Денонощтна аптека1 194 000 българи в осем области на страната нямат нито една денонощна аптека, от където човек да си купи дори обикновен аспирин, ако го заболи главата след 20 часа. Това пише в днешния си брой в. „Монитор”, позовавайки се на информация на Съюза на фармацевтите в България. (Б.-р. -Не става ясно дали се има в предвид Българския фармацевтичен съюз или друга организация). От там отбелязват, че става въпрос за областите Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Търговище, Разград, Кърджали и Смолян.

„Затова близки на болните пътуват с километри. От Ловеч например хората пътуват нощем за лекарство до Горна Оряховица или Велико Търново независимо че в града им има 16 аптеки, които работят само денем. Родители пък търсят чрез социалните мрежи недопити илачи от чужди деца, които живеят в техните градове. Запасявайте се, майки, съветва в един от форумите Ваня Димитрова от Враца, която е с трима малчугани вкъщи. Тя споделя с родителките, че всякога има аптечка с най-необходимото при внезапно неразположение на децата. Към тази практика тя е прибягнала, след като няколко пъти й се наложило да търси сиропи от съседки или приятелки през нощта”, се казва в статията.

Педиатрите също вече съветват родителите да имат на разположение най-необходимото което се налага да пие болно дете, включително и сироп за сваляне на температурата. Във Видин повечето семейства с малчугани имат хапчета на склад за непредвидени случаи. Това разказа за "Монитор" Мирослав Ненчев - председател на регионалната колегия на Българския фармацевтичен съюз в града и член на Висшия фармацевтичен съвет. Неговата аптека е единствената, отворена до полунощ. По думите му, за да е отворено денонощно, собственикът трябва да назначи не 3-а, а между 5 и 8 фармацевти, които да поемат смените. Това е крайно нерентабилно.

За осигуряването на хапчета и нощем от кметството в Ловеч предлагат по един лев на отработен час за всеки аптекар, който остане на работа след 20 часа. Независимо от бонуса, желаещи да се възползват няма.

Малко над 100 са денонощните аптеки в страната към момента, като те са съсредоточени предимно в София, Варна и Пловдив. Продажбата на лекарства без лекарско предписание, както и откриване на аптеки в спешните отделения са сред възможните решения, смятат от Българския фармацевтичен съюз.

Общо 3500 са аптеките в страната към момента, като от тях 270 са болнични, показва регистърът на фармацевтичния съюз. 5977 пък са фармацевтите у нас.

Пред „Монитор” председателят на БФС проф. Илко Геотов казва, че съсловната организация настоява да се въведе задължителна национална аптечна карта. По думите му това може да стане с промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и да заработи още от средата на идната година, ако се приеме бързо от Народното събрание. Картата трябва да разпредели във всеки регион по колко минимум аптеки да има, да фиксира минимумът на тези от тях, които ще предоставят безплатните и с намаление лекарства по линия на здравната каса, както и броят на денонощните.

Темата за създаването на аптечна карта, чрез промени в Закона за лекарствата е централна в днешния печат. Вестниците отразяват провелата се вчера пресконференция на Асоциацията на собствениците на аптеки, на която стана ясно, че организацията е против въвеждането на картата. В. „Труд” предоставя на читателите си няколко кратки мнения по темата.

"Никой не ни е информирал за подобни промени, от вас научаваме. Но погазването на конкуренцията е противоконституционно", заявява д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и депутат от ГЕРБ.

"Прът в конкуренцията".  Така Султанка Петрова от Патриотичния фронт определи идеите за аптечната карта и добавя, че от ПФ винаги са били за подкрепа на малкия и средния бизнес, без да се поставят ограничения на когото и да било. Тя посочва, че до нейния блок имало 3 аптеки, от което доволни били всички живеещи, а конкуренцията определяла коя от тях да разчита на по-добър оборот.

Работната група, която се занимава с промените в лекарствения закон, все още не е приключила с изготвяните текстове. Затова тя не е излизала с крайния вариант на поправките, казаха от МЗ. По проекта щяло да се заседава поне още месец.

Другата централна тема в днешния печат е свързана с проблемите на извънболничната помощ. Повечето издания се спират на информацията, че намалява броят на общопрактикуващите лекари в страната.

67% от джипитата у нас към момента са на възраст над 50 години, а 20% са над 60 години, пише в. „Сега”.  До 2020 г. застаряването ще обхване 89% от личните лекари, а след още пет години да стане почти пълно - 98%. Според председателя на сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров след 10 години броят на семейните лекари под 50 години ще е 2%, което прави около 74 души. Според Киров от началото на годината 38 лекари са напуснали структурите на заведенията за извънболнична помощ и са заминали да работят в чужбина.

Общопрактикуващите лекари поискаха достъп до здравните досиета на своите пациенти. Това пък съобщава в. „Телеграф”. Става въпрос за електронните карти, в които се попълва информация за използваната медицинска и дентална помощ през последните шест години. В момента достъп до тях имат само здравноосигурените българи, които са взели своя уникален код за достъп. „На официална пресконференция шефът на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров излезе с искания към здравното ведомство и здравната каса. По думите му джипитата искат допълнителни дейности, тъй като повечето от тях имат специализации за вътрешни болести, педиатрия и др. Освен това лекарите настояват по-висок процент от парите от здравните вноски да отива за първичната медицинска помощ, да няма прехвърляне на средства от едно перо в друго, а преговорите им с лекарския съюз и касата да се провеждат публично онлайн”, се казва в статията.