това отделяне започва още към края на инкубационния период т.е. преди появата на ясни клинични признаци. При котките заразяването може да се осъществи и чрез одраскване.

Вирусът може да преминава през здрава лигавица, но не и кожа. Предаването му чрез храната или млякото е изключителна рядкост.

По-лесно животните или хората се заразяват, когато ухапването или замърсяването е станало в по-богато инервирана област на тялото (в областта на ноктите на пръстите, по главата, шията - при човека).

Инкубационният период е различно дълъг в зависимост от количеството на инокулирания вирус и близостта на раната до централната нервна система. Обикновено той продължава в рамките на 2 седмици до 3 месеца.

Стадии

При кучетата бесът се проявява най-често в две форми: буен и тих бяс. При буйния бяс могат да се различат три стадия:

• Начален, характеризиращ се с промяна в настроението (редуване на весело с меланхолично); халюцинации, сърбеж, промяна във вкуса, гласа, хидрофобия, както и силно слюнотечение.
• Възбуден стадий, протичащ за около 3-4 дни и характеризиращ се най-вече с агресия, насочена главно към други животни и по-малко към хора. Кучето се нахвърля без да лае. През този период се наблюдава парализа на ларингеалните нерви, поради което кучето добива дрезгав глас или пък го изгубва напълно.
• Паралитичният стадий е с продължителност около 3 дни. Най-напред се парализират долната челюст, глътката и езикът, а накрая настъпва парализа на задницата и опашката, поради което животното започва да се влачи. Смъртта настъпва на 6-8 ден, поради пълното изтощение на организма.

При тихия бяс, стадият на възбуда липсва. При котки, лисици, а и при човек, болестта протича по същия начин. Наблюдавани са извънредно редки случаи на оздравяване, т.е. не е безопасно ухапването на човек или животно от куче, което в последствие е останало живо.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, характерната клиника и откриването на "телцата на Negri". Съмнителните за бяс животни не трябва да се убиват, а да се поставят под наблюдение в продължение на 15 дена - срок, в който настъпва паралитичния стадий у болните. Появилото се вече заболяване не се поддава на лечение.

Веднага след ухапването е най-добре раните да се третират, за да се предотврати развитието на инфекцията. Преди всичко трябва да се остави да изтече свободно кръвта от раната, а след това да се промие с дезинфектант (1% калиев перманганат, йодна тинктура), като веднага след това животното се подлага на слединфекциозна ваксинация, не по-късно от 4-5 дена след ухапването.

При човека бесът протича за около 2-5 дена. В началния период се наблюдават оток и зачервяване на входната врата, придружена с болка и сърбеж, главоболие, безсъние, емоционална лабилност. През възбудния стадий болните са тревожни, изпитват страх от смъртта (танатофобия), дразнят се от шум, имат зрителни и слухови халюцинации. Смъртта настъпва в следствие на парализа на дихателната мускулатура. Лечението се провежда с противобесни ваксини и серуми. При съмнение за бяс терапията трябва да се започне незабавно. Всяко отлагане може да бъде фатално. Слединфекциозните присаждания дават добри резултати. Случаи на оздравяване от самосебе си не са известни.

В България, като резултат на въведената 1949 г. ежегодна ваксинация на кучетата, бесът е почти ликвидиран, но имайки предвид огромния брой на скитащите бездомни кучета в страната, опасността от избухване на инфекцията е повишена в настоящия момент. Наличността на трайни източници на вируса в природата също създава сериозни затруднения в борбата срещу беса от ветеринарномедицинско и здравно гледище.