„Ясно е, че системата стимулира порочни практики. Ясно е, че тези порочни практики на някои места са започнали вече дори да се услаждат и затова всякакви опити да бъде променяна и реформирана системата срещат яростна съпротива на всички нива, дори на нива, на които човек не може и да очаква.” Това каза днес пред bTV здравният министър д-р Стефан Константинов във връзка със случая с починалата в „Шейново” 35-годишна родилка. Пример за проблем в системата той даде с начините на организацията на здравеопазването, като започна с клиничните пътеки, продължи с начина на плащане, регламентирането му, както и регламентирането на правата на пациента.

„На тази жена никой не й е искал пари за избор на екип”, категоричен беше той. Министърът обаче отново изброи пропуски при приема на родилката. „Жената е отишла с контракции и не е била оставена в болница. Несериозно е да се твърди, че тя не е искала, след като няма подпис в журнала, не е написано, че тя отказва хоспитализация”, коментира той. Запитан дали болницата не е приела родилката, защото тя ще заема легло часове или дни преди да роди, Константинов каза: „Това ще бъде много грубо изказване спрямо самата болница, но ето, това е нещо, което е системна грешка, че здравеопазването е изпаднало в комерсиализъм да ги брои тези неща, което мисля, че не е редно.” Здравният министър заяви, че от новия директор на „Шейново” ще очаква ясно да разграничи докъде стига финансовият интерес на болницата и докъде са интересите на хората.

На въпрос не е ли това следствие от начина, по който лечебните заведения са карани да работят, министърът отговори: „Начинът, по който ги кара системата. Аз съм последният човек, който ги кара да работят по начин, по който са написани клиничните пътеки или всички тези изисквания, които са обвързани с плащането. Т.е., здравният министър може да има големи желания и да направи най-хубавите наредби, но в момента, в който нещо е обвързано с плащането, то става доминиращо.” По думите му, именно така проблемите ескалират и достигат до обществени реакции от типа „Убийци”, „Искаме смъртни присъди”. Във връзка с това д-р Константинов припомни случай от Пирдоп от 2008 г., при който дете почина на операционната маса, което доведе до силна обществена реакция. Хирургът, обвиняван за смъртта на детето, се самоуби, по-късно излезе съдебната експертиза и стана ясно, че причината за смъртта е интубация в хранопровода, известно време след това и анестезиолога се самоуби, припомни министърът. „Мисля си, хирургът, който е нямал вина и посегна на живота си, дали с това на обществото стана по-лесно, дали на роднините стана по-лесно. Аз съм сигурен, че не. И това примитивно желание за елементарна мъст за мен е неразбираемо и мисля, че не трябва да достигаме до него”, коментира той. По думите му, сред работещите в момента има голям стрес. „И аз много искам този стрес да не прехвърли разумната граница, защото само човек, който не работи, той не греши”, каза министърът.

Той обаче разкритикува и реакциите на хора от ръководството на БЛС. Репликата „вие искате всеки ден на площада по един лекар да се беси ли?”, произнесена според водещия от д-р Райчинов, министърът коментира така: „Аз мисля, че подобни изказвания на практика нагнетяват напрежението.” Д-р Константинов посочи, че лекарския съюз трябва, от една страна, да защитава лекарите, а от друга – да пази качеството на предлаганите от тях услуги. „Т.е. когато някой в техните… в нашите редици, защото и аз се слагам в тази група, се провини, да се посочи и да се каже”, обясни министърът и призна, че не знае за случай, в който етичната комисия на БЛС да е отнела лекарски права при първо нарушение.
 
zdrave.net