В навечерието на отчета си за свършеното през трите месеца начело на МЗ, д-р Илко Семерджиев даде едно от последните си телевизионни интервюта като служебен вицепремиер и здравен министър. В него той коментира подписания през март НРД между лекарския съюз и касата, заложените облекчения за системата, основните проблеми на сектора, състоянието на болниците, а също така и разследването срещу него във връзка с ИАЛ, шумно обявено от прокуратурата в началото на този месец.

 

За рамковия договор между лекарите и касата

Сред свършеното от служебното ръководство в здравното министерство това, което има значение, на първо място е възстановяването на договорното начало в системата. Това заяви служебният министър д-р Илко Семерджиев пред bTV. „Т.е. тя вече не е от командно-административен тип, а се сключват всяка година национални рамкови договори между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, както и между Българския зъболекарски съюз и НЗОК“, каза той. На забележка, че това и преди се правеше, д-р Семерджиев реагира така: „Беше и преди така, но не се случваше. И всъщност за първи път подписахме Национален рамков договор през март тази година след едно дълго прекъсване от предишния мандат“.

Припомняме, НРД за медицински дейности не бе подписан през 2016 г. заради несъгласие на лекарския съюз с въвеждането на системата за регистрация на пациенти в болниците с пръстов отпечатък. През 2015 г. рамков договор имаше.

Подписването на НРД е едно от най-важните неща, смята д-р Семерджиев, защото „колективният ум на колегията помага много за това здравеопазването да се развива“, за сметка на командното управление, което пък я блокира. Като пример за негативни явления вследствие на еднолично командно управление той даде лимитите и листите на чакащите и заяви, че това вече се е променило. Според него, листите на чакащи намаляват. „Освен това искам да кажа, че вече лимитите не са на ниво болница до ниво клиника и чак до ниво легло, а се работи с тримесечни индикативни бюджети с 3% буфер за надскачане на този бюджет“, допълни министърът на фона на съобщения от цялата страна, че бюджетите на лечебните заведения са намалени с между 10% и 15%. По думите му, със заложеното в НРД отпада необходимостта от листа на чакащи. „Няма причина за това, защото нормативната уредба, която е фиксирана в Националния рамков договор за 2017 г., казва така: нямаме лимити, а имаме тримесечни прогнозни индикативни бюджети с 3% буфер за свръххоспитализации. Т.е. в рамките на три месеца имате гъвкавост не ден за ден, не легло по легло, клиника по клиника и болница по болница, а индикативен тримесечен бюджет“, заяви Семерджиев.

За предшественика

Запитан какви са аргументите за критиките му към предишния здравен министър, той заяви: „Едноличното управление и командното администриране не са добри неща за никоя система. Ние имахме такава система преди ’89 г. и когато навлязохме в нов период, демократичен модел на развитие на страната и пазарна икономика, този модел фалира.“

За проблемите на системата

Основният проблем в системата д-р Илко Семерджиев вижда в нормативния хаос, стана ясно още от думите му. Според него, той и екипът му са успели да оправят част от този хаос. Като друг проблем той открои лошия модел на управление на финансите в системата. „От 2000 г. досега средствата за здравеопазване са нараснали над четири пъти, но здравните резултати не са нараснали четири пъти. Проблемът идва от лошо управление, бих казал даже непрофесионално управление“, заяви той.

За казуса ИАЛ

Министърът коментира и обявеното от прокуратурата разследване срещу него във връзка с опита като зам.-директор на ИАЛ да бъде назначен човек, който е в конфликт на интереси. Според него обаче в случая конфликт на интереси не е имало. Факта, че той се занимава с лекарства, означава, че той е професионалист, обясни д-р Семерджиев. „Въпросният човек беше член на Комисията по етика и на многоцентровите клинични изпитвания. Т.е. той не е продавал лекарства. Напротив, той е отговарял за оценката на тяхното качество, безопасност и ефективност. А фактът, че е бил на такава длъжност, означава, че той няма конфликт на интереси“, коментира министърът и добави, че е негово задължение да изисква спазване на правилника на ИАЛ, в който се казва, че е задължително да има зам.-директор. От думите му стана ясно още, че към момента обвинение от прокуратурата не му е повдигнато. Той заяви, че случаят е недоразумение и допълни, че е атакуван, защото си върши работата.

За болниците

Д-р Семерджиев коментира и назначенията, направени по време на управлението му. Според казаното от него в „Пирогов“ работата вече е спокойна. Той припомни и какво е наложило смяната на директора на болницата – дълговете на лечебното заведение, възлизащи на над 25 млн. лв. „Месечно „Пирогов“ е задлъжнявал с 500-700 000 лв. За първи път миналия месец под управлението на проф. Балтов имаме баланс на приходи и разходи. Т.е., мярката е целесъобразна“, посочи министърът.

Същия пример бе даден и по отношение на „Св. Иван Рилски“.

Той отбеляза още, че дълговете на държавните и общинските болници за 2016 г. са възлизали на 509 млн. лв. и отбеляза, че това е незапомнена сума от 2000 г. насам. 419 млн. лв. от тези средства са дълг на държавните болници, а останалите – на общинските, уточни той. „На този фон бих искал да кажа, че почти също толкова частни болници имат само инвестиционни кредити. Докато държавни и общински болници имат дългове, голяма част от тях – неразплатени. 159 млн. лв. от тези 509 млн. лв. са неразплатени и са в просрочие“, коментира министърът и констатира: „Лошо управление“. Във връзка с това д-р Семерджиев припомни, че от държавните болници в страната са изискани оздравителни планове и информира, че някои от тях вече са започнали да се изпълняват.