„Болниците поставиха нов рекорд по борчове - към 29 февруари т.г. общите им задължения са 378 млн. лв. Откакто от 2006 г. здравната каса плаща за медицински дейности в настоящия им обем (т.е. по 300 клинични пътеки), дълговете на лечебните заведения не са стигали до подобна крупна сума, показа проверка на „Труд”. Към 28 февруари м.г. общите задължения са били с 40,9 млн. лв. по-малко, или 337 130 000 лв., пише в справка на Министерството на здравеопазването, изготвена по запитване на редакцията.” Това четем в днешния брой на вестника. Според публикацията, причините за тревожната статистика са няколко, като първата е лош мениджмънт. „Например дълговете на пловдивската университетска болница "Св. Георги" към 31 юни м.г. са били 34 млн. лв., а към 29 февруари т.г. са с 10 млн. лв. отгоре, или 44,997 млн. лв.”, посочва изданието. Борчове се трупат и от изначално губещи звена като ТЕЛК; затъващи структури са и лабораториите за вътрешно ползване, т.е. тези, които не работят амбулаторно, допълва материалът. „Най-голяма част от парите трябва да бъдат платени на доставчици на медикаменти. Някои лечебници не са се издължавали за препарати още от 2008 г. "От т.г. онколекарствата и хемодиализата вече се плащат от касата, но тя забави преводите си през януари и февруари и оттук се стигна до увеличаване на задълженията", поясниха директори”, четем още в „Труд”. Изданието допълва още, че при кабинета „Борисов” дълговете на болниците не са падали под 300 млн. лв. „Например към 31 март 2010 г. бяха 355 млн. лв., към 31 юни 2011 г. - 303 млн. лв.”, посочва вестникът.

 

Друга публикация в изданието пък ни запознава с бонусите на ИАЛ. „Над четвърт милион, или точно 253 850 лв. бонуси, са взели м.г. общо 31 началници в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). А всичките й 199 служители са били стимулирани през 2011-а с премии за общо 799 378 лв.”, четем в ежедневника. „От документа става ясно, че началниците, които представляват 15% от екипа на агенцията, са взели средно по 8188 лв. Излиза още, че редовите 155 служители са се сдобили пак средно с 3376 л в. за годината. А други 13 души на изпълнителски длъжности са получили 22 138 лв. (или средно по 1702 лв.)”, допълва материалът.

Няколко издания се спират на посещението на здравната министърка в „Св. Анна” вчера. Акцентират върху възможността чужди лекари да оперират у нас: „Немски лекари може да идват у нас, за да оперират тежко болни пациенти, които сега търсят помощ навън. Това стана ясно след посещение на здравния министър Десислава Атанасова в болница "Св. Анна" в София вчера. Там имат договор с университетска немска клиника в Аугсбург. Окръжна болница е много добра база, където могат да дойдат чужди специалисти, да има и сериозна обмяна на опит, каза Атанасова. Тя добави, че трябва да се помисли за промяна в правилата за изпращане на деца за лечение в чужбина”, пише „24 часа”.

Рефренът „вместо нашите болни в чужбина – чуждите лекари у нас”, подет от управляващите, послушно се запява и от „Монитор”: „Университетска болница "Св. Анна" да кани чужди професори, които да оперират деца у нас, за да се пестят средства във Фонда за лечение на деца в чужбина. Тази идея лансира вчера здравният министър Десислава Атанасова при откриването на реновираната клиника по травматология в лечебното заведение.” Вестникът цитира думите на шефа на „Св. Анна” д-р Димитър Димитров, който разказва за болницата: „Тя поддържа връзки с голяма университетска болница в Германия и има възможност да кани специалисти в различни области, които да консултират и оперират тежкоболните деца у нас, вместо те да пътуват зад граница.”

„Преса” пък направил проверка дали идеята на здравната министърка може да се реализира безплатно. „Чуждите лекари може да оперират у нас и без държавата да им плаща, показа проверка на "Преса", след като в Министерския съвет лансираха идеята, че ще е по-евтино да ги привличаме тук, отколкото да лекуваме деца зад граница”, пише вестникът. Цитира думите на д-р Димитров, според когото „За тях (чуждите лекари, б.р.) е чест да оперират у нас и да обучават наши лекари.” Така работели в Пакистан, Индия, Китай и др., четем в „Преса”. Вестникът информира, че в "Св. Анна" идват лекари от Мюнхен, на които болницата не плаща. Без пари в Плевенската университетска болница пък е бил проф. Отавио ди Кобели от Милано, който обучи екип да оперира с робот "Да Винчи". А в Националната кардиологична болница в момента без хонорар работи белгийският проф. Ги Хендрикс, твърдят оттам. „Шефът на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов обаче смята, че ако това стане национална политика, ще трябва да се отделят средства от здравната каса”, уточнява „Преса”.

От „Монитор” научаваме за поредната идея, лансирана от депутата от ГЕРБ д-р Лъчезар Иванов. Този път тя засяга джипитата. „Възнагражденията на общопрактикуващите лекари да бъдат обвързани с броя на преминалите през тях пациенти, на които са помогнали лично да решат здравните си проблеми. Това предлага депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Според него при въвеждането на такова изискване в нормативната уредба ще бъде решен проблемът с недостига на направления, които често се изчерпват още в средата на месеца”, пише вестникът. И пояснява: „В момента джипитата получават пари за всеки записал се при тях пациент и прибират потребителска такса от 2,70 лв., стига да си прекрачил прага на кабинета им.

Според депутати, подкрепящи идеята на Иванов, спестявайки си усилия, медиците масово препращат хората към специалисти и така направленията свършват бързо.”

„Сега” пък информира за вече приети законови поправки, свързани с медицинските изделия. „Противно на очакванията здравната комисия в парламента прие законови поправки, които може да въведат известен ред в продажбата на скъпи медицински консумативи на пациентите. Текстовете бяха идея на бившия здравен министър Стефан Константинов и предвиждат болниците да са длъжни да осигуряват медицински изделия на пациентите си. След това пък болните ще ги плащат на лечебното заведение на цените, на които то ги е купило”, четем във вестника. Публикацията припомня, че в момента у нас няма регламент, по който се осигуряват тези продукти - стави, клапи, стентове, винтове, плаки и т.н. консумативи, обикновено за операции. „Много малка част от тях се поемат от здравната каса, и то до определена цена, която рядко покрива цялата стойност. Всички останали консумативи се купуват от самите пациенти, обикновено от фирма и аптека, посочени им от лекуващите лекари. Благодарение на това се получават огромни разлики в цените на един и същ консуматив, купен от пациенти на различни болници”, коментира материалът.

www.zdave.net