печат„Депутатите от здравната комисия отрязаха правото на пациента да може да спира парите на болниците, ако са му отчели фиктивни процедури и терапии, ако са поискали пари под масата, не са го излекували качествено или са му отказали достъп до медицинската документация.“ Това пише днес „Труд“ във връзка с приетите вчера на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване.
 
 
„С 6 гласа "за", но с двама против и 9-има "въздържали се" депутатите отхвърлиха предложението на Семир Абу Мелих (ГЕРБ), което бе взето от практиката в Австралия. Според него пациентът можеше да подаде електронно жалба (сега няма такъв начин) до регионалната здравна каса и до 30 дни контрольорите й да извършат проверка дали оплакването е основателно. А тогава болницата няма да получи парите за болния“, четем още във вестника, който допълва: „Депутатите приеха редакцията на д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ), според която контролът остава постарому - пациентът подава жалба до касата, тя проверява и чак тогава се решава да се спрат ли парите и да се санкционира ли лечебното заведение.“
 
Младите лекари да получат право на договор с касата, да имат възможност да участват в преговорите по НРД, процент от парите на НЗОК в болниците да отива за тях. Това е част от обещанията, дадени на вчерашната дискусия за младите медици, информира „Стандарт“. Властите обещаха още покриване на месечната такса от 180 лв. за дефицитните специалности, между 1 и 2 минимални работни заплати за 1000 специализанти по европрограмата "Нови възможности за младите лекари" в следващите 6-7 години, както и над 100 млн. лв. по ОП "Наука и образование за интелектуален растеж".
 
„Махнахме платените специализации, това е първата стъпка. Между 500 и 600 студенти завършват медицина всяка година. Значително е намаляла бройката на подадените документи на български лекари, желаещи да работят в чужбина. Дали това е трайна тенденция, ще стане ясно тепърва, но засега звучи обнадеждаващо“, казва здравният министър д-р Петър Москов, цитира от вестника.
 
„Човешките ресурси са най-важни и трябва да мислим за всички - за лекарите и за сестрите. Затова ние ще предложим 405 от средствата в болниците по НЗОК да отиват за възнаграждения на персонала. Освен това искам да припомня, че Националният рамков договор дава възможност лекарите без специалност да работят, като им се полага заплащане с публичен ресурс. Текстовете в чл. 17 и чл. 3, където е упоменато, че лекар без специалност има право да работи под надзора на друг лекар, дават тази възможност“, посочва управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов.
 
„Най-големият проблем със специализантите не е самият процес на обучение.
 
Защото те могат да затегнат колана за 4 години, по-големият проблем е къде отиват те след това. Защото на петата година те емигрират“, отбелязва пък председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.
 
Като друг проблем пък шефът на кърджалийската болница д-р Тодор Черкезов посочва нивото на обучаващите лекари. „Сега оставяме практиката да учи младите медици, а клиничните пътеки не изчерпват всички диагнози, които трябва да знаят. Освен това младите лекари са уплашени от сатанизирането на лекарската професия, при което всеки фатален инцидент се показва като плод на лекарска грешка“, казва още той.
 
Директорът на Александровска болница доц. Костадин Ангелов пък коментира: „По всички начини искам да задържа младите лекари в "Александровска". Дори имаме идея да направим детска градина в двора на болницата, за да решим част от чисто битовите неудобства за тях. Но за да осигурим финансиране за заплатите на тези кадри, ние трябва да намалим възнагражденията на останалите лекари. Затова бих се радвал, ако здравната каса започне да признава подписите и на специализантите върху медицинската документация.“
 
Ежедневниците се спират и на проверката, започнала вчера в най-голямата болница у нас – университетската „Св. Георги“ в Пловдив. „ДАНС започна проверка на цялата търговска дейност на най-голямата болница у нас - университетската "Св. Георги" в Пловдив. "Ще бъдат проверени всички процедури по обществени поръчки и договори за наем за 2013 и 2014 година. Не знам дали това се прави по сигнал, от ДАНС ми обясниха, че става дума за рутинна процедура", каза пред "Преса" директорът на болницата Карен Джамбазов“, четем в изданието.
 
„Според него здравното заведение е под непрекъснат контрол, защото наскоро в документацията са ровили и от дирекция "Медицински одит", и от Районната здравноосигурителна каса. Зам.-директорът на лечебното заведение Момчил Мавров уточни, че става дума за административна проверка, която ДАНС прави по линия на мерките срещу прането на пари“, допълва публикацията на „Преса“.