Проблемът с липсата на кръв и кръвни продукти, оповестен вчера от здравното министерство, днес е по първите страници на вестниците.

„Да се даряват кръв и кръвни продукти от кръвни групи А и 0, призоваха вчера здравното министерство и Националният център за трансфузионна хематология. Това се случва за първи път. Причината е недостиг на животоспасяващата течност в София и в Западна България”, пише „24 часа” и обяснява:

„До липса се стигнало заради войната по пътищата. Пък и през лятото кръводарителите мислят повече за почивка, докато отпуск за болните няма, каза шефът на центъра по трансфузионна хематология доц. Андрей Андреев.” Ежедневникът информира, че заради недостиг на кръв се отлагали много планови ортопедични, сърдечни и друг вид операции. Осигурено било лечението на спешните случаи, родилките, децата и онкоболните.

„Труд” пише: „Цяла Западна България вчера осъмна с резерв само от 29 сакчета (по 0,450 мл) кръв от нулева кръвна група и 80 сакчета - от А група”. Вестникът отбелязва, че призивът на МЗ за кръводаряване се случва за първи път от повече от 20 години. „Аз съм в системата повече от 2 десетилетия, но не си спомням да се е налагало по такъв начин спешно да молим за кръводаряване”, казва пред изданието доц. Андрей Андреев.

„След зова за помощ на МЗ 10 души веднага отишли в кръвния център в София, а още 15 заявили, че ще дарят в събота”, информира още „Труд”.

„Телеграф” предлага интервю с управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков, който, разбира се, говори за проектометодиката на касата за финансиране на болниците догодина. Д-р Цеков отбелязва: „Бяхме свидетели на нещо, което се случва в типично български вариант - съпротива срещу всяко нещо, което се предложи от касата. (…) В интерес на истината вече повече от месец чуваме как не се одобрява, но никой не ни предложи нещо аргументирано и различно.”

По отношение формирането на бюджетите на лечебните заведения шефът на касата коментира: „Бюджетите на болниците и досега са формирани на база определени обеми. През всички изминали години това е ставало по този начин - шефът на болницата изчислява какъв обем дейност има на база предходна година и заявява бюджета си за следващата година. В договарянето с Лекарския съюз ние договаряме цени и обеми. След това в договора имаме само цени, а обемите ги няма. В договорите с лечебните заведения трябва да фигурират и обемите, т.е. това, което е предмет на договарянето.” Д-р Цеков е категоричен, че това по никакъв начин това няма да доведе до ограничаване дейността на лечебното заведение в рамките на прогнозирания бюджет. „Допуснали сме и възможни отклонения, защото е ясно, че ние не можем да предвидим на 100% това, което ще се случи в едно лечебно заведение. Даваме възможност на шефа сам да изчисли обема дейност, който ще реализира, защото само той може да знае с какви специалисти разполага, каква ще е годишната им натовареност”, обяснява той и допълва: „Сега даваме възможност на директора да си предвиди дейността, като отчете всички фактори, които биха оказали влияние. Например - предвидил е, че ще реализира нова дейност. Той знае кога ще я реализира и какъв поток от пациенти ще има. Той знае кога ще излизат в планов ремонт неговите отделения и т.н.”

Заложеното в методиката ежедневно онлайн отчитане пък той обяснява с думите: „Така както директорите знаят какво се случва в техните структури, така и ние да знаем, за да можем да бъдем по-гъвкави при плащанията и да не чакат болниците толкова дълго време за надлимитните средства.”

„Има още нещо. В момента актуализацията на бюджета на касата трябва да стане с решение на Народното събрание, а на болниците - с решение на Надзорния съвет на НЗОК. А шефът на болницата X не пита никого. Той си актуализира сам бюджета, което става на тъмно, и ние оставаме със съмнението, че има нещо нередно”, допълва д-р Цеков.

Той изразява увереността си, че касата ще намери допирни точки с лекарския съюз. „Ако е необходимо и ни убедят, че има някои неща в методиката, които не са работещи, ние ще ги променим. Но аз искам да говорим с числа, аргументи и факти, а не с емоции”, казва той.

От думите му става ясно още, че през следващата година НЗОК ще поеме интензивните грижи, инвитро процедурите, диспансерното наблюдение на психично болните, кожните и венерологично болни пациенти, консумативите за ПЕТ-скена и имунизациите – дейности, които в момента са в прерогативите на здравното министерство. Ходът е следствие от факта, че касата не може вече да прехвърля средства от здравни вноски към МЗ, след като трансферите бяха обявени за противоконституционни от съда. Цеков очаква през следващата година бюджетът на НЗОК да е със 150 млн. лв. повече от настоящия. Според него, 50 млн. лв. ще дойдат от повишена събираемост на вноски, а другите 100 млн. лв. – от това, че касата няма да прави трансфери към МЗ