Здравните осигуровки да се приемат като данъчно задължение, което трупа лихви при забавяне на плащанията. Това предлага новият шеф на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков, пишат днес вестниците. „И в момента върху забавените здравни вноски се начислява лихва от 20% над основния лихвен процент, но тя се плаща само от работодателите, които трябва да превеждат парите към Националната агенция по приходите”, отбелязва „Стандарт”. „Спрямо здравнонеосигурените българи обаче системата е много либерална, смята шефът на здравната каса. В момента, когато неосигурено лице се нуждае от медицинска помощ, здравната система позволява то да плати една вноска и след като получи помощта, отново да спре да се осигурява, обясни Цеков”, четем във вестника. (Zdrave.net припомня, че понастоящем един здравно неосигурен може да се върне в системата само, ако има не повече от три неплатени здравни вноски за период от 36 месеца назад. Мярката бе въведена от ГЕРБ и след прилагането й броят на неосигурените се увеличи, б.р.)

И още: „Ако плащането на осигуровки стане равностойно на плащането на данъци, НАП ще може да изисква по законовия ред неосигурените да възстановят вноските си към здравната каса със задна дата. Затова д-р Цеков предлага, когато едно такова лице не си е плащало здравните осигуровки за минало време, след като напусне лечебното заведение, към него да бъдат предявени искания за данъчни задължения.”

„Ако бъде избран този механизъм, ще се пресече порочната практика човек без здравни осигуровки да внася таксата за два-три месеца върху минималния осигурителен праг, което прави 76 лв., а след това болницата и касата да плащат хиляди левове за лечението му”, допълва „Монитор”. От цитираното в пресата става ясно и, че новият шеф на НЗОК има твърде смътна представа за това колко са здравно неосигурените у нас. Според него те варират „между 400 000 и 1 900 000”.

„Преса” припомня в коментарен материал, че на практика най-големият неизряден платец е държавата. „От години сумите, които дава за осигуровки на социално слаби, пенсионери и безработни, са твърде ниски и от това страда цялата здравна система.

Затова нека шефът на касата се обърне първо към този нередовен платец, преди да търси сметка от другите”, съветва публикацията.

„Стандарт” пък публикува материал на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, озаглавена: „Скок на данък здраве праща в сивия сектор”. „Желанието за събиране на повече приходи в публични системи като здравеопазване или пенсионна система всеки път дава един и същи резултат - събират се по-малко от планираните средства, намалява се заетостта и се увеличава сивата икономика. Продължаването на подобни действия - мерки за повече приходи чрез увеличаване на данъчното бреме и очакването на различен резултат, е класическата дефиниция на лудост”, отбелязва авторът. Той обаче обръща поглед към предложението на пациентски организации осигурителният праг да се увеличи от 2000 лв. на 5000 лв. Изтъква, че на практика хората, които ще се осигуряват на подобен доход са много малко и пита: „Какъв е стимулът на тези хора да започнат да се осигуряват на по-висок доход? С увеличаването на максималния осигурителен доход тези, които плащат повече, няма да ползват повече или по-добри услуги. Дори няма да се ползват с предимство. Тогава защо да плащат?”

Близо 600 лекари са напуснали страната миналата година, а за първите три месеца на тази лекарският съюз е издал 139 сертификата за работа в чужбина. Това пишат няколко издания днес, като цитират главния секретар на БЛС д-р Димитър Ленков. „Лекарите в страната са близо 31 000, от тях не повече от 24 000 работят по специалността си. Недостиг има на анестезиолози, рентгенолози, педиатри, психиатри, патоанатоми и съдебни медици”, четем в „Капитал Daily”. Според новата шефка на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова, ГЕРБ ще спре изтичането на лекари от страната ни. Ето как: „ГЕРБ и новите ръководства на Министерството на здравеопазването (МЗ) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са си поставили за цел задържането на специалистите в България чрез добро материално възнаграждение и възможност за кариерно израстване. Това ще се случи чрез механизмите, с които разполагат МЗ и НЗОК за въвеждането на единни стандарти за управление на лечебните заведения и произтичащите от това възможности за оптимизиране на работните заплати чрез промяната на наредбата за специализация. А тя ще позволи на лекарите да се квалифицират у нас по по-достъпен начин.” Това казва Дариткова в интервю за „Труд”. Запитана как смятат управляващите да спрат рушветите, тя заявява: „Аз съм категорично за ясни механизми за формиране на доходите на работещите в здравеопазването. В този смисъл действията трябва да са комплексни: минава се през едно по-добро заплащане, което да гарантира на лекарите, че каквото им се полага, ще го получат. Но не може и без активното отношение и коректива на пациентите. Те трябва да питат какво се налага да плащат, защо и да държат всички допълнителни средства, които им се искат, да се дават на касите на лечебните заведения. Защото това са местата, където би следвало да се събират пари в търговските дружества. Всичко трябва да има ясен регламент.”

www.zadrave.net