Клиниките по инвазивна кардиология, които надвишат допустимия брой усложнения при лечение на пациенти и този на смъртни случаи, да не получават финансиране от здравната каса. А като последваща мярка - да бъдат затворени. Това предлага председателят на Дружеството по кардиология в България доц. Иво Петров, научаваме днес от „Труд”. „При диагностиката разрешеният процент на усложненията е до 1 на сто, а смъртността - нула. При лечението на остър инфаркт на миокарда се позволява не повече от 4 % фатален изход”, уточнява вестникът.

Според доц. Петров въвеждането на мярката не търпи отлагане заради зачестилите нещастни и смъртни случаи след инвазивно лечение, пише „Труд” и допълва, че подобна практиката има в Германия. Изданието информира, че членове на съсловните дружества у нас също са се обединили около приемането на чуждия модел.

Доц. Петров смята, че се налага още да се прецизират индикациите кой пациент има нужда от изследване, а то да се прави само от специалисти - не от току-що завършили медицина.

„Според Дружеството на кардиолозите контрол трябва да има. Това налага и въвеждането на регистър, който със заповед на здравното министерството ще стане задължителен за всички инвазивни клиники”, пише още „Труд”.

„24 часа” съобщава за случай, при който Спешна помощ е отказала линейка на малко дете. От публикацията обаче става ясно, че случаят не е бил спешен. „Ние поемаме само спешните случаи - хора, пострадали при катастрофи, с изгаряния и кръвоизливи, изпаднали в безсъзнание, пациенти със счупени крайници или с болки в гърдите”, обяснява пред изданието зам.-директорът на "Спешна помощ" в Пловдив д-р Димитър Христозов. „Неотложните случаи били от компетенциите на джипитата, но много хора не правели разлика между спешно и неотложно състояние. Едното е животозастрашаващо, а другото - тежко, но няма пряка заплаха за жизнените функции. Работа на джипитата била да обяснят на пациентите си към кого първо да се обръщат вечер или в почивните дни, заявиха и от Районната здравна инспекция”, пише вестникът. Ето и разказа на случая: „Детето вдигнало температура към 20,45 ч във вторник. Родителите го завели в единствения по думите им денонощен детски кабинет в Пловдив на бул. "Васил Априлов". "Чакахме в коридора около 35-40 минути. Излезе медицинска сестра и й обяснихме, че детето е с висока температура, която продължава да се вдига", разказва бащата. Докато състоянието на бебето се влошавало, от кабинета донесли на родителите живачен термометър. "Казахме, че вече сме измерили температурата с дигитален, но ни оставиха да чакаме в коридора още 20 минути", възмутен е Милков. През това време отскочил до близка аптека, за да купи "Панадол" и да се опита да свали температурата. Бащата решил да позвъни на "Спешна помощ" за линейка. Диспечерката най-напред препоръчала да се свърже с джипито. Родителите обяснили, че личната лекарка не вдига, а отсреща ги посъветвали да обливат детето с хладка вода в банята и отново да го заведат в кабинета на "Васил Априлов".

"На въпроса ми дали ще изпратят линейка, просто ми затвориха телефона", възмутен е бащата. Той се принудил да отведе детето в частна клиника, където веднага го прегледали и му поставили диагноза гнойна ангина. В момента то е в добро състояние, лекуват го с антибиотици.”

Друга публикация във вестника пък разказва, че много пациенти спекулират и за по-лесно звънят на тел. 112 за линейка. „Непрекъснато се занимаваме с населението от ромските махали. Нямат осигуровки и чакат да стане 19 часът, за да започнат да се обаждат за линейки. Става дума за леки състояния, за хронични болести, но така им е по-лесно. Хитри са и винаги преувеличават - ако температурата е 37 градуса, казват, че е 40. А лекарите са длъжни да помогнат”, разказва шефката на РЗИ в Пловдив д-р Ваня Танчева-Манчева.

Оплаквания от пациентите има и за достъпа до личния лекар. На тях председателят на сдружението на джипитата д-р Любомир Киров отговаря в „Труд” така: „Няма държава в света, в която достъпът до лекар да е толкова лесен, колкото в България. Т. е. имаш проблем - отиваш и още същия ден можеш да бъдеш прегледан от общопрактикуващия лекар, да се направят изследвания, консултации и ако е необходимо - да повикат тесен специалист. Не говоря за спешни състояния, а за всекидневните рутинни здравословни проблеми.” По отношение на опашките пред кабинетите д-р Киров казва: „За една или друга услуга, опашки има навсякъде. Например върволици се точат пред гишетата за подаване на документи за нови шофьорски книжки, лични карти, паспорти... При нас, лекарите, това, за което хората чакат, е здраве. Което е най-скъпото. Т. е. заслужава си да почакат.” И още: „Доста извън темата е, но трябва да споменем набезите на здравноосигурителната каса, която глобява колегите с хиляди левове за надвишени регулативни стандарти. По този начин санкционира не само лекарите, но и пациентите. Всъщност най-вече болните българи. Ако пациентите трябва да си търсят правата и да се сърдят на-някого, че нещо им липсва, то адресатът е касата и парламентът, който гласува бюджета за здраве, а не семейният лекар.”