Доц. д-р Даниела Попова е  началник на Клиника по метаболитни заболявания и диететика в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”. Заместник-председател на Българско дружество по парентерално и ентерално хранене и метаболизъм, член на ръководствата на Българско дружество по хранене и диететика, Българска диабетна асоциация, Съюза на българските медицински специалисти. Член на Европейската академия за хранителни науки, Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването, Европейската асоциация за изучаване на диабета. Главен редактор на сп. „Наука Диететика”.
 
Доц. Попова, годината, която си отива, ще запомним с първото спечелено дело срещу диетолог – Парижки съд постанови, че режимът за отслабване, известен като „диета на д-р Пиер Дюкан” е вреден и опасен за здравето. Така една от най-популярните диети, даваща предимство на белтъчното хранене, остави в миналото ореола си на панацея. По този повод нека Ви попитам – има ли някаква цикличност в модата на диетите?
 
Има, за съжаление. Появяват се най-различни дисбалансирани диетични режими, които определено крият рискове за здравето. В един момент те отмират и на тяхно място се появяват други. Преди дни например медиите започнаха да излъчват съобщения за разпространяваща се в Скандинавските страни високомастна и нисковъглехидратна диета. Насърчавани от голяма рекламна кампания, хората започнали да изкупуват кравето масло с тази цел. Преди това се говореше за диетите със зелева супа, за режима „90 дни”, за лунните диети. Характерно за всички тях е, че предлагат дисбалансирани формули с прекомерен прием на едни вещества за сметка на други. Именно в това е заложена опасността. Златното правило е и си остава намалена обща калорийност, повишена физическа активност, балансиран прием на вещества от отделните групи. За нас е ясно, че липсата на баланс в храненето може да отключи сериозни заболявания – протеиновата диета например е много вероятно да провокира усилено отделяне на пикочна киселина, което носи риск от подагра например.         
 
Бързам да подчертая – всяка диета, независимо като превенция или лечение, трябва да се назначава и провежда под лекарски контрол, при това от лекар диетолог.  
 
Редно е да попитаме – случва ли се това реално?
 
Колкото и да ми е трудно да го кажа – отговорът е „не”. Хората нямат навика да търсят лекарски съвет по повод наднормено тегло дори от личния си лекар, какво остава за консултация със специалист. Засега общопрактикуващият лекар може по своя преценка да насочи с направление пациент със затлъстяване при ендокринолог. Няма обаче такава възможност за амбулаторно посещение при лекар диетолог. Вероятно въпросът опира до финансов ресурс на здравната каса. Ще припомня, че има отделна медицинска специалност „Хранене и диететика”, която се придобива от лекари в рамките на системата за следдипломно обучение на медицинските университети. Убедено мога да твърдя, че не би трябвало да се подценява значението на консултацията точно с тях.
 
Често сте изразявала публично притеснение от факта, че в медиите се тиражират неистини за диетите от хора, които нямат нищо общо с медицината. Каква е ситуацията днес?
 
Ситуацията днес е такава, каквато е от много време насам. Няма промяна. Неведнъж дружеството по хранене и диететика е изразявало несъгласие с мнения, становища, препоръки и т.н. на хора с високи претенции без всякакво покритие. Последният случай, за който си спомням, е поместено интервю в голям национален многотиражен вестник с един господин - възпитаник на Националната спортна академия. Текстът изобилстваше с драстично неверни данни и факти, при това публикацията беше обширна. Незабавно изпратихме опровержение на изнесеното до главния редактор. Цитирам точно този случай, но за жалост, такива има много…
 
Означава ли това, че трябва да се търсят начини за ограничаване на рекламата на диетичните режими и центровете, които ги предлагат?
 
Означава, разбира се. Веднага ще посоча, че в такива центрове работят хора с всякакво образование и без необходимата медицинска компетентност. А у нас специалисти има. Някои медицински колежи вече приемат за профилирано следдипломно обучение бакалаври с медицинско образование  – най-често медицински сестри, които се квалифицират в тази много специфична област. След подготовка и полагане на изпит, те получават квалификация като  консултанти по кърмене, здравословно и диетично хранене. С удовлетворение отбелязвам, че желаещи да се обучават има. Точно такива кадри са необходими за работа в структури, които имат претенцията да провеждат процедури, свързани със здравето и красотата.
 
И все пак водещ при избора на режим си остава лекарският съвет. Достатъчно ли са лекарите диетолози у нас, има ли интерес към тази специалност?
 
Все още не са достатъчно. Въпреки че вeчe има известен брой създадени специалисти по хранене и диететика, в действителност има много по-малко работещи диетологични лекарски практики. Има и интерес към специалността от млади лекари. В клиниката, която ръководя, в момента специализират няколко колеги.
 
Вие сте в ръководството на дружеството. Разкажете накратко за онази част от неговата дейност, която има най-пряко отношение към обучението на лекарите по  диететика и подготовката на лекари специалисти по хранене и диететика.
 
Стартирахме проект за обучение на общопрактикуващи лекари от цялата страна. В рамките на Национална кампания „Хранене и хронични заболявания” организирахме обучителни модули в осем града. Нашето мнение е, че това е необходима стъпка, защото джипитата по презумпция са най-близко до пациентите. Участваха над 600 лични лекари, близо 80% от тях в края на обучението дадоха висока оценка на неговото съдържание и изразиха мнение, че това, което са научили, е било поднесено по интересен начин и ще бъде полезно в работата им. Смятаме да продължим и занапред.
 
Не е тайна, че има и наши колеги – лекари от други специалности – интернисти, ендокринолози, които по своя инициатива се обявяват за диетолози, без да са придобили тази специалност. По тази причина  в нашето дружество назрява идеята да започнем подготовка за създаването на регистър на лекарите с призната специалност по хранене и диететика. Това е един нормален етичен акт както за нас, които сме от тази гилдия, така и за пациентите.
 
И сега дойде ред на сезонните въпроси. Зимата вече е при нас, отново заваляха препоръки за подходящи витаминни препарати. Тази година хит в рекламата  са „живите” витамини. Как ще коментирате?
 
Просто понятието „живи витамини” е едно съчетание от кокетно подбрани думи, които звучат атрактивно. Дори е твърде некоректно да се говори за „мъртви” и „живи” витамини.
 
За да бъде подбран добрият витаминен препарат, ако това, разбира се налага по някаква причина, е важно да се потърси съветът на лекаря. 
 
В навечерието на Коледните и новогодишните празници какъв е Вашият съвет за правилно хранене?
 
Традиционната българска кухня предлага голямо разнообразие на различни храни – постни зелеви сърми, боб, ошав, тиквеник, орехи, сухи плодове, червено вино. Няма нищо лошо в това да хапнем по малко от всичко, без да прекаляваме. Коледа е светъл духовен празник, нека не превръщаме яденето в самоцел, във фокус, около който се върти всичко. Казано е: „Здрав дух в здраво тяло”. Затова моят призив е да се радваме на Рождество Христово, изпълнени с  вяра и респект към духовността, най-вече. И да отворим душите си за добри дела през Новата година. 
 
zdrave.net