Лекарства менте ни дебнат в интернетНелегалните търговци на медикаменти ни „зарибяват" по нови канали - facebook и електронните пощи.

Игра на котка с мишка. Така неотдавна от Google нарекоха битката с незаконните търговци на лекарства в световната мрежа. Поводът бе рекордната глоба от 500 млн. долара, която регулаторните органи на САЩ наложиха на най-голямата интернет търсачка заради рекламиране на нелицензирани аптеки, продаващи нелегални медикаменти без рецепта.

„Ние налагаме правила, но те винаги намират пролука и пускат рекламите си", оплака се мениджмънтът на компанията. И наистина бизнесът с фалшиви медикаменти, хапове за полова мощ и хранителни добавки1 процъфтява, а замесените в схемите участници стават все по-изобретателни в намирането на канали за разпространение на продуктите си. Последният хит сред псевдофармацевтите е масираната промоция на стоката им в социалните мрежи. Президентът на Международния борд за контрол на наркотичните вещества Хамид Годзе предупреди, че нелегалните интернет аптеки все почесто „зарибяват" огромната аудитория от млади хора във Facebook и останалите регионални интернет общности. Оказва се също, че повече от половината медикаменти, предлагани там, са опасни за здравето ни фалшификати.

Проблемът съществува и в България, но по субективни и обективни причини е неглижиран и борбата с него е обречена на неуспех. В началото на годината Министерството на здравеопазването  промени Наредба 28 и позволи на аптеките със собствени интернет страници да продадат лекарствени продукти без рецепта онлайн. Идеята бе да се затегне режимът, като Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) бе задължена да одобрява в 7-дневен срок оторизираните аптеки и да публикува имената им в специален регистър. След либерализацията фармацевтите бяха силно раздвоени и изтъкнаха опасенията си, че по този начин се прескача консултацията с фармацевт , както и че обществото лесно може да бъде подведено за това кои са лицензирани сайтове и кои не.

Изглежда, държавата не гледа сериозно на въпроса за контрола на онлайн търговията и месеци по-късно в списъка на агенцията се мъдрят имената само на пет аптеки.

Удостоверенията на четири от тях са издадени през 2009-а, като дори няма нито една от двумилионна София. В същото време при търсене на аптеки, продаващи в интернет, българската версия на Google вади над 57 млн. резултата, като седемосем от намерените само на първата страница (аптеки „Марви", онлайн аптека „ДАР-Р", бил кова аптека BILKI.NET и др.) липсват в регистъра на ИАЛ. Възможните изводи са два. Първият е, че споменатите аптеки не са лицензирани да продават онлайн, от което следва, че Google ги рекламира незаконно. Другият вариант е, някой чиновник от ИАЛ да не си е свършил работата да актуализира регистъра, в резултат на което пак не знаем от какъв източник купуваме хапове и дали те не са убийци.

Купувачите на лекарства от интернет в страната ни са лесна плячка за некоректните търговци, защото схемите на разпространение са неразгадаеми за лекарствената агенция и полицията. Обичайната практика е в сайтове от световната мрежа да се обявяват примамливи оферти, като бизнесът се движи от частни лица и граждани, продаващи от домовете си. Домейните, на които са качени въпросните уебстраници, са регистрирани от едно лице, наемат се от друго, а се ползват от трето. Изпълнителите по веригата не се познават лично и обикновено са локализирани на различни континенти - в Азия, САЩ и Европа, което прави проследяването им много трудно. Така те заличават следите си за закона. Продажбите се правят предпазливо, изпълняват се заявки главно на единични бройки. Изпращат се с колетни пратки, на които никъде не пише, че става въпрос за лекарствен продукт. Доставките могат да бъдат уловени само по сигнал в митниците или в частните куриерски фирми, разпространяващи пакетите.

Антимафиотите от сектор „Компютърни престъпления" в ГДБОП следят около 50 аптеки, предлагащи незаконно лекарства в мрежата. Повечето от въпросните сайтове продават фалшиви медикаменти, които се предлагат на половин цена, но са опасни. Ситуацията много напомня на прословутата реплика на премиера Бойко Борисов - „ние ги хващаме, те ги пускат". В началото на 2011-а антимафиотите атакуваха сайта buyhealth.eu. Оказа се, че в него се предлагат фалшиви продукти за потентност, имитиращи „Виагра", „Камагра", „Трибестан", „Циалис", както и хранителни добавки, и протеини. След обиск на мястото, от което бе ръководен електронният магазин, бяха открити над две хиляди опаковки на стойност над 150 000 лв., иззета бе крупна сума пари, документи за доставки компютърни конфигурации и дори бойни патрони за пистолет. Срещу провинилите се бе организирано досъдебно производство, но май нещата си останаха дотам.

Проблемът е, че административните санкции, предвидени от наказателното производство, са направо смешни за бизнес, генериращ месечна печалба над 30 хил. лева. По закон виновните могат да бъдат глобени със сума от 1000 до 5000 лв., както и да бъдат лишени от право да извършват дейността си в срок до три години. Първото наказание дори не покрива изкараното от нарушителите за седмица, а другата санкция се преодолява с формалната смяна на собственика. Неслучайно скоро след „удара" въпросният сайт заработи на пълни обороти и вече е реална заплаха и за над двата милиона български потребители на Facebook. От страницата му в социалната мрежа ви заливат многобройни примамливи промоции. Забраненият в България китайски препарат за отслабване „Лида ДайДайхуа" се предлага за 35 лв., Stimulant X, представян за мощен енергетик, топящ мазнините, струва 64.00 лв., гел-капсулите „Мейзитанг" вървят по 40 лв., като за всичките медикаменти се предлагат отстъпки в размер на 50% от пазарната им цена. Прехвърляйки се на официалния сайт, виждаме, че компанията продава и билкови, пчелни продукти, козметика, шейкове, фитнес облекло и какво ли още не. Естествено, никъде не се посочват произходът на продуктите, разрешителното им за употреба, възможните нежелани реакции, съдържанието им и срокът на годност, които са задължителни изисквания при търговия с медикаменти.

Сайтът buyhealth.eu продава само с предварителна регистрация на клиентите, обратната връзка е писмена чрез имейл или скайп, телефони за контакти и адрес не са посочени. Начинът на доставка е по куриер, струващ 5 лв., а заплащането може да се извърши при получаване или чрез кредитна или дебитна карта.

Това не е единственият „натрапник" в нашенския Facebook. В нета се рекламират десетки съмнителни сайтове за хранителни добавки, билкови продукти и медикаменти. Голяма част идват от известните с производството на ментета държави като Китай, Индия и Русия, а европейската връзка се държи главно от Полша. Част от таблетките се вкарват отделно от опаковките и упътванията, за да бъдат заблудени митничарите, пренасят се от „мулета", а пакетирането им в блистери става на място. Митниците пък не успяват да проверяват всички пристигащи на летището контейнери, затова по-големите пратки обикновено се промъкват безпрепятствено.

Другият нов канал на разпространение на „лошата медицина" са спам съобщенията. По данни на борда за контрол на наркотиците повече от 25% от нежеланите рекламни послания, запълващи пощите ни, са дело на нелегалните онлайн аптеки. Търговците правят чудеса от храброст, за да ни уверят, че всичко при тях е законно. Те цитират съвети и качват снимките на известни лекари, използват чужди лога, някои от които дори принадлежат на националните регулаторни органи във фармацията. Антиспам организацията KnujOn в последния си доклад за интернет сигурността посочи, че един от най-големите регистратори на домейни в света eNom осигурява интернет адреси за 4000 незаконни сайта за лекарства и препарати, повечето от които се поддържат от Китай. Търговците, голяма част от които са от Източна Европа, обещават сертификат за качество, бърза доставка по цял свят при минимални разходи и специални промоции, но без да посочат адрес за кореспонденция и телефони за контакт. „Те може да не ви изпратят лекарствата, възможно е част от тях да се окажат заместители, други са истински, но с невярна дозировка", твърди KnujOn.

Една от най-големите нелегални мрежи за разпространение на медикаменти в интернет е сайтът GlavMed.com. Той се контролира от Русия, а произходът на продукцията е от Турция или Тайланд и е напълно достъпна за българи.

в. Банкер