„Отправените провокации и подбудителство към протести от малка част фармацевти не кореспондира с мнението на цялата фармацевтична гилдия”. Това заявиха от Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА), ден след като от Българския фармацевтичен съюз оповестиха, че ще има протести през май заради готвените промени в закона за лекарствените продукти. От съсловната организация на магистър-фармацевтите у нас се обявиха против поправките в закона, а най-много критики отнесе идеята отново да се даде възможност нефармацевти да продават продукти, различни от лекарства в аптеките. От Асоциацията на собствениците на аптеки обаче твърдят, че подкрепят промените, предлагани от здравното министерство, и че БФС не изразява мнението на цялата гилдия.

От години двете организации сблъскват позициите си по въпросите за модела за собственост на аптеките и правото на нефармацевти да работят в тях, а аргументите им са изразявани многократно в публичното пространство. Затова Zdrave.net потърси мнението на редови фармацевти по тези въпроси. Фармацевтите не тълкуват еднозначно спорните въпроси и нямат единно мнение по тях, показа репортерска проверка в произволно избрани аптеки в центъра на София, която не претендира за представителност.

Емилия Стаменова, която е магистър- фармацевт например коментира: „Ясно, че в аптеката няма право да работи друг, освен фармацевтите. Знам, че и тези хора, които нямат фармацевтично образование трябва да си изкарват хляба, но все ми се струва, че аптеката  трябва да си остане затворено място. Работата в нея е по-специфична”. Подобно е мнението и на г-жа Боева, която е помощник-фармацевт: „Не бива в аптеките да работят нефармацевти, защото там се продават главно неща, за които е необходимо указанието на фармацевт. Ако има щанд за козметика или нещо друго, тогава това няма да е аптека, а дрогерия”. Магистър-фармацевтът Моника Дамянова също не приема идеята хора без медицинско образование да работят в аптека с аргумента, че дори на теория да продават само козметика, на практика можело да се изкушат да продават и лекарства. „По закон те могат да продават само козметика, но допускам, че могат и нещо друго да продадат. Може в суматохата, докато другите са много заети, този човек да си позволи да отпусне лекарство. Дори и хранителна добавка да е, редно е тя да бъде консултирана с фармацевта”, каза Дамянова.

Нейни колеги обаче смятат, че идеята за нефармацевти в аптеките е допустима, стига да е сигурно, че няма да продават лекарства. „От гледна точка на това, че една голяма част от днешните аптеки заприличаха по-скоро на дрогерии, нека там да работят и неспециалисти. Нека да работят хора, които нямат фармацевтично образование. Те може да са специалисти в тяхната област. Но е недопустимо те да боравят с лекарства и да отпускат лекарства по рецепта”, е мнението на Боряна Димитрова, магистър-фармацевт. „Против съм в аптеките да работят хора, които нямат фармацевтично образование. Тези хора в момента би трябвало да работят само на козметичните щандове. Става въпрос за козметици, лаборанти, дори и лекари. Ако такива хора работят в аптеките, те трябва да са под контрол”, смята Диляна Петкова, която е бакалавър-фармацевт.

Магистър-фармацевтът Камелия Димитрова пък смята, че всичко зависи от вида на аптеката. „Има аптеки, които предлагат много медицинска козметика, с която добре обучени млади момичета могат да се справят, дори и да не са фармацевти. Но иначе там, където се намира специфично фармацевтичната част, трябва да има само фармацевти. Трябва да бъдат много добре обособени секторите, за да могат да се различават. А в една малка аптека, като нашата, където няма много козметика, не е желателно да работят нефармацевти”.

„Ако в аптеката има ясно разграничени фармацевтичен и козметичен щанд, както е в САЩ – тогава може да работят. Проблемът в България обаче е, че често това разграничение го няма”, твърди Евелина Зографска, магистър-фармацевт.

Според колежката й Дафинка Попова, самите фармацевти не са особено щастливи от перспективата да продават козметични продукти. „Не мисля , че много фармацевти, обучавали се години, биха се съгласили да продават козметични продукти. Самото заплащане на продавачите на козметика е по-ниско от това на фармацевтите, така че и от финансова гледна точка това не е оправдано. Между двете професии не съществува някакъв конфликт в момента. Фармацевтът си отговаря за продажбата на лекарствените продукти, а нефармацевтите – за козметичните”, обясни Попова. Според нея вариантът в една аптека да има единствено хора с фармацевтично образование би свършил работа в малките аптеки, които така или иначе не поддържат много козметика. При аптеките с отделен щанд за козметични продукти обаче, това само би затруднило работата, смята магистър-фармацевтът.

Фармацевтите, с които Zdrave.net разговаря, не са единни и в подкрепата си за етичния модел за собственост на аптеките, който се основава на принципа „един фармацевт – една аптека. Преобладаващо се оказа мнението, че собствениците трябва да са от гилдията, което е очаквана позиция за хора с тази професия. Повечето от тях обаче са на мнение, че ограничение за броя притежавани аптеки не трябва да има. „Не подкрепям модела един фармацевт - една аптека. Ако има възможност да поддържа повече аптеки – няма проблеми”, смята Камелия Димитрова. „Ако фармацевтът е по-добър и оправен и е наел само фармацевти или помощник фармацевти – нека да има и повече от една”, каза по въпроса Емилия Стаменова. Според Дафинка Попова пък, принципът „един фармацевт – една аптека” не е в полза на пациентите, защото: „Собствениците на повече аптеки биха могли да си позволят по-високи отстъпки за  клиентите, в сравнение с тези, които разчитат на оборота от една аптека”.