хемофилия Година след преминаването на лекарствата за хемофилия от МЗ към НЗОК, от асоциацията по хемофилия отчитат множество плюсове, но и няколко сериозни минуса в новия метод. Като основен плюс бе отчетена възможността на пациентите за избор на препарат за лечение. Сред минусите пък фигурира дежурната тромава бюрократична процедура за отпускане на препаратите, както и неяснотата около финансирането на плановите операции на пациентите.

Към края на 2011 г. 291 пациенти с хемофилия са обхванати от мрежата на НЗОК, което е около 34% от пациентите с хемофилия в България. В тази бройка се включват основно пациенти с тежки форми на хемофилия, обясни председателят на Българската асоциация по хемофилия Виктор Паскалев. Около 64% пък нямат протоколи и продължават да се лекуват като спешни пациенти със средства от МЗ.

Разходите на пациентите за доболнична помощ, ако протоколите им са тримесечни, са 360 лв. годишно, а пък ако са шестмесечни – 260 лв. годишно при среден доход на пациент до 1000 лв.

Данните са от социологическо проучване сред пациенти с хемофилия във връзка с новата система за снабдяване с медикаменти, проведено от асоциацията. В него са участвали 54 души, или около 16% от лекуващите се към НЗОК, и се приема за представителна извадка, каза Паскалев.

Основният проблем, откроен в резултатите от проучването, е тежката процедура на касата по отпускането на медикаментите, особено за пациентите в отдалечени населени места. Ето я: „Местна комисия в петте университетски центрове. Протоколът се подготвя на базата на историческия разход от последните три години, изпраща се в РЗОК, от РЗОК – в НЗОК, там се разглежда от експерти, от НЗОК отново се връща в РЗОК, оттам – в аптеката, оттам – в пациента.” Това описа националният консултант по клинична хематология проф. Стефан Горанов. По думите му, често пъти цялата процедура отнема около месец и половина. „И то на фона на лекарствени продукти, които са жизнено необходими”, посочи той. Проф. Горанов все пак уточни, че дирекция „Лекарствена политика” на НЗОК е дала съгласието си лекарствени протоколи, които не изискват корекция, да бъдат презаверявани директно от РЗОК, което би съкратило наполовина времето за изпълняването им.

Друг проблем е фактът, че при открити грешки в протоколите или допълнителни изисквания на пациентите им се спира лечението. „Това за нас е абсолютно недопустимо и касата трябва да си намери начин да изчисти тези административни неуредици”, категоричен бе Виктор Паскалев.

Асоциацията има свои предложения за облекчаване на пациентите при получаването на лекарствата им, които ще бъдат внесени в институциите. Според БАХ обикалянето на пациентите от отдалечените населени места може да бъде спестено от куриерска фирма. „След като на пациента му се направят необходимите изследвания в лечебно заведение, движението на протокола към касата и обратно се поема от куриерска фирма и той не се разхожда на 50, 60 или 100 км за този протокол”, поясни Паскалев. По думите му, куриерските фирми ще бъдат определени от самата пациентска организация, която ще осигури и финансирането им в рамките на проект, който предстои да бъде изготвен.

Другото предложение на БАХ е дистрибуторите на медикаментите да ги доставят директно по домовете на пациентите от отдалечените райони, каквато, по думите на Паскалев, е европейската практика. Според казаното от него, става въпрос за около 1/3 или 30-40 души от пациентите на хемофилия. Той информира, че вече са водени разговори с дистрибутори на лекарства и тази стъпка може да бъде предприета.

Лечението на хемофилия в момента е на двойно финансиране – от НЗОК и от МЗ. Домашното лечение се поема от касата, а болничното и спешното – от здравното ведомство. В разпределението на отговорностите обаче има пропуск, който не е отстранен в продължение на почти година: плановите операции на болните с хемофилия се оказват „ничия територия”, стана ясно още на пресконференцията. Тъй като те са планови, а МЗ покрива спешността, според ведомството не са негова отговорност. Касата пък приема за своя отговорност само извънболничната помощ. В крайна сметка на работна среща, проведена през февруари тази година, е взето решение разходите за планови операции да се поемат от здравното министерство. „Проблемът в цялата ситуация в момента е, че необходимите указания по изпълнението на тази методика министерството все още не ги е пуснало. Което на практика торпилира тази възможност и ние очакваме министерството в съвсем скоро време да даде указанията по изпълнението на тази методика”, каза Виктор Паскалев.

Не е ясно при така размитата отговорност дали въпросните планови операции изобщо са заплащани на лечебните заведения тази година. Не е ясно също така дали здравното ведомство ще успее да покрие тези разходи, при липса на предварително заложен бюджет за тях. Защото: „Един кръвоизлив да лекувате, при неусложнена хемофилия, на 60-килограмов индивид, едно вливане на препарат струва примерно над 1000-1500 лв.”, обясни проф. Тошко Лисичков от хематологичната болница „Йоан Павел”. „Ако стане дума за едно вливане на препарат при инхибиторни хемофилии, то струва между 8-10-12 000 лв. И това е само за едно вливане”, посочи той.

zdrave.net