За пореден път Надзорния съвет на здравната каса реши да не плати нищо от надлимитната дейност на лечебните заведения, без значение, че голяма част от нея е за спешност. На последното му заседание вчера отново не бе взето решението отчетената дейност, която не влиза в рамките на ограниченията, да бъде заплатена.
Всичко това се случва на фона на икономии именно от болниците. По непотвърдена информация през месец ноември лечебните заведения са спестили нови 5 милиона. През юли и август пък регионалните каси реализираха икономии от порядъка на 50 милиона лева. Отделно касата отчете и над 80 милиона лева от преизпълнение на приходите от здравни вноски. В крайна сметка, болниците така не получиха нищо за извършената си „надлимитна“ дейност през годината, а резервът на НЗОК на няколко пъти беше отварян отново за лекарства.
„Отчетената дейност ще бъде заплатена, но извън тази т. нар. лимитна дейност няма да заплатят нищо“. Това заяви за Zdrave.net. председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите и член на Надзорния съвет на НЗОК Пламен Таушанов. „За мен това е несъстоятелно, имайки предвид, че става въпрос за няколко структуроопределящи лечебни заведения в страната, които извършват спешна дейност. В тях се приемат пациенти с инсулти и инфаркти и в един момент им се казва – няма да ви заплатим“, коментира той. Таушанов даде пример с три частни болници в Бургас, които са поели голяма част от спешността в града, за да разтоварят областното лечебно заведение. „В София също отново не е заплатена спешната помощ и надлимитна дейност в „Св. Анна“, „Св. Екатерина“, „Пирогов“ и други“, отбеляза той. Таушанов повдигна въпроса и за спестените средства от въвеждането на пръстовия автентификатор и попита защо с тях не се разплати дейността на лечебните заведения.
„Няма да се плаща извънлимитна дейност на болниците“, заяви и д-р Иван Кокалов, член на НС на НЗОК и председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. „Няма как да се заплати надлимитна дейност, няма аргументи за това“, посочи той. По думите му на фона на очертаващия се дефицит в касата липсват и достатъчно средства за разплащане на изработеното от лечебните заведения над заложеното ограничение. „Знаете колко средства бяха насочени към лекарства – там е една бездънна яма“, допълни той.
Преди дни на съвместна пресконференция болнични и правозащитни организации, както и съсловната организация на лекарите обявиха, че ще заведат дела срещу НЗОК. „Постепенно тежестта в здравноосигурителните плащания се измества към лекарствената политика. В същото време непрекъснато се внушава, че изпълнителите на болнична помощ са консуматори на средства“, коментира председателят на Българската болнична асоциация д-р Иван Маджаров и подчерта, че близо 80% от неплатената дейност е за спешност. „Лекарствата са хубаво нещо, част от тях са планови и биха могли да се платят малко по-късно, но когато става въпрос за спешен пациент, той трябва да бъде приет и заплатен“, допълни той.
Управителят на МБАЛ „Тримонциум“ Красимир Грудев тогава заяви, че т.нар. надлимитна дейност просто не съществува. „Това са същите пари от бюджета, които просто са скрити и няма да бъдат платени. Цялата система, включително с пръстовите отпечатъци, е направена така – да се пестят пари, а не да се защитават права на здравноосигурените лица“.
От лекарския съюз неколкократно призоваха касата да се разплати. Председателят му д-р Грозев каза: „БЛС не е против отделянето на средства във връзка с провеждането на лекарствена политика. Когато обаче тази политика се превърне в приоритет, а дейността на колегите ми остава неразплатена – тогава вече е проблем“. „Ние винаги сме били „за“ вкарването на иновативни лекарства. Искаме българският пациент да има възможност да бъде лекуван с нови, съвременни и достатъчно ефективни лекарствени продукти, но не трябва да се забравя, че ежедневната дейност на лекаря е тази, която де факто лекува пациента. И тези лекарствени средства се изписват от български лекари, а не от някой друг“, допълни той.
Той съобщи, че през януари 2017 г. БЛС ще атакува пред съда неплатената надлимитна дейност за 2015 г. в размер на над 50 милиона лева, половината от които са за спешност. „Това са не само отчетени, но и приети случаи като спешност от касата“, отбеляза той. „Как е възможно да допускате при една огромна част пациентопоток като спешност, вие да не заплатите тази дейност“, обърна се д-р Грозев задочно към НЗОК.
В крайна сметка лечебните заведения ще продължат да лекуват пациенти над лимитите си, без да получат средства за това, а пък НЗОК най-вероятно ще бъде обект на множество съдебни дела през идващата 2017 година.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.