Законът за лекарствата мина на първо четене с обвинения в лобизъм

 

Ябълката на раздора този път бе идеята за сливане на Комисията по Позитивния лекарствен списък и Комисията по цените на лекарствата в обща комисия, която да бъде подчинена на министъра на здравеопазването, а не на Министерски съвет.

 

„Смисълът на закона беше да има различни комисии именно за да не се смесват функции, за да има възможност определени подчинени на Министерски съвет хора от различни институции да имат определени ангажименти и функции. Под мотото „ще съкратим време и администрация” какво искате да направим? Да елиминираме неправителствения сектор, да лишим от право на глас представители на определени категории хора, да затворим комисията само в Министерството на здравеопазването и ще създадем предпоставки за какво? Отговорът е ясен”, коментира ексминистърът на здравеопазването д-р Евгений Желев от БСП.

 

„Кой отпада в новия орган? Отпадат представителите на съсловните организации – Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Кой друг? Представители на Министерството на финансите, представители на Министерството на труда и социалната политика”, каза пък колежката му Мая Манолова. По думите й, на практика решението за това колко публични пари да се похарчат за лекарства ще се вземат вече от едно лице – от министъра на здравеопазването. „Вярно е, че министъра е от Кюстендил, и след като е от Кюстендил, е един изключително способен човек. Но чак пък по-способен от Министерски съвет, от съсловните организации, от Дянков и от Младенов!”, коментира тя.

 

Същата позиция защити и д-р Хасан Адемов от ДПС: „От правомощията на Министерски съвет се изземват функциите за определяне на състав, квоти и т.н. на комисиите и тази отговорност отива само в един човек – министъра на здравеопазването. Тази дейност е подложена на огромен корупционен натиск. Не давайте в ръцете на един човек, който и да е той, да се разпорежда с един сектор, в който оборота е близо 2 млрд. лв.”, призова той. Д-р Адемов посочи и друг проблем. „Всеки месец ще влизат в Позитивния лекарствен списък нови и нови лекарствени продукти. Кой ще ги плаща, след като НЗОК има предварително гласуван бюджет? Как ще се синхронизира желанието за обогатяване на списъка с ограничението в закона за бюджета на НЗОК”, запита депутатът.

 

Дори д-р Лъчезар Иванов от ГЕРБ призна, че въпросите около сливането на двете комисии са „дискусионни”. Какви членове ще има новата комисия, кой ще определя цените на лекарствата и кой ще има решаващата дума, когато става въпрос за разпределение на обществени средства, както и каква ще бъде квотата за участие в бъдещата комисия – тези въпроси постави депутатът. „Който държи портфейла, той трябва да има решаващата дума, тъй като тези пари са обществени”, смята той. „Ние трябва точно да определим кой да има в тази квота преобладаващ дял, за да може той да формира цените. Аз не съм съгласен, примерно, НЗОК да няма превалираща квота. Защото в крайна сметка НЗОК извършва 95% от разплащанията”, посочи д-р Иванов.

 

Шефката на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова пък увери, че се обмислят редица идеи „да бъде подобрена работата” на новата комисия, както и да бъдат разписани конкретни текстове относно разпределението на квотите в комисията в закона, а не в наредба. „Обмисляме и нейното подчинение – дали да бъде на министъра на здравеопазването или на Министерски съвет”, каза още Атанасова.

 

От опозицията атакуваха и текстовете, според които разрешителни за търговия на дребно с лекарства вече ще се издават от Изпълнителната агенция по лекарствата. „Дейност, в която активно участваха съсловни организации сега става изцяло административна. Защо? Минусите се виждат – раздува се администрация, създават се предпоставки за корупционни практики, елиминира се публичния контрол”, заяви Мая Манолова.

 

„Това е процес, в който биват разглеждани едни документи, които доказват правилния статут на юридическото лице, доказват наличието на обстоятелства, издадени от държавен орган или орган от местното самоуправление и нищо друго. Така че какъв граждански контрол”, отговори Десислава Атанасова.

 

По отношение на възможността в аптеките да работят хора без фармацевтично образование тезите на депутатите от мнозинството обаче бяха разнопосочни. Според д-р Лъчезар Иванов, на срещата си с вицепремиера Симеон Дянков представителите на АСА не са получили исканото – а именно, нефармацевти да имат право да работят в аптеките. „Нещо повече – Симеон Дянков заяви, че в наредбата като подзаконов акт ще бъде разписано какви точно хора ще могат да работят в аптеките, но не е казано, че ще работят козметици и т.н.”, заяви д-р Иванов. Колежката му Десислава Атанасова обаче каза друго: „При премиера се обсъждаха няколко точки от този законопроект, които и днес са тема на нашия дебат. Единственото, което сме се уточнили с БФС и премиера е това, че магистър-фармацевтите и помощник-фармацевтите ще имат възможност да отпускат лекарства по лекарско предписание, както е в закона в момента. Всички останали лица са коментирани при срещата с вицепремиера Дянков и в присъствието на АСА и на БФС и сме се уточнили, че дейностите, които се извършват от лицата с нефармацевтично образование ще бъдат разписани ясно и точно в наредба, издадена от министъра на здравеопазването.”

 

В крайна сметка от думите на депутатите от ГЕРБ стана ясно, че законопроектът ще претърпи множество промени между първо и второ четене.