Отпада лимитът във Фонда за лечение на деца, съобщават днес всички издания. Едно-единствено обаче съзира абсурд във вчерашното решение на правителството.

„Правителството сътвори вчера поредния парадокс - отмени тавана от 180 000 лв. за лечение на тежко болните деца, но не осигури нужните още 5 милиона лева за това. От разпространената стенограма става ясно как, въодушевен от решението, премиерът иска родителите на болните деца публично да му благодарят, нарича хората, които са предпочели лечение в чужбина, "чуждопоклонници" и дава абсурден пример как в неговото семейство решават здравословните си проблеми”, резюмира „Сега”. Вестникът припомня как бе въведен лимитът и как наскоро той стана косвен виновник за смъртта на дете, заради което премиерът обяви, че лимита ще падне. Десислава Атанасова пък поиска заедно с отпадането на лимита още 5 млн. лв. за фонда. „Първото й предложение се приема. Искането за повече пари обаче не среща разбиране у министъра на финансите Симеон Дянков, който препоръчва МЗ да намери средства чрез преструктуриране на собствените си разходи. Атанасова отвръща, че министерството й няма резерви, но и Дянков, и Борисов отказват допълнителни пари. Здравният министър обявява, че за в бъдеще смята да се пестят разходи, като чуждите специалисти се канят у нас, вместо децата да ходят в чужбина. Тя явно не знае, че през 2011 г. 114 от общо 387-те деца, лекувани с пари от фонда, са получили нужната им помощ именно така - с посещение на чужди лекари в България”, коментира „Сега” и предава думите на премиера, който дава за пример как той и сестра му предпочели да се лекуват у нас, вместо в чужбина. „Всъщност по закон при никакви обстоятелства нито Борисов, нито сестра му биха могли да се възползват от фонда за лечение на деца, а голяма част от апаратурата, на чието откриване присъстваше премиерът в първата година и половина от мандата си, беше купена от тройната коалиция”, отбелязва авторът.

„24 часа” съобщава за пореден проблем на онкоболните. „По 100 онкоболни на ден остават без лъчелечение в София, защото линейният ускорител на Националната болница по онкология се повреди, съобщи директорът доц. Здравка Валерианова. Вчера следобед още не беше ясно каква точно е повредата и кога ще бъде отстранена.

Апаратът, който е на 12 г., излиза от строя вече трети път за последните 3 седмици, поясни доц. Валерианова. И допълни, че това е преклонна възраст, на която в чужбина бракували уредите. Освен това дневно през ускорителя минават двойно повече пациенти - по 100-110 души вместо 50-60, както е нормално”, четем във вестника. Публикацията допълва: „Ремонтът на линейния ускорител струва всеки път десетки хиляди левове, които са непосилни за ограничения бюджет на болницата, каза доц. Валерианова. Тя искала помощ от предишния здравен министър д-р Стефан Константинов, но от МЗ отговорили, че нямат пари за това. Другата държавна болница, където има модерен апарат за лъчелечение, е ИСУЛ. В момента работи, но наскоро е бил повреден, уточниха от болницата.”

„Монитор” информира за разговор между МЗ и МВР, свързан с оптимизирането на работата на тел. 112. „Линейката ще идва до пациента максимум до 20-ата минута след повикването, колкото е "златният" европейски стандарт. Това ще стане чрез автоматизирана система, по която за секунди ще става предаването на обажданията от спешния телефон 112 на центровете за спешна помощ, каза заместник-министърът на здравеопазването д-р Димитър Вичев след среща с колегата си от вътрешното министерство Димитър Георгиев”, пише изданието. (Вестникът вероятно има предвид новия зам.-министър на здравеопазването д-р Минчо Вичев, б.р.)

„Предвижда се и възможност за изграждане на конферентна връзка между пациента и дежурния диспечер в Бърза помощ, по която на нуждаещия се и близките му да бъдат давани съвети какво точно да правят при обострено състояние и какви мерки да вземат, за да не настъпят усложнения до идването на спешния медицински екип”, допълва публикацията и продължава: „Двамата заместник-министри отчетоха, че сега едва около 50% от постъпващите повиквания на тел. 112 се консултират с медицинските екипи в координационните централи на центровете за спешна медицинска помощ. Например през февруари на спешния номер е имало 67 824 повиквания за линейка.”

„Без съдебно споразумение за смърт след лекарска грешка” озаглавява своя публикация „Новинар”. От материала става ясно, че депутати от ГЕРБ са предложили да отпадне съдебното споразумение при престъпление, с което е причинена смърт, като първоначално идеята е била да отпадне споразумението само при смърт на пътя. „След консултация с експерти обаче решили това да важи за всички случаи на причинена смърт. Така това ще важи и за смърт при лекарски грешки, при трудови злополуки, при инцидент по време на лов, както и за убийство по непредпазливост по време на сбиване”, пише вестникът.

От интервю на ген. Стоян Тонев в „Преса” научаваме, че новата здравна министърка има три основни задачи, които не изискват особено допълнително финансиране. „Това са спешната помощ, квалификацията на докторите и лекарствената политика”, казва шефът на ВМА. Според него, идеята на Десислава Атанасова за санкции по отношение на здравнонеосигурените е профанизирана от медиите. „Тук не става въпрос за отнемане на личната карта на този, който не си плаща здравната вноска, а за това всеки контакт на човек с държавата да е свързан с искане той да покаже документ, че има платени здравни и пенсионни осигуровки. Т.е. не става въпрос за лична карта, а за лоялно отношение на човека към обществото”, обяснява ген. Тонев. Той обаче посочва, че държавата също е некоректен платец на здравни вноски. „Държавата не е коректна в лицето на Министерството на финансите, защото осигуровките, които плаща, са ниски. Вместо те да бъдат между 50 и 69 лева, колкото са средните, те са между 19 и 25 лева. Освен че плаща толкова, тя не ги плаща и редовно, а в края на всеки трети месец”, отбелязва шефът на ВМА. Проблемите обаче не идват от финансовото министерство, смята той: „Защото в крайна сметка, когато бебето не плаче, не му дават и да яде, т.е. всичко зависи не от министъра на финансите, а от активността на министъра на здравеопазването. Аз не познавам финансист, който ще даде пари, без те да му се поискат.”

Запитан защо два пъти е отказвал да стане здравен министър, ген. Стоян Тонев казва: „Когато човек трябва да решава дългосрочни проблеми, то тогава е необходима не само програма, ами и самото общество да е узряло за тази промяна. А когато трябва да се решават краткосрочни проблеми, тогава мотивацията на човек, който иска да заеме тази длъжност, е по-различна. Ако се създаде обществена нагласа за дългосрочно решаване на проблема, аз ще се опитам да помогна на тази обществена нагласа. Иначе за краткосрочната - не, благодаря, имам си достатъчно работа.”

www.zdrave.net