Артериална хипертония – Описание
Артериална хипертония – Причини
Артериална хипертония – Симптоми
Артериална хипертония – Лечение
Артериална хипертония – Билколечение
Артериална хипертония – описание
Сърцето изпомпва кръв в артериите с достатъчна сила, за да достигне тя до всички разклонения на кръвоносните съдове и да достави нужните кислород и хранителни вещества на всички тъкани и органи. Кръвното налягане може да се определи като налягането, което кръвта упражнява върху стените на кръвоносните съдове, при движението си в тях. Кръвното налягане е най-високо в мястото на излизане на аортата от сърцето и постепенно намалява в периферните кръвоносни съдове (артерии, артериоли и капиляри). Кръвта се връща към сърцето по вените, подпомогната от гравитацията и съкращението на мускулите.
Артериална хипертония е медицинският термин за високо кръвно налягане. Тя е известна като „тихия убиец”, тъй като протича дълго време без изявени симптоми, но води до сериозни заболявания и усложнения. Много хора живеят с високо кръвно налягане, без да си дават сметка за това. Важни усложнения на дългогодишната нелекувана хипертония включват инфаркт на сърцето, сърдечна недостатъчност, инсулт, бъбречна недостатъчност, периферна съдова болест и аневризма на аортата. Усведомеността на обществото за същността на високото кръвно налягане и неговите рискове, постепенно нараства. За това се съди най-вече по честите посещения на лекарските кабинети по този повод.
Измерване на кръвното налягане
Още по темата ЧесънКоприваКак да облекчим гастритаЗначение на храненето на жената по време на бременносттаКосопад - Как да се спасим от косопада Кръвното налягане се измерва с помощта на специален маншет и се изразява с две стойности, например 120/80 mmНg(милиметра живачен стълб). Измерването на кръвното налягане обикновено става в областта на горната част на ръката, върху брахиалната артерия.
Горното, по-голямо число от стойността на кръвното налягане се нарича систолично налягане. То представлява налягането, което се създава при съкращаването на сърцето (когато се изпомпва кръв) и отразява налягането на кръвта върху артериалните стени.
Долното, по-малко число от стойността на кръвното налягане, се нарича диастолно налягане. То отразява налягането в артериите по време на пълненето на сърцето, когато то си почива (между два сърдечни удара).
Американската сърдечна асоциация препоръчва следните стойности за определяне на кръвното налягане:
· Нормално кръвно налягане – 120/80 и по-ниско;
· Прехипертония – 120-139/80-89;
· Високо кръвно налягане (първа степен) – 140-159/90-99;
· Високо кръвно налягане (втора степен) – по-високо от 160/100.
Неконтролираните високи стойности на кръвното налягане може да са отговорни за много случаи на смърт и инвалидизиране, в резултат на инфаркт на сърцето, инсулт и бъбречна недостатъчност. Според редица проучвания, рискът за смърт в резултат на сърдечен инфаркт е в директна връзка с високото кръвно налягане, най-вече високи стойности на систоличното кръвно налягане. Колкото по-високи са стойностите, толкова по-висок е рискът. Поддържането на кръвното налягане в нормални или близки до нормалните стойности, намалява риска за развитие на подобни животозастрашаващи усложнения.
Артериална хипертония – причини
В 90% от хората с хипертония, причините за високо кръвно налягане са неизвестни. Това е т.нар. първична или есенциална артериална хипертония. Специфичната причина остава неизвестна, но много от рисковите фактори, които допринасят за появата на високо кръвно налягане, са известни. Според това дали могат да се повлияят или не, те се разделят на две основни групи:
Фактори, които не могат да бъдат променени
-
Възраст – колкото по-възрастен е човек, толкова по-голяма е вероятността за развитие на хипертония. Това се дължи най-вече на задебеляването на артериите от атеросклеротичните плаки.
-
Раса – американците от африкански произход развиват хипертония по-често от хората от кавказката раса. Те страдат от високо кръвно от по-ранна възраст и развиват усложнения по-рано от останалите.
-
Социално-икономически статус – високо кръвно налягане се среща по-често при по-ниско образованите и по-бедните слоеве на обществото.
-
Наследственост – вероятността за развитие на хипертония се предава в семейството.
- Пол – най-общо мъжете имат по-голяма предразположеност за развитие на хипертония от жените. Този факт варира в зависимост от възрастта и етническата принадлежност.
Фактори, които могат да се променят:
-
Затлъстяване – с нарастване на телесното тегло, нараства и кръвното налягане. Затлъставането се определя като наличие на индекс на телесна маса (ИТМ), по-висок от 30кг/м2. Стойностите между 25 и 30, се определят като наднормено тегло. Наличието на наднормено тегло, допринася за появата на хипертония. Ето защо намаляването на телесното тегло има не по-малко значение в лечението на хипертония, от медикаментозната терапия. Освен степента на затлъстяване, значение се отдава и на типа отлагане на мастна тъкан. Хората с т.нар. ябълковиден тип затлъстяване (отлагане на мастна тъкан в областта на корема), са по-предразположени към развитие на хипертония от тези със затлъстяване тип круша (отлагане на мастна тъкан в областта на ханша и бедрата).
-
Прием на сол – някои хора имат повишена чувствителност към сол и кръвното им налягане нараства при консумирането ѝ. Намаляването на приема на сол оказва благоприятно влияние върху стойностите на кръвното налягане при тях. Установено е, че повечето хора консумират над десет пъти повече сол, от колкото имат нужда. Основно това се дължи на „скритата” сол, която се съдържа в големи количества в преработените храни, хамбургери и други храни от типа fast food. Ето защо е особено важно да се четат етикетите на храните, които се консумират.
-
Злоупотреба с алкохол – приемането на една до две алкохолни напитки всеки ден, води до повишаване на кръвното налягане.
-
Контрацептиви – при някои жени, приемът на противозачатъчни таблетки се свързва с повишаване на кръвното налягане.
-
Обездвижване – заседналият начин на живот допринася за развитие на затлъстяване и артериална хипертония.
- Лекарства – някои наркотици като амфетамини, лекарства за отслабване и някои лекарства за повлияване на симптомите при настинка и алергия (псевдоефедрин) имат свойството да повишават кръвното налягане.
Артериална хипертония – симптоми
Високото кръвно налягане обикновено не придизвиква симптоми и затова често го наричат „тихият убиец”. Хората, страдащи от артериална хипертония, често не осъзнават този факт, докато не им измерят кръвното налягане.
Въпреки това, при значително повишени стойности на кръвното налягане, се появяват следните симптоми:
· Главоболие;
· Замаяност;
· Замъглено зрение;
· Гадене и повръщане;
· Гръдна болка и задух.
Често пъти хората не търсят медицинска помощ, докато не се появят симптоми на увреждане на някои органи, в резултат на хронично повишеното кръвно налягане. Най-честите органни увреждания при артериална хипертония са следните:
· Инфаркт на сърцето;
· Сърдечна недостатъчност;
· Инсулт или преходно нарушение на мозъчното кръвообращение;
· Бъбречна недостатъчност;
· Увреждане на очите с прогресивна загуба на зрение;
· Периферна артериална болест, водеща до болки в крайниците при ходене (клаудикацио);
· Аневризма на аортата.
При около 1% от хората се наблюдава т.нар. малигнена (злокачествена) хипертония. При нея стойностите на диастолното кръвно налягане надвишават 140 mmHg.Тя се проявява с главоболие, гадене и повръщане, симптоми, подобни на инсулт. Малигнената хипертония трябва да се повлияе бързо, за да се предотвратят усложнения като мозъчен кръвоизлив или инсулт.
Артериална хипертония – диагноза
Кръвното налягане се измерва с помощта на т.нар. сфигмоманометър. Това може да стане чрез използване на стетоскоп (слушалки) и маншет или автоматично, чрез специални електронни апарати. Измерването на кръвното налягане е рутинна част от физикалното изследване и един от виталните показатели, които се регистрират при посещение при лекаря. Освен него се измерват още – пулс, дихателна честота, температура, преслушват се белите дробове и сърцето, преглеждат се очите с помощта на офталмоскоп.
Значение за лекаря има приемът на лекарства от пациента, данните за минали заболявания, приемът на алкохол и тютюнопушене, начинът на живот, включващ диетата и физическата активност, а също и данните за болни от хипертония членове на семейството.
Кръвни изследвания могат да се извършат, както за оценка на рисковите фактори за инсулт и инфаркт на сърцето, така и с оглед наличието на вече настъпили усложнения. Тук се включва изследване на пълна кръвна картина, електролити, креатинин, липиден профил (холестерол, триглицериди), кръвна захар. При съмнения за заболяване, може да се изследват хормоните на щитовидната жлеза и тези на надбъбрека. Заболявания на тези жлези могат да доведат до развитие на вторична артериална хипертония.
Ехография или скенер на коремните органи може да се извършат преди всичко за оценка на състоянието на бъбреците, които често се увреждат при артериална хипертония.
Други изследвания, които могат да се извършат в зависимост от индивидуалните нужди на пациента са електрокардиограма (ЕКГ), ехокардиография и доплер-ехография на съдовете, рентгенография на сърце и бели дробове.
Артериална хипертония – лечение
Кръвното налягане трябва да се контролира през целия живот. Хипертония може да прогресира с напредване на възрастта и терапията, която преди е давала резултат, може да се наложи да се коригира от време на време. Терапията на артериалната хипертония най-често започва с корекция на начинът на живот – диета и физическа активност, промяна на някои вредни навици и ако се наложи – добавяне на медикаменти. В някои случаи включването на лекарствена терапия може да се наложи непосредствено след поставяне на диагнозата. При около половината от хората с високо кръвно налягане, ограничаването на солта може да понижи кръвното налягане с 5mmHg.Отслабването и включването на физическа активност допълнително понижават стойностите на кръвното налягане.
Ако тези промени в стила на живот не дадат резултат, към терапията се добавят лекарствени средства. Те намаляват риска от инсулт, сърдечни заболявания и увреждане на бъбреците в резултат на хипертония. Лекарствата трябва да се вземат стриктно, според предписанието на лекуващия лекар и не трябва да се спират самоволно. Най-често прилаганите групи лекарства, понижаващи кръвното налягане са:
· Диуретици;
· Бета-блокери;
· Инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим;
· Сартани (ангиотензин-рецепторни блокери);
· Блокери на калциевите канали;
· Вазодилататори.
Изборът на медикамент или комбинирана терапия зависи от конкретния пациент, от придружаващите заболявания и индивидуална поносимост, от възрастта, както и от предпочитанията и опита на лекуващия лекар.
Артериална хипертония – билколечение
В допълнение към промените в начина на живот, билколечението може да има значителни ползи в лечението на артериална хипертония. Растения, които подпомагат понижаването и поддържането на нормални стойности на кръвното налягане са:
Азиатска центела;
Кайенски пипер;
Имел;
Глог;
Индийско орехче;
Копривка;
Кардамом;
Кафяви морски водорасли;
Черен кохош;
Исоп;
За разлика от стандартните лекарства, които съдържат обикновено едно активно вещество, билките съдържат повече съставки, които могат да донесат множество ползи за организма. Чесънът е най-ефективното растение за повлияване на кръвното налягане, който освен това понижава нивата на холестерола и изчиства атеросклеротичните плаки по стените на кръвоносните съдове, и подсилва имунната система.
Билките са богати на калций и други минерали. Богатите на калций билки поддържат кръвоносните съдове и сърдечната функция. От друга страна богатите на магнезий билки, спомагат за отпускане на мускулатурата в стените на кръвоносните съдове и поддържат еластичността им.
Въпреки големите ползи, които имат за поддържане на кръвното налягане, билките са алтернативно лечение. Ако стойностите на кръвното налягане са много високи и има риск от усложнения, самолечението с билки и други средства трябва да се преустанови и пациента да се консултира с лекар за назначаване на медикаментозна терапия.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.