„Билетчето в градския транспорт може да струва един лев, ама като те хванат, че се возиш гратис, не те карат да платиш билета, а ти налагат много по-солена глоба.

На този принцип трябва да са и санкциите за онези, които имат доходи, но са "забравили" да се осигурят за здраве”. Това казал пред „Република” министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. „Това се отнася основно за хората, които не работят на трудов договор. За тях важи правилото да се самоосигуряват и да внасят всеки месец в НАП по 16.80 лева. Ако обаче решите да не давате данък здраве, а да плащате за преглед на частно, при проверка в болницата, в която сте се лекували, срещу името ви ще излезе информацията, че сте неосигурени, но въпреки това сте се разплатили на касата”, обяснява изданието.

„Хората, които имат доходи, а е установено, че са ползвали медицинска услуга и са се оказали неосигурени, според мен трябва да бъдат санкционирани по-солено. В такъв дух обмисляме и законови промени”, пояснил министърът. Промените се предвиждат в проектозакон за правата и задълженията на пациентите, допълва изданието.

„Безплатните лекарства, които се отпускат от Националната здравноосигурителна каса, както и тези с намаление за лечение у дома, ще се дават от декември срещу електронна, а не срещу хартиена рецепта, съобщиха от касата.” Това четем днес в „Монитор”, който уточнява, че правилото ще важи първоначално само за няколко града, за да може системата да се тества за грешки.

Друга публикация във вестника известява: „Варненски общопрактикуващи лекари и лекари специалисти събират потребителска такса 3 лева вместо 2,70. Това се случва от началото на септември, след като минималната работна заплата бе увеличена, а потребителската такса представлява 1 процент от нея.” Пациенти разказали пред вестника, че дават 3 лв. на личния си лекар, но не получават ресто. Освен това потребителска такса се искала и от освободени от нея, информира изданието.

Финансови квестори не могат да влязат във Военномедицинска академия, както поиска наскоро финансовият министър Симеон Дянков. Това научаваме от интервю на шефа на ВМА ген. Тонев в „Дневник”. Ето аргументите му: „Моята болница не е към Министерството на здравеопазването, а към Министерството на отбраната и аз съм второстепенен разпоредител с бюджетни средства и имам 11 квестори, тоест нямам нужда от подобна проверка. Няма как такива проверители да бъдат назначени. Още повече и премиерът заяви, че няма да има квестори в енергетиката, в БДЖ и в болниците.” От думите на ген. Тонев става ясно още, че финансовото състояние на ръководената от него болница е добро, защото: „ВМА има дългове, които са по-малко от 10% от бюджета й. България като държава има 14% дългове, които се контролират от финансовия министър. Това означава, че ние водим по-добра фискална политика от Дянков.” По думите му, ВМА е в най-добро финансово състояние от големите болници.

Според ген. Тонев, в ръководената от него болницата в момента Министерството на отбраната финансира цивилното здравеопазване. „МО доплаща разликата в порциона и много други неща. Всеизвестен факт е, че условията в нашата болница са много по-добри, отколкото в други. Разходите за медикаменти при нас са по-високи, защото са по-качествени и лекуваме по-тежки случаи. Освен това в момента Министерството на здравеопазването не ни плаща доста голяма сума, която дава на всички останали болници, използвайки факта, че ние сме подчинени на друго ведомство. Става въпрос за 24 млн. лв. на година. Не получаваме пари за спешна помощ, не получаваме пари за реанимация, макар че нашата реанимация е най-голямата в страната, не ни плащат за психично болните и за инфекциозно болните. Ако в момента решим да закрием Военна болница, на държавата ще й излезе по-скъпо, защото тези хора, които се лекуват при нас, ще трябва да бъдат лекувани някъде и за тях ще трябва да се плаща”, казва той пред „Дневник”.

По-малко от една четвърт от хората по света оценяват личния си лекар с оценка „отличен“ по набор от 15 индикатора. Данните са от световно социологическо проучване на отношенията между лекари и пациенти, проведено от изследователската верига „WIN-Галъп интернешънъл“ в 39 страни по света, пише „Класа”. „Данните показват значителен спад в световен мащаб в оценките за удовлетвореност по всички 15 параметъра от проучването спрямо изданието на същото проучване от миналата година. Общата оценка за отношението на лекуващия лекар е със седем пункта по-ниска от измереното през 2010 г.”, четем във вестника.

Най-високо оценяваният критерий за отношенията между лекари и пациенти е „Информиране на пациента на разбираем, всекидневен език”. Една четвърт от участниците в проучването в 39-те страни са напълно удовлетворени от начина, по който лекарят им разговаря с тях.

„Най-слаби оценки пациентите по света поставят на индикатора „Лекарят ме насърчи да не се притеснявам да задавам въпроси” – само 18% от посетилите доктор в последната една година поставят отлична оценка на този елемент от комуникацията им с медицинското лице”, пише още изданието. Удовлетвореността от лекарската грижа пък е най-висока в Ирландия, Армения и Чили, а на дъното на класацията са Перу и Пакистан. Удовлетвореността от лекарската грижа спада в повечето страни, за които са налични сравнителни данни от миналата година. Изключение правят Китай, Италия, Корея и Ливан, в които оценките са по-високи, уточнява публикацията.

„Що се отнася до ситуацията на родна земя – малко под една четвърт от българите (24%), посетили лекар през последната година (които са общо 63% от пълнолетното население въобще), декларират, че са напълно доволни от грижите и отношението на лекаря към тях. С това България се нарежда в горната част на класацията – на 19-о място от 39 държави в проучването, с резултат малко над средния. Данните за България остават непроменени спрямо миналата година”, четем още в „Класа”.

 

zdrave.net