Влизането в сила на новия колективен трудов договор в здравеопазването може да доведе до самозакриване на болници. Това прогнозира в интервю за „Стандарт” председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването и шеф на столичната „Св. Анна” д-р Димитър Димитров. По думите му, това е възможно, тъй като не всички лечебни заведения ще успеят да увеличат заплатите в съответствие с новия КТД, което от своя страна може да доведе до отлив на персонал от съответните болници.

В „Св. Анна” например само за увеличението на лекарския нощен труд и сумите, които се дават за разположение на месец, ще отиват по 22 000 лв., информира д-р Димитров. За коригиране на стартовите заплати от 1 август до края на 2012-а пък ще трябват допълнително около 420 000 лв.

Заплащането на лекарите обаче продължава да е унизително, смята шефът на „Св. Анна”. „Познавам изтъкнат хирург, който работи в голяма болница и си докарва следобед допълнително пари като монтьор в автосервиз. Докато цените на клиничните пътеки не отговарят на реалните разходи, обективна оценка на лекарския труд не може да се получи”, категоричен е той. Част от проблема е в осигуряването, посочва той. „У нас около 1 млн. души не си внасят данък здраве. Трябва да се анализира какви групи не се осигуряват - богати ли, които си плащат кеш, крайно бедни ли, немарливи хора и т.н. Държавата пък не плаща пълната вноска на здравните осигуровки на децата и пенсионерите, а те са най-честите потребители на здравни услуги. Моето лично мнение е, че родителите и пенсионерите с добри финансови приходи трябва да внасят от джоба си здравните вноски, а държавата да помага само на социално слабите и децата без родители. Има пенсионери, които взимат по няколко наема на месец. Наемите също са доходи”, коментира д-р Димитров. По думите му, трябва да се направи анализ колко средства са необходими, за да се обезпечи качествено здравеопазване, и, ако се наложи, здравната вноска да се вдигне. „Предстои 10% увеличение на задължителната "Гражданска отговорност" и никой не протестира. Когато стане дума за повишаване на здравната осигуровка, веднага се надигат гласове. Здравето по-маловажно ли е от щетите на колите?!”, пита шефът на „Св. Анна”.

Две издания препечатват материал на Института за пазарна икономика, посветен на последната методика на НЗОК за финансиране на лечебните заведения. В него авторът Калоян Стайков отбелязва, че документът не споменава нищо за прехвърляне на дейности от една пътека в друга, както и за прехвърляне между календарни години. Освен това, нищо не се казва за възможност за превишаване на бюджетния лимит за годината. „Предложенията на управляващите са типичен пример за божествен комплекс - те изглеждат убедени, че могат да предвидят, планират и изпълнят всичко. Забравят най-голямата променлива, която не подлежи на планове – човека”, коментира той. И задава няколко въпроса: Какво става, когато бъде достигнат годишният лимит за дадена клинична пътека? Какво става, когато демографията и заболеваемостта в страната и отделните региони се промени - например ако нарасне притокът на пациенти към големите градове или се увеличи дадено заболяване в отделни области? До какво води липсата на гъвкавост при предлаганите здравни услуги? Защо минимум и защо 30% за спешната помощ?

Авторът предлага и отговори на тях, които не вещаят нищо добро или за пациента, или за самите болници.

„Решенията не само не адресират проблеми, а изглеждат така, като че ли управляващите не са наясно какви точно са недостатъците на сегашната система. Сред основните проблеми са липсата на връзка между плащането на здравни осигуровки и качеството на услугата - хората не искат да плащат за лоши услуги. Няма и контрол над разходите - тъй като всички плащат услугата, пациентите се опитват да потребят най-много, а болниците - да отчетат най-много, особено от надценени клинични пътеки. Няма ефективност на разходите - твърде малко внимание се обръща на превантивната медицина и извънболничните дейности за сметка на болничните манипулации. Този проблем единствено ще се задълбочи с въвеждането на лимити, които ще принудят пациенти да отлагат манипулации, което от своя страна може да усложни и оскъпи процедурите”, пише още Калоян Стайков.

От „Твоят ден” за Велико Търново и Габрово пък научаваме една добра новина: габровската болница изчистила дълговете си. „За разлика от много други лечебни заведения в страната габровската областна болница в момента няма нито лев просрочени задължения. През 2010 година дълговете й бяха просрочени в размер на 1,6 млн. лв., през 2011 г. бяха намалени на 254 000 лв., сега те са изчистени, обясни д-р Нели Савчева, директор на болницата”, четем в изданието.