През 2011 г. у нас не е регистриран нито един случай на пневмококов менингит и този факт определено може да бъде посочен като първото доказателство за много добър резултат, постигнат след включването на ваксинацията срещу пневмококови инфекции в задължителния имунизационен календар през 2010 г. Това заяви на пресконференция днес националният консултант проф. Мира Кожухарова. Тя добави още, че с много голяма вероятност има спад в честотата на острите възпаления на средното ухо и на пневмониите сред децата, но точни данни не могат да бъдат изнесени, поради това, че тези заболявания не подлежат на задължителна регистрация. Срещата с медиите бе инициирана от Националния център за заразни и паразитни болести съвместно с  Българското сдружение по иновативна медицина по повод работна визита у нас на световноизвестния американски учен проф. Кийт Клугман, президент на Международното дружество по инфекциозни болести (ISID) и Международния борд на Американското дружество по микробиология (ASM).

В своята специална лекция пред медиите проф. Клугман посочи, че след въвеждането на ваксините в имунизационните програми на редица страни се наблюдава промяна на епидемиологията на пневмококовите заболявания при деца, като все по-често те се причиняват от щамове, отличаващи се с повишена резистентност към лечение. Като пример проф. Клугман посочи щама 19А, който по данни на различни страни от ЕС причинява около 25% от тежките инвазивни пневмококови заболявания, каквито са менингитът и пневмонията. Поради това много държави в Европа и извън нея вече се ориентират към включване в имунизационните си програми на иновативна 13-валентна пневмококова конюгатна ваксина, която осигурява значително по-широко покритие и защита, в това число и на възрастното население. Ученият даде висока оценка на политиката, водена от българското Министерство на здравеопазването по отношение на превенцията на пневмококовите заболявания и представи данни от съпоставителни международни проучвания, които доказват че е възможна промяна в схемата на ваксиниране, която да включва редуциран брой апликациите - 4 вместо 3. Това означава, че е възможно със същия ефект да се приложат 2 апликации през първата година от живота на детето и 1 - през следващата година (схема „2+1”) вместо познатата досега схема „3+1”, при която апликациите са 3 през първата година и 1 - през следващата. „Много развити европейски страни като Великобритания, Холандия,Франция, Норвегия и други, вече се придържат към новия подход, защото при него ефективността е същата, а цената, която плаща обществото – по-ниска”, заяви в заключение проф. Клугман и препоръча българските здравни власти да обсъдят този вариант и да преценят дали е подходящ и за нашата страна.

Тази вечер гостът ще вземе участие като основен лектор в научно-практически форум в столицата, на която българските експерти и специалисти ще се запознаят с добрите световни практика в надзора и превенцията на пневмококовите заболявания. Дискусиите на форума ще бъдат насочени към състоянието, проблемите и перспективите за развитие на системата за надзор у нас, съобщиха организаторите.

zdrave.net