Лекарка изоставила тежко болен, за да не закъснее за частния си кабинет, пише днес "Стандарт". „През това време пациентът умира в болничната стая пред очите на съпругата си. Това е поредният случай на лекарска небрежност, регистриран в Националната пациентска организация. Оттам са сезирали и прокуратурата, която е започнала проверка”, четем във вестника. Публикацията разказва, че във въпросната сутрин дежурната лекарка бързала за частния си прием в друга клиника, затова напуснала дежурството си около час по-рано. „През това време състоянието на болния се влошило и жена му потърсила лекар. Тъй като такъв липсвал, се наложило реанимацията да бъде направена от три медсестри”, пише ежедневникът. Пациентът обаче починал. За случилото се било докладвано на утринния рапорт. Шефът на клиниката в пловдивската „Св. Георги” обаче си затворил очите и обяснил на колегите си, че лекарката се е разкаяла и затова й простил. „След известно време лекарката отново се провинила и била дисциплинарно уволнена. Тя обаче се заканила да съди болницата за неправомерно освобождаване”, четем още в „Стандарт”.
Няколко издания съобщават за починала родилка в АГ „Шейново”. „Според информацията от болничното ръководство тя е развила остър белодробен инцидент при постъпване в болницата и въпреки положените усилия от страна на лекарите реаниматори е починала внезапно. Благодарение на адекватната реакция на дежурния екип е извършено спешно цезарово сечение и детето е живородено”, пише „Монитор”.
Председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов е свикал вчера извънредно заседание на комисията по здравеопазване на съвета, тъй като общинският съвет е принципал на болницата, допълва „Телеграф”. Общинските съветници са решили анкетната комисия да се запознае подробно с казуса и да излезе със становище.
В интервю за изданието шефката на Изпълнителна агенция „Медицински одит” доц. Златица Петрова казва, че най-много жалби в агенцията има срещу големите болници в страната. По думите й, най-проверявани са варненските „Св. Анна” и „Св. Марина”, пловдивската „Св. Георги”, столичните „Токуда” и „Пирогов”. „Почти няма непроверена болница в България от агенцията. Възможно е да има малки общински болници, които не са проверявани, но от там почти нямаме оплаквания”, коментира доц. Петрова. „Наблюдавам един много интересен феномен - в жалбите, в които има съмнение за лекарска грешка, обикновено има намесен друг лекар”, казва шефката на ИАМО и допълва: „От екипна медицинската специалност стана индивидуална. Скоро имахме една жалба от група лекари, че получават по-малко заплащане, отколкото друга група лекари. Казваха, че това е несправедливо. Получихме и жалба, касаеща много сериозно противоречие между анестезиолозите и хирурзите от една болница в Югозападна България. Те се бяха хванали гърло за гърло за това, че хирурзите работят, без да преценяват състоянието на пациента и работят за пари, не се съобразяват със становището на анестезиолозите, че състоянието на пациента не позволява оперативна интервенция”, разказва Златица Петрова.
„Сега” се фокусира върху някои от промените в сектора, които влизат в сила от следващата година. „По доста странен начин ще се договарят цените и ще се плащат от догодина лекарствата за химиотерапия на онкоболните. (…) Самата каса плаща лекарства на аптеките само за домашно лечение по цени и ред, определени от позитивния лекарствен списък. При химиотерапията обаче догодина НЗОК ще дава пари на болниците по специални протоколи. За целта тя ще договаря цени с производителите и ще плаща според тях. (…) От своя страна обаче болниците ще трябва да правят търгове за доставка на същите лекарства, тъй като това е единственият законов начин да получават медикаменти от търговски лица, обясниха от МЗ. Цените, договорени от касата, ще са само пожелателни при търговете на болниците, т.е. има вероятност те да сключат договори с търговците за по-високи стойности”, четем в публикацията. Авторът допълва: „Освен това касата не може да плаща 100% за лекарства, които са по-скъпи от най-евтините в дадена терапевтична група. Тоест ако болниците сключат договори за повече от един препарат в една група, за по-скъпите пациентите ще доплащат. Целта на усложнението е парите, определени за онколекарства - 107 млн. лв., да стигнат.”
Проектозаконът за защита правата на пациентите, който от месеци влиза в Народното събрание, отново е в медийното внимание. „Яки глоби ще отнасят докторите занапред, ако размотават болните от кабинет в кабинет, не си спазват часовете за преглед или закъсняват да отворят медицинските пунктове в селата. Това е застъпено в проект на Закон за защита правата на пациентите, който се предвижда да влезе в пленарната зала до края на ноември”, пише „Монитор”.
„Труд” ни запознава с проучване, според което всеки четвърти българин, или 26,3% от населението е с ниска здравна грамотност. „Това означава, че при тези хора се наблюдава по-голяма вероятност от прием в болница, защото не отдават значение на симптомите на болестите и често правят грешки при лечението си. Освен това не отделят необходимото внимание на профилактиката”, гласят данните от проучването, направено в осем европейски държави. За сравнение - в Нидерландия здравно неграмотните са едва 1,6%, посочва „Труд”.
 
zdrave.net