Материали за насилие срещу лекари и за лекарски грешки – с това изобилства днес пресата. В публикация на „Труд”, озаглавена „По-евтино е да сриташ доктор, отколкото куче”, четем: „Над 22 случая на насилие над лекари, сестри и фелдшери са регистрирани тази година, съобщава Българският лекарски съюз (БЛС). Над 50 медици са пострадали по време на работа - докато търчат по спешни адреси, гипсират крака и ръце, шият сцепени вежди или слагат инжекции. Посегателствата срещу белите престилки се превръщат в епидемия - за бой по докторите напоследък съобщават кореспондентите на "Труд" от почти всичките големи градове. (…) Каква е поуката от съдебната практика след тия безобразия? Ето каква: хванат ли те нервите, напиеш ли се, запуши ли ти се носът от гаден грип, полудееш ли от мъка за болен роднина, гледай да не сриташ някое куче на улицата. Изкарай си го на доктора - напсувай го, изритай го, разкървави му носа, ако щеш - по-евтино ще ти излезе.” Вестникът оповестява, че най-голямата глоба, налагана от година насам по подобни случаи – за лека телесна повреда или за дребно хулиганство, е 600 лева, като дори не се знае дали тя е платена.

„Труд” припомня, че наскоро промените в НК, които изравняват статута на лекаря с този на съдията, прокурора, следователя, полицая, митничаря, данъчния и други професии, защитени при престъпни посегателства, бяха отхвърлени от парламента. Ежедневникът припомня също и промяната в кодекса, според която за насилие над кучета са предвидени затвор до 3 години и глоба от 2 до 5 хил. лв. И цитира председателя на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов, който казва: „Явно за българския парламент лекарят е категория под уличното псе. Че той е нещо противно, долно и трябва да се бие и гони”.

В отделна публикация вестникът илюстрира думите на д-р Райчинов, като разказва случаи на насилие над медици от цялата страна.

Върху пострадали от лекарите пък се фокусира серия от материали на „Монитор”. В един от тях вестникът съобщава, че в последните пет години близо 100 000 души са пострадали от грешно поставена диагноза, като уточнява, че данните са от проучване, направено по настояване на няколко пациентски организации.

„Данните показват, че над 8%, или около 200 000 нашенци, се считат за жертва на лекарска грешка. Една трета от тях са с последствия за здравето, а поне 2000 случая годишно завършват със смърт.

Едни от най-стряскащите цифри са за поставянето на грешна диагноза - това са около половината от случаите. Следват ги тези за неправилно проведеното лечение. Около една трета от хората смятат, че за тях и семействата им е имало някакви лоши последствия за здравето им в резултат на проведено лечение”, пише вестникът и добавя, че според изследването най-много лекарски грешки се допускат в многопрофилните болници и при семейните лекари.

От друга публикация на ежедневника пък става ясно, че напоследък все повече болници искат да бъдат проверени от Изпълнителна агенция „Медицински одит” превантивно, „за да си сверят часовника и да отстранят грешки във вътрешната си работа, преди да е станал фатален случай”. За тази информация вестникът се позовава на ИАМО. „От всички направени проверки по жалби на граждани се оказва, че най-чести са нарушенията в резултат на лоша организация на работа - в 33 на сто от случаите, показва още докладът на агенцията за месец октомври. В лечебните заведения масово не се попълва медицинската документация, няма комуникация между звената в една болница, а болният често страда от вътрешни конфликти между медиците и дори от липса на хигиена, разясни доц. Златица Петрова и добави, че от проверки по жалби в 20% не са спазени медицинските стандарти, а в 12,45 на сто е проявена лекарска небрежност”, четем още в материала.

Интервю с доц. Златица Петрова пък ни уверява, че често санкционираните от агенцията впоследствие й благодарят. „Да, за някои може да звучи странно, но е факт, че ни благодарят. Имам дори специално заведена папка, вече доста обемиста, в която събирам благодарствените писма, изпратени ни след проверки. Благодарят ни както самите пациенти, така и самите лечебни заведения, на които сме помогнали да отстранят пропуските си”, казва шефката на ИАМО пред „Монитор”. Тя споделя още, че в агенцията преобладават жалбите от лечебни заведения, в които има най-много пациенти и съответно – най-много работа, т.е. – на практика от университетските болници.

От друга публикация във вестника пък научаваме мнението на председателя на Национална пациентска организация Станимир Хасърджиев, според което „Това повече не може да продължава. Нужен е абсолютно нов модел за оценяване на лекарската грешка”. Шефът на НПО заявил пред „Монитор”, че организацията му ще предложи в Закона за закрила на пациента (който все още не съществува в правния мир, б.р.) да бъде въведена съвършено нова институция, която да се занимава само с този проблем. „Предлагаме специална комисия или агенция, независимо как ще бъде наречена, която да се състои от 12 лекари и 12 представители на обществеността, включително и на пациентските организации. Новата структура ще се занимава със съдебномедицинските експертизи, за да не бъдат лекарите в конфликт на интереси със самите себе си и с тези на гилдията”, разяснил Хасърджиев. Вестникът пък информира, че се предвижда предложението на НПО да бъде внесено в Народното събрание до края на месеца.

„Докторите не убиват, а отиват в чужбина”. В материал под това заглавие „Земя” цитира думите на националния обществен защитник Константин Пенчев. В публикацията четем: „Не бива да казваме "Нашите лекари убиват", убеден е той. Не, нашите лекари не убиват, а отиват в чужбина, добави Пенчев. Ще дойде моментът, когато ще търсим откъде да внесем лекари, предупреди омбудсманът.”

 

zdrave.net