Анорексия

Какво е анорексия нервоза?

Кои са застрашените от анорексия нервоза?

Какви са причините за анорексия нервоза?

Как се диагностицира анорексия нервоза?

Какви са симптомите и признаците на анорексия (психологически и поведенчески)?

Какви са физическите симптоми и признаци на анорексия?

Какво е лечението на анорексия нервоза?

Какво е анорексия нервоза?

Анорексия нервоза, която обикновено се нарича просто анорексия, е вид хранително разстройство. По-важното е, че тя също е и психологическо разстройство. Анорексията е състояние, което излиза извън рамките на обикновеното безпокойство и загриженост  относно затлъстяването. Лицата с анорексия често първоначално започват диета, за да отслабнат. С течение на времето, загубата на тегло се превръща в знак на майсторство и контрол да се владееш. Подтикът  да ставаш по-слаб, всъщност е вторичен спрямо опасенията за контрол и страхове, свързани с тялото. Индивидът продължава текущият цикъл на ограничително хранене, често придружен от други поведения като прекомерни упражнения или прекалената употреба на хапчета за отслабване,  диуретици, лаксативи с цел загуба на апетит или клизми с цел намаляване на телесното тегло. Много често се стига до мъчително гладуване, за да се  изпита чувството на контрол над тялото си. Този цикъл се превръща в мания и по този начин води до пристрастяване.

Кои са застрашените от анорексия нервоза?

Приблизително 95% от засегнатите от анорексия са от женски пол, най-често тийнейджърки, но мъжете също  могат да развият това заболяване. Анорексията обикновено започва да се проява по време на ранното юношество, но също се  наблюдава и при малки деца и възрастни. В САЩ и други страни с висок икономически статус, е установено, че около една от всеки 100 подрастващи момичета има такова разстройство. Бялата раса е по-често засегната от него, отколкото хората от другите раси. Много експерти смятат, че хората, за които това да бъдат слаби  е особено желано или професионално изискване (като спортисти, модели, танцьори и актьори), са изложени на риск от хранителни разстройства като анорексия нервоза.

Какви са причините за анорексия нервоза?

Не е определена точната  причината за анорексия нервоза. Все пак изследванията в рамките на медицината и психологията, продължават да проучват възможните причини.

Проучванията показват, че генетични компоненти (наследени) могат да играят по-съществена роля относно податливостта на човек към  анорексия, отколкото се е считало преди. Изследователите в момента се опитват да идентифицират определен ген или гени, които могат да повлияят върху тенденцията  човек да развие това заболяване като предварителните проучвания показват, че ген, разположен в хромозома 1P,  вероятно участва в определяне на чувствителността на човек към анорексия нервоза.

Други доказателства очертават дисфункция в частта на мозъка - хипоталамус (която регулира определени метаболитни процеси) като допринасяща за развитието на анорексия. Други проучвания сочат, че може да възникне дисбаланс в невротрансмитерите (мозъчни химикали, участващи в сигнализация и регулаторните процеси) в мозъка при хора, страдащи от анорексия.

Проблеми с храненето като бебе, обща тенденция към недостатъчно хранене и депресивни симптоми на майката, могат  да бъдат рискови фактори за развитие на анорексия. Други лични характеристики, които могат да предразположат индивида към развитие на анорексия, включат високото равнище на негативни чувства и перфекционизъм. За много хора с анорексия, разрушителният цикъл започва с натиск да бъдат слаби и привлекателен. А негативното отношение към самия себе си се  съединява с проблема.

Докато някои специалисти остават на мнение, че семейният раздор и високите изисквания от страна на родителите могат да поставят човек в риск от развитие на това заболяване, все повече доказателства застават срещу идеята, че семейната среда  причинява анорексия.

Как се диагностицира анорексия нервоза?

Анорексия нервоза може да се диагностицира трудно, тъй като хората, страдащи от нея  често се опитват да го скрият. Отричането и тайнственотта често придружават  другите  симптоми. Необичайно е за лицата с анорексия да потърсят  професионална медицинска помощ, тъй като засегнатите хора,  обикновено не приемат това за  проблем. В много случаи, действителната диагноза не може да бъде направена, докато не настъпят медицински усложнения. Пациентите с тежко недохранване често са  ненадеждни по отношение на предоставяне на точна информация. Ето защо, често е необходимо тя да се получи от родители, съпруг или други членове на семейството, за да се оцени степента на загуба на тегло и степента на заболяването.

Предупредителните признаци за развитие на анорексия или друг вид хранително разстройство включват прекомерен интерес към диети или отслабване. Съществува голямо разнообразие от уеб сайтове, които се опитват да вдъхновят хората към крайно отслабване. В тях има информация, снимки на известни, изключително слаби знаменитости, препоръки, както и снимки  преди и след  на лица, които са екстремно отслабнали.

Реалните критерии за анорексия нервоза са открити в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация.

Има четири основни критерия за диагностициране на анорексия нервоза, които са:
 

• Отказ за поддържане на теглото на тялото в минималната граница за възрастта и височината (поддържането на телесното тегло е по-малко от 85% от очакваното тегло)
   
• Интензивен страх от наддава на тегло или натрупване на мазнини, въпреки че лицето е с поднормено тегло
   
• Прекомерен акцент върху телесното тегло при самооценка, а загубеното тегло към момента не се признава или се подценява.
   
• Липса на три последователнио менструални цикъла (аменорея) или настъпване на цикъл  едва след прилагане на хормони.

Какви са симптомите и признаците на анорексия (психологически и поведенчески)?

Анорексията  може да има опасни психологическо и поведенческо въздействие върху всички аспекти на живота на индивида, както и да засегне и други членове на семейството.
 

• Физическото лице може да е със сериозно поднормено тегло, което да доведе до депресия и социално отдръпване.
   
• Физическото лице може да стане раздразнително, да се разтройва лесно и да има трудности при взаимодействие с другите.
   
• Сънят може да стане разстроен и да доведе до умора през деня.
   
• Вниманието и концентрацията могат да се понижат значително.
   
• Повечето хора с анорексия стават обсебени от мисли за храната. Те мислят за нея непрекъснато и стават пристрастастени. Те могат да събират рецепти, да намаляват храната си на малки парчета, да разделят храната спрямо калориите, които съдържа или да трупат  и крият храна. Освен това, те могат да проявят и други мании, свързани с теглото или форма на тялото, които отговарят на диагностичните критерии за обсесивно-компулсивно разстройство.
   
• Други психични проблеми при хора с анорексия нервоза, включително афективни разстройства, тревожни и личностни разстройства.
   
• Като цяло хората с анорексия свързват всеки друг аспект на живота си с храната. Те имат желание да доставят удоволствие  и да се стремят  към съвършенство. Обикновено се справят добре в училище и често могат да се надскочат в различни дейности. Семействата на болните от анорексия често се стремят към перфекционизъм. Физическите изяви са важни за страдащия от анорексия.
   
• Докато контролът и съвършенството са критични проблеми за хората с анорексия, другите аспекти от живота им, различни от техните хранителни навици често също са извън контрол. Много от тях имат или са имали в някакъв момент от живота си, зависимости към алкохол, наркотици или хазарт.Често хората с анорексия извършват различни дейности принудително, за да ускорят процеса на отслабване.

Какви са физическите симптоми и признаци на анорексия?

Повечето медицински усложнения от анорексия нервоза са резултат от гладуването.
 

• Сърце и кръвоносна система: Въпреки че не са животозастрашаващи, необичайно забавения сърдечен ритъм (брадикардия) и необичайно ниското кръвно налягане (хипотония)  често се свързва с анорексия. От голямо значение са нарушенията в сърдечния ритъм (аритмия). Намаляване на работоспособността на сърцето също се свързава с тежка загуба на тегло и глад.
   
• Стомашно-чревниусложнения:  Запек и коремна болка са най-честите симптоми. Скоростта, с която храната се абсорбира в тялото се забавя. Гладът и прекалената употреба на лаксативи могат сериозно да нарушат нормалните функции на организма.
   
• Жлезите с вътрешна секреция: Комплексът физични и химични процеси, които участват в поддържането на живота, могат да бъдат прекъснати със сериозни последствия. Настъпват нарушения  в менструалния цикъл, които засяга около 90% от подрастващите момичета с анорексия. Менструалният цикъл, обикновено се възвръща с наддаване на тегло след успешно лечение.
   
• Бъбречната функция при много хора с анорексия е наушена и води до недостиг на калий.
   
• Загубана костната плътност (остеопения или изтъняване на костите) е значително усложнение причинено от анорексия, тъй като жените придобиват 40% -60% от тяхната костна маса по време на юношеството. Проучванията показват, че загубата на костна тъкан може да се случи доста бързо при момичетата с анорексия.
   
• Анорексиците, които използват голямо количество на лаксативи или които често повръщат, са в опасност от електролитен дисбаланс, който може да има животозастрашаващи последици.
   
• Анемията е често срещана при пациенти с анорексия. В добавка към това, че те имат  по-малко червени кръвни клетки, хората с анорексия са склонни да имат по-нисък брой на белите кръвни клетки, които играят основна роля в защитата на организма от развитие на инфекции.
   
• Противно на това, което може да се очаква, анорексия нервоза е свързана с високи нива на общия холестерол.

Какво е лечението на анорексия нервоза?

Анорексията  може да бъде лекувана в амбулаторни условия. За тежка загуба на тегло, която е нарушила функцията на органите, болничното лечение трябва първоначално да се съсредоточи върху коригиране на недохранването. Понякога наддаване на тегло се постига с помощта на графици за хранене, намалена физическа активност и увеличаване на социалната активност. За лица, които са страдали от анорексия в продължение на няколко години, целите на лечението могат да са по-бавни за постигане.

За лечение на хора с анорексия се използват различни психологически терапии - индивидуална терапия, когнитивна поведенческа терапия, групова терапия и семейна терапия са успешни практики за лечение.

Всеки подход за лечение разглежда въпроси, които са в основата на контрол и самовъзприемане. Семейната динамика също се изследва. Груповото консултиране може  да помогне  на индивида в процеса на възстановяване. Крайната цел на лечението трябва  да доведе до физически и емоционално здрав живот.

Медикаменти като  оланзапин (Zyprexa, Zydis), рисперидон (Risperdal) и кветиапин (Seroquel) се използват като стабилизатори на настроението, за лечение на шизофрения, а могат да бъдат полезни и при лечение на анорексия. Тези медикаменти могат да повишат  теглото и да управляват някои емоционалните симптоми като тревожност и депресия, които могат да придружават анорексия.