Три конкретни стъпки ще предприемат Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по трансплантация с цел увеличаването на донорството на органи в България.

Те включват ясно дефиниране на ролята на координаторите по донорство, повишаване на средствата, отделяни за тази дейност и заплащането на медиците, ангажирани по нея, както и изграждане на електронна система между 24-те донорски бази у нас и ИАТ, която ще даде възможност за ранно откриване на донорите. Това стана ясно след работната среща в МЗ с гостуващите у нас международни експерти в областта на донорството и трансплантациите д-р Мирела Бушич, заместник-министърът на здравеопазването на Хърватия и ръководител на Регионалния център за Югоизточна Европа по органно донорство и трансплантация в Хърватия и проф. Франсис Делмонико – председател на Международното дружество по трансплантация, съобщават от МЗ.ТрансплантацииРаботната визита е в рамките на сътрудничеството, осъществявано по линия на Регионалния център за Югоизточна Европа по органно донорство и трансплантация в Хърватия, в което България участва. От българска страна в срещата са участвали заместник-министърът на здравеопазването д-р Минчо Вичев,   директорът на ИАТ д-р Мариана Симеонова, националният консултант по трансплантология проф. Никола Владов, секретарят на Дружеството по трансплантология доц. д-р Крум Кацаров, координатори по донорство и експерти от МЗ. 

 

Общо беше мнението на срещата, че системата в България се доближава до голяма степен до тази в Хърватия и предвижданите мерки ще дадат възможност страната ни да приложи добрите практики на Хърватия в насърчаването на донорството и развитието на трансплантационната дейност, посочват от здравното ведомство. През последните години Хърватия отбеляза изключителен ръст в тази област, което стана повод да се заговори за „хърватски модел” в донорството и трансплантациите. Данните сочат, че за 2012 г. там е постигнат ръст от 34 донори на 1 млн. души население. „Опитът на Хърватия в тази област е от важно значение за България, защото дава възможност да се преодолеят някои негативни тенденции и да се даде шанс за живот на нуждаещи се от трансплантации български граждани”, подчерта заместник-министър Вичев. 

В България донорството на органи отбеляза спад до общо 2 трупни донора за цялата 2012 г., заради което неотдавна бе сменен шефът на Изпълнителната агенция по трансплантациите. По данни на ИАТ, към 1 февруари 2013 г. 935 пациенти се нуждаят от трансплантация на бъбрек, 47 – на черен дроб, 33 – на сърце, 6 – на бял дроб.