Голяма част от хората с повишено кръвно налягане не възприемат хипертонията като болест и никога не са изследвали липидния си профил, сочат данни от анкета

Едва 30% са българите с нисък риск от развитие на сърдечносъдово заболяване, при други 30% рискът се оценява като висок, около 2% са с много висок риск. Крайно обезпокоително за специалистите обаче е това, че най-голямата група – около 38%, е с нарастващ сърдечносъдов риск. Тези данни от проучване бяха представени днес по време на съвместна пресконференция на Дружеството на кардиолозите в България, Националната пациентска организация и Асоциация „Сърце”. Анкетата е била проведена по време на скринингови акции в София, Пловдив и Варна, в рамките на кампанията „Пази сърцето си! Бъди отговорен  пациент”.

„Резултатите, които обобщихме, без съмнение са притеснителни, но веднага искам да добавя, че вероятно тези съотношения са още по-драстични и смущаващи, ако бъдат екстраполирани върху цялата популация”, посочи председателят на ДКБ проф. Асен Гудев. Той спря вниманието си на няколко факта, които не трябва да бъдат пренебрегвани: Значителна част от анкетираните с повишено кръвно налягане не приемат хипертонията си като болест, съответно не я контролират и проследяват добре. Значителна част от анкетираните никога на са били изследвани или насочвани за изследване на липиден профил. Към тези два факта следва да се добави и все още пренебрежително отношение като цяло към промяната в навиците - консумация на по-малко сол, по-голяма двигателна активност, отказ от цигари и алкохол. „В тази връзка всяка кампания е полезна, но усилията следва да бъдат полагани постоянно и особено настойчиво по отношение на тютюнопушенето”, категоричен бе проф. Гудев. Той изрази мнение, че в последно време се забелязва натиск от страна на хотелиерския и ресторантьорския бизнес, с който се цели разколебаване на позицията за тоталната забрана за пушене на публични места. Апелът на проф. Гудев бе: „Да не допускаме връщане назад, защото светът отдавна е разбрал дълбокия смисъл на тази забрана и ползата от нея за поколения напред. Особено важна е тя за пасивните пушачи, които на практика нямат избор и защита от тютюневия дим”.

Председателят на кардиологичното дружество добави още, че консултативните кабинети по превантивна кардиология са една полезна практика, която съществува във всички развити страни. По правило такива структури се разкриват към университетските клиники и големите вериги болници със задачата да поемат високорисковите пациенти, при които е налице комбинация от няколко рискови фактора, припомни още той и в заключение обобщи: „Гръбнакът на превенцията си остава във всекидневието и не изисква много усилия, най-важното обаче е да има добро взаимодействие между лекар и пациент”.

На пресконференцията бе съобщено, че предстои инициирането на подобни кампании, които ще бъдат приоритетно ориентирани към младите хора. Наблюденията на организаторите досега сочат, че тазгодишната кампания е била посетена от много студенти, ученици, мъже и жени около и под 35-годишна възраст, което вероятно говори, че информираността не е особено добра сред тези възрастови групи.