1661 медикамента, за които касата трябва да плаща, са твърде много. Това обяви управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков по време на дискусионния форум “Лекарствената политика – партньорство за здраве”. По негово мнение, може би трябва да се направи "прочистване" на реимбурсния списък.
„Може да направим една преоценка на качествата на медикаментите и да кажем кои да останат в тази листа, а пък след това да отидем на едно договаряне в касата”, каза той. Според него обаче сегашният механизъм на договаряне на цените на лекарствата с производителите ще претърпи съществена промяна, защото се е видяло, че има редица недостатъци. Той напомни, че преди 4-5 години касата е постигала много добри отстъпки, защото договарянето е било изнесено изцяло в НЗОК и не е имало референтни цени. Но сега при наличието на референтна цена и друга методика, договарянето от страна на фирмите е доброволно, добави управителят на касата.
„Знаем, че една фирма, която държи на себе си, ще е много неприлично да откаже договаряне с обществен фонд, защото така му заявява, че не желае да бъде партньор. Смятам, че една фирма, която години наред е била на българския пазар по този начин да се отказва от него не е коректно. Ние трябва да търсим друг механизъм на договаряне. Лекарският съюз има една добра идея. Експерти от фармацевтичната индустрия също ни предложиха една добра идея. Ще я спомена мимоходом – терапия на диагноза, т.е да договаряме диагнозата, а не да договаряме цената на медикаменти и фирмите, конкурирайки се помежду си за дадена диагноза, нека да предложат цена за целия обем от пациенти”, каза д-р Цеков. Той добави, че тепърва ще се дискутира дали е възможно тази идея да се осъществи.
Над 100 фирми не са се явили, за да договарят цените на лекарствата със здравната каса. Това обяви зам.- министърът на здравеопазването Десислава Димитрова. Тя напомни, че въпросните компании са се съгласили с първоначалните условията, поставени от НЗОК, и ги призова да се върнат на масата на преговорите.
България няма национална лекарствена политика. Това коментира депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер. Тя коментира, че през последните две години с повече пари са заплащани по-малко лекарства. Според нея българинът плаща от джоба си за лекарства най-много в целия ЕС, защото процентът на реимбурсация е много нисък.
В отговор д-р Цеков заяви, че НЗОК заплаща лекарствата на 1,5 млн. души, като за 1 млн. от тях реимбурсацията е 100%. Той добави, че най-малък е броят на хората, които употребяват лекарства, заплащани от касата на 25%.
Главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков пък отбеляза, че е сбъркано разпределението на средствата за здравеопазване. Според него, когато държавата няма достатъчно средства, една голяма част от тях трябва да отиват за профилактика, но в България те отиват за лечение. Той изрази позицията на БЛС, че средствата за лекарства са много като процент, защото се равняват на бюджета за болнична помощ. „Смятаме, че повече средства трябва да бъдат насочени в извънболничната помощ, в ранна откриваемост на заболяванията и ранното им лекуване. В България е изключително голям броят на продуктите, с които българският гражданин се лекува, а броят на генериците е твърде малък. В другите страни нещата са обърнати. Пак с по-малък разход се постига по-добър ефект”, заяви д-р Ленков.
По отношение на това какъв трябва да е балансът между генеричните и оригиналните лекарства в реимбурсния списък д-р Цеков отбеляза, че от 1661 медикамента в него, половината са оригинални. Според него трябва да се намери баланс между двата вида препарати и там, където има избор, пациентите да се лекуват с генерици. Той обаче заяви, че съществува един нерешен въпрос - дали генерикът може да даде постоянно качество във времето.
В същото време стана ясно, че Европейската комисия готви изменения на рамковата директива за ценообразуването и достъпа до системите на реимбурсиране на лекарствата. Димитрина Апостолова от отдел „Лекарствена политика” на МЗ поясни, че се предвижда въвеждането на много кратки срокове, в които страните-членки ще трябва да правят оценка и да осигурят достъп на генерични продукти до системите на реимбурсиране. „Сроковете, които са заложени, са от 15 дни. Това е срок, в който от подаването на заявлението до регулаторния орган ще трябва да се извърши оценката и генеричният продукт да получи достъп. Разбира се, това е идея, която среща доста резерви от страна на държавите, защото срокът действително е много кратък. За сравнение в България в момента той е 30 дни и ние може би сме една от страните с най-кратък период, в който правим тази оценка”, каза тя.
zdrave.net
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.