Анорексия, намалява имунитета, менструация, грип

Анорексията е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. Болестта се изразява в пълен отказ от приемане на храна, като целта е да се постигне по-слаба фигура. В напреднал стадий на болестта, някои от страдащите от анорексия губят много от телесната си маса. Организмът не се снабдява с необходимите вещества, поради което намалява имунитета му. Наблюдава се отпадналост, депресия, косопад, заболявания на вътрешните органи и др. Има случаи на жени на възраст 45 години, които при ръст 1,70 м тежат 35 кг. Повечето страдащи от тази болест са млади момичета на възраст от около 15-17 години. Появяват се комплекси на психическа основа и непрекъснато чувство за глад на физическа. След всяко приемане на храна заболелите чувстват ситост и я изхвърлят.

 
Още по темата ЗлатовръхПолски синапДепресия се диагностицира едва четири-пет години след появата и7-ми Април - Световен ден на здраветоЗащо са опасни лекарствата "за нерви"

След време организмът отказва да приема храна. Всичко изядено се повръща. Много от изходите са с фатален край - смърт. Болните се нуждаят от подкрепата на семейството и от помощта на психолог. При болните от анорексия се появява натрапчива мисъл непременно да отслабнат, а ако отслабнат ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени. Всъщност болните от анорексия започват да контролират всичко свързано с околния свят чрез храната. Определящо за тях е това, че ако не могат да контролират нещата извън себе си, биха могли да контролират себе си и то под формата на приемането (храната) и отдаването. При тях цикълът на взаимоотношения с външната среда се прекъсва, т.е. не съществува обмен (нито приемане, нито отдаване) - по същия начин те се отнасят и в отношенията си с околните. Всичко това, разбира се, функционира на несъзнателна основа и болните не си дават сметка за случващото се. Същото се отнася и до килограмите и фигурата - често анорексиците, когато видят образа си в огледалото, не виждат реално собственото си изражение, а своето, но като на много дебел човек.

Често когато се разболеят младите момичета стават доста затворени, не споделят, отдръпват се от обществото и приятелите си и си поставят целта да отслабнат и чак тогава да се върнат в същото това общество. Такива хора са доста критични към себе си и изискват все повече и повече. Накрая се оказва, че единственото нещо, което контролират е теглото си. Междувременно обаче, са настъпили други промени - появяват се натрапчиви мисли, които са свързани с храната, със собствената им личност (често те смятат, че са много дебели и се наричат с епитети, които се ползват за дебеланите), а също така се появяват и други нереални мисли, които може да са доста парадоксални.

Анорексиците живеят в непрекъснат тормоз - в началото, когато заболяването им започва да се развива те се чувстват добре, защото преди да започнат регулирането на храната са били доста тревожни. Вероятно, са ги притеснявали куп проблеми, които са предимно свързани със семейната сфера или с любовния им живот. Когато започнат диетата, те стават много целенасочени и устремени, и започват бавно и методично да свалят килограми. Докато болните от анорексия започват да боледуват, приятелите и познатите им ги хвалят колко добре изглеждат и те затвърждават теорията си, че са на прав път и наистина всички ги харесват повече, откакто са се променили. В процеса на диетата анорексиците се чувстват силни и тревожността, която ги е угнетявала преди започването на диетата вече я няма. Всъщност посредством приемането или отказа на храната те контролират тревожността и диетата ги кара да се чувстват по-добре. По-късно това усещане изчезва, но пък се засилват натрапчивите и повтарящите се мисли с едно и също съдържание, които определят ежедневието им.

Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че родителите забелязват, че детето им е необикновено слабо доста късно, защото момичетата с такова заболяване добре се прикриват, като оставят в заблуда дори майките си за спрялата менструация. Когато стане ясно, че е налице анорексия обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията. В този момент родителите си дават сметка, че трябва да се направи нещо. Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. От диета не може да се прихване анорексия. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.

Ако болният от анорексия не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Тук трябва да е ясно, че не става въпрос за грип, който ще се повтаря, а за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ви убеждава болният - посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.