Продажбите на медикаменти постигнаха двуцифрен ръст и надвишиха 2 млрд. лв.
Няма друг такъв сектор - всяка година той расте и почти винаги надминава очакванията и няма криза, която да го зарази. Вече десет години продажбите на фармацевтичния пазар се увеличават. И, познахте, през 2011 г. те отново са по-високи. Има и друг рекорд - за първи път е прескочена психологическата граница от 2 млрд. лв.
Какъв отскок
Ако през 2010 г. ръстът беше 9%, а очакванията на анализаторите бяха за леко забавяне, продажбите, и то само на лекарства, през миналата година са изненадващо добри - с 11.8% повече в стойност спрямо 2010 г., по данни на анализаторската компания за сектора IMS Health. Отделно от това с двуцифрени числа растат купените детски, лечебни и диетични храни, медицинската козметика и т.нар. луксозна стока в аптеките – хранителните добавки. Именно те са лакмус за състоянието на сектора – миналата година са с 20% повече, или клиентите на фармацевтите за продукти, които не са лекарства, са дали около 160 млн. лв. Това потребление е истинският признак за липса на криза във фармацията.
Независимо от финансовите възможности лекарствата са продукти от първа необходимост и техните покупки са въпрос на здравно състояние. За разлика от тях обаче останалите разходи в аптеките са въпрос на желание на клиентите и са по-скоро за профилактика, за грижа за здравето и за самочувствие – козметиката, ароматите, продуктите за грижа за тяло и диетичните храни.
Внушителен е ръстът не само на покупките от аптеките, но и на рекламните бюджети на фармацевтичните компании, които са сред традиционните най-големи рекламодатели. През 2011 г. те са дали с 42% повече за популяризиране на медикаментите си чрез телевизия, които възлизат на близо 89 млн. лв. по данни на Be Media Consultant.
И какви спънки
Проблемите на фармацевтичния пазар обаче продължават да съществуват, независимо от добрите новини около продажбите, конкуренцията е жестока. България продължава да е държавата с най-ниски цени на ниво производител в ЕС, което насърчава реекспорта на медикаменти и данните все още не могат да отчетат каква част от увеличените обеми всъщност са препродажба на западните пазари. Освен това обществените фондове продължават да плащат едва една трета от необходимите медикаменти, което означава, че по-голямата част от лекарствата се плаща в брой от пациентите, независимо че са здравноосигурени.
Съществува и още една тенденция, която говори зле за състоянието на здравеопазването. Докато в останалите европейски страни покупките на лекарства за приложение в болницата са около 40-50% от цялото потребление, в България става въпрос за 273 млн. лв. спрямо 1.8 млрд., платени през аптеките. По думите на д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health, това на практика означава, че в болниците се ползват много малко лекарства или че пациентите си купуват част от тях сами.
Вкусът на пациентите
Миналата година двигателят на пазара се казва "грип". От него в лека или тежка форма боледуваха над 2 млн. българи. За първи път от години традиционните покупки на болкоуспокояващи лекарства без рецепта отстъпват по стойност на продукти срещу настинка. Изминалата година беше изключително добра за всички производители на средства, които облекчават температурата и кашлицата, включително и за хранителните добавки, които рекламират помощ за тези болести. Само за тях пациентите на аптеки са платили над 13 млн. лв. Впечатляващ ръст от над 40% имат предназначените за грижата за кожата продукти, сред които вероятно се отчита и медицинската козметика. Желанието за отслабване също бележи ръст и само през аптеките са купени предназначени за това добавки за близо 10 млн. лв.
Леки размествания при големите
Традиционен лидер по продажби си остава генеричната компания Actavis (произвежда точни копия на медикаменти след изтичането на патента им), която има много широко портфолио от продукти във всички терапевтични групи и логично бележи ръст, близък до пазарния. През миналата година третият през 2010 г. – швейцарският концерн Novartis, се придвижва на второ място. Принос към ръста на компанията имат продажбите на аптечен пазар, които растат с 32.6%, благодарение на генеричната дивизия в групата. Увеличение на оборота идва и от новите скъпоструващи медикаменти, които обществените фондове плащат.
От шесто на трето място през годината се изкачва англо-американската GlaxoSmithKline, която е и компанията с най-висок ръст – 30% увеличение на продажбите в стойност спрямо 2010 г., което според анализа на IMS се дължи на това, че GSK e абсолютен шампион с най-голям процент от обществените поръчки за ваксини през миналата година, когато бяха въведени две нови ваксини за деца.
"Работим дългосрочно по посока превенция на заболяванията и намаляване разходите в болничната помощ посредством осигуряване на адекватна профилактика и лечение в доболничната и това е причина за постиженията ни и през 2011 г.", коментира Илиана Паунова, генерален директор на GSK за България. По думите й ръстът се дължи на изключително широкото портфолио на компанията от 400 регистрации - не само лекарства и ваксини, но и от продукти без рецепта.
От своя страна вторите през миналата година Roche падат на четвърто място по продажби. Генералният мениджър на "Рош България" Методия Чадиковски отбелязва, че при продуктите с рецепта, каквито са всички лекарства на компанията, за поредна година са абсолютен лидер с 8.6% пазарен дял в левове. "Това се дължи на по-високите продажби, въпреки че цените на лекарствата ни продължават да намаляват поради регулацията. Медикаментите ни обаче се използват за лечение на социално значими заболявания и нуждата от тях е налице", коментира той.
Българската фармацевтична компания "Софарма" отново е пета по приходи от продадени лекарства. В топ 10 на най-големите по традиция няма нови участници, само част от компаниите са сменили пазарните си позиции.
По думите на Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските компании, ръстът на пазара се дължи на това, че администрацията и здравните власти са решили много от проблемите с достъпа до медикаменти, като са прехвърлили от здравното министерство в НЗОК онкологичните лекарства. "Това доведе до ръст в разходите, но като цяло проблеми с лечението на пациентите вече няма", коментира той.
Сблъсъкът с държавата
Средствата, които плаща най-големият обществен фонд – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК ), са разпределени неравномерно – при най-масовите заболявания процентът на покритие е нищожен, а скъпоструващите медикаменти заемат голяма част от бюджета.
Освен че изисква от фирмите да продават на най-ниската цена в ЕС, държавата предвижда и възможност НЗОК да договаря с тях допълнителни отстъпки. Но сега има идея нормативната уредба да превърне това договаряне в задължително.
"Договарянето не може да компенсира целия ръст на пазара. Индустрията би играла роля на партньор, но трябва да се има предвид, че компаниите вече работят на най-ниската цена и възможностите са изключително ограничени. Затова процесът трябва да остане доброволен", коментира Денев. Той допълва, че производителите би трябвало да получат и гаранции, че договорените в България отстъпки няма да станат известни и съответно да трябва да се прилагат в останалите европейски държави (на принципа на референтните цени), тъй като това би застрашило други пазари.
Миналата година беше белязана от поредния сблъсък между генерични и оригинални компании, тъй като държавната лекарствена политика не предвижда ясна стратегия какви медикаменти купуват обществените фондове по време на криза.
"С развитието на кризата, все по-осезаемо се чувства тенденцията за нарастване на заболеваемостта, съответно нуждите от медикаменти, а в същото време средствата в обществените фондове се запазват или намаляват. Това "разтваряне на ножицата" предизвика още по-силна конкуренция и борба за по-голям пазарен дял на фармацевтичния пазар", коментира Илия Пашов, изпълнителен директор на пазарния лидер "Актавис България". Той допълва, че лидерството на компанията е провокирало много нелоялни бизнес практики, и посочва окато пример кампанията срещу генеричните лекарства за трансплантирани болни.
"В резултат на тази неетична кампания, която бе осъществена не без помощта на пациентски организации и определени лекари, в новата наредба беше приет ограничителен текст за доказване на нова, допълнителна биоеквивалентност при всички имуносупресори (потискащи отхвърлянето на органи). На практика се получи така, че почти всички генерични медикаменти не могат да се прилагат за лечение и автоматично мястото им беше заето от оригиналните. Подобно ограничение е въведено само в една държава в ЕС - Дания", припомня Пашов.
Председателят на съвета на директорите на "Софарма" Огнян Донев смята, че конкуренцията оригинални - генерични компании е проблем. "Не се разбира огромната роля на генеричната индустрия и това, че производителите чрез търговците на едро сме основният кредитор на аптеките и болниците по време на кризата. В същото време в дебата за състоянието на здравеопазването и фармацевтичната индустрия през миналата година се включиха гласове на напълно некомпетентни хора, които се опитват да рушат доверието на пациентите и партньорите към фирмите", отбелязва той. През 2010 г. заради инвестицията му в покупката на медии, Донев и компаниите, в които е акционер, бяха обект на чести нападки в конкурентни издания.
"Въпреки поредната добра година на българския пазар ние продължаваме да отчитаме, че явно никой не е пророк в собственото си село, и затова се преориентираме все повече към разширяване на износа ни. За нас бяха събития покупките ни зад граница и откриването на втория ни завод в Сърбия, както и световното признание за лекарството ни за отказване от тютюнопушенето", отбелязва Донев.
Погледнато напред, фармацевтичният сектор отново очаква силна година. Но прогнозите като начало са по-умерени - за едноцифрен ръст. Основната част от него ще дойде от прехвърлянето на последната втора доза скъпоструващи медикаменти за рак за заплащане от здравната каса.
в. Капитал
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.