Вече всички в здравния сектор, а дори и няколко души извън него разбраха, че средствата за болнична помощ за първото тримесечие от действието на новия рамков договор са орязани.

Факт е, че рамковият договор влиза в сила през април, но също така е факт, че бюджетната година започва през декември и откакто това разминаване е налице, бюджетните тримесечия не са това, което бяха.

До преди няколко години НРД започваше с началото на календарната година и завършваше с нейния край, което не беше пречка за планирането на средствата за договорните партньори на НЗОК, макар те традиционно никога да не достигат.

С въвеждането на разпоредбата рамковият договор да влиза в сила през април – идея на бившия здравен министър Петър Москов – секторът започна да работи четири месеца от годината по едни бюджетни правила и осем месеца – по други. Така, независимо дали е подписан или не рамков договор за съответната година, през април, с влизането в сила на новите правила, здравният сектор се разтриса.

Този път сътресението дойде от орязването на средствата за болниците, но то не беше неочаквано:

бюджетът на НЗОК за пореден път бе приет със заложен дефицит,

а в добавка от него трябваше да се покрие недостигът от миналата година.

Най-големите разходни пера в бюджета са болничната помощ и лекарствата. Тъкмо там се формират и дефицитите. „Наказвани“ за липсата на пари обаче неизменно се оказват болниците, докато за лекарства НЗОК плаща безотказно.

Така се случи и този път: за да компенсира изначалната липса на достатъчно средства, както и похарченото през първото тримесечие на годината, въпреки широко прокламираните заложени механизми за „гъвкави бюджети“ в новия НРД, надзорът на фонда разпредели средно с 10% по-ниски бюджети на лечебните заведения. От това няма да пострадат нито средствата за медицински изделия в болничната помощ, нито пък тези за онколекарства. Намалението

удря единствено по средствата за дейност на болниците

В същото време контурите на преразхода по другите две пера вече са ясно очертани, при това още след края на първото тримесечие на годината. За януари, февруари и март за медицински изделия в болничната помощ касата е изплатила 31,272 млн. лв., при заложен годишен бюджет от 80 млн. лв. Тъй като малко над 8 млн. лв. от тази сума всъщност са изплатени през януари дължими средства за 2016 г., можем да приемем, че ако разходът се запази на същото равнище (около 23 млн. лв.) и през следващите тримесечия, то в края на годината НЗОК ще отбележи недостиг от около 12 млн. лв. само за медицински изделия в болничната помощ.

Положението при разходите за онколекарствата е същото, с тази разлика, че очертаващият се недостиг там е фрапиращ. За първото тримесечие на 2017 г. по това перо са изплатени 80 650 509 лв., при заложен общ годишен бюджет от 225 565 600 лв. Ако темповете на харчене се запазят, то в края на годината

„дупката“ в средствата за онколекарства ще приближи 100 млн. лв.

Данни за изплатените средства за лекарства за домашно лечение в този период не са публикувани, така че към момента няма яснота очертава ли се и в какъв размер преразход и по това перо. Ако обаче се обърнем към натрупания от предходни години опит, можем с голяма доза сигурност да предположим, че положението там е същото.

Какъвто и да е недостигът за медицински изделия, онколекарства и лекарства за домашно лечение обаче, касата неизменно го покрива своевременно.

Заседание след заседание през 2016 г. Надзорният съвет на фонда гласуваше отпускане на допълнителни средства за лекарства, било от резерва, било от преизпълнение на приходите от здравни вноски, било от вътрешно-компенсаторни промени в бюджета.

Нищо подобно не се случва със средствата за болнична помощ

Неизплатената, но проверена и призната за действително извършена дейност на болниците за 2015 г. възлиза на 52 млн. лв. Тази за 2016 г. пък е в размер на 19,5 млн. лв. В тези две години лечебните заведения работеха в условията на сериозни рестрикции, като през миналата година те имаха лимити не само върху средствата си, но и върху дейността си. В добавка не им се позволяваше да разполагат свободно с определените им бюджети, като те се спускаха месец за месец и в случай, че биваха надвишени, „надлимитните“ средства не се изплащаха, а в случай, че не достигнеха определения си бюджетен лимит, средствата биваха прибирани обратно от касата. Нещо повече – в няколко случая

болничните мениджъри узнаваха с какъв лимит за месеца разполагат едва в края на същия този месец

С подписването на НРД 2017 бе обещано, че всичко това ще се промени, тъй като се връща старият механизъм за отпускане на средства на тримесечие, в рамките на което ръководителите на лечебните заведения да могат да разполагат свободно със средствата си, да прехвърлят пари от месец в месец и дори да надвишат с до 3 на сто определените им бюджети.

След заглъхването на бурните аплодисменти за този либерален ход обаче стана ясно, че парите за болниците са орязани с между 10 и 15 на сто спрямо очакваното, а на места – и спрямо изпълнението за миналата година. Така за пореден път лечебните заведения биват наказани за очаквания недостиг на средства по останалите пера – лекарства и медицински изделия. Недостиг, изначално заложен в бюджета на касата и предварително известен както на надзора на НЗОК, така и на експертите в касата, а също и на експертите в Министерството на финансите, които всъщност изготвят финансовата рамка.

Защо тъкмо болничната помощ трябва да носи тежестта на лошите бюджети, до момента няма отговор. Защо бюджетите на осигурителния фонд не се изготвят адекватно, с достатъчно средства по всички пера, също е тайна.

Надяваме се някой някога да я разбули.