Идеята на Десислава Атанасова за държавна регулация на цените на лекарствата на свободния пазар очаквано е събудила интереса на печата. „За държавна регулация на всички лекарства се обяви здравният министър Десислава Атанасова по Би Ти Ви вчера. Тя поясни, че се надява депутат да внесе тази поправка в Закона за лекарствените продукти, който е в парламента между първо и второ четене”, пише „Преса”. И информира, че само 6 часа по-късно за "Преса" д-р Евгений Желев от БСП е обявил, че ще го направи още в първия работен ден след ваканцията.
Ентусиазмът на червения депутат и бивш здравен министър обаче остава масово несподелен.
„Сега” пише: „От 2001 г. цените на лекарствата без рецепта у нас са оставени на свободния пазар и производителите им просто регистрират каквато си искат пределна стойност в МЗ. Освен че цените им са оставени на регулацията на конкуренцията, има директива на ЕС и становища на Европейската комисия, според които държавите могат да регулират цените само на тези медикаменти, които се купуват с публични средства, т.е. държавата може да се меси на пазара и да товари бизнеса с тежки административни процедури само ако е съществен играч на него и плаща съществената част от парите. (…) Нито едно лекарство без рецепта у нас обаче не се плаща от публичните фондове, т.е. подобно решение ще противоречи на европейските разпоредби. То ще противоречи и на политиката на самите ГЕРБ, които наскоро либерализираха режима и дори цените и лекарствата с рецепта, които не се плащат от здравната каса, също минаха на лекия регистрационен режим.”
Д-р Ваньо Шарков от Синята коалиция пък нарича идеята „див социализъм”. Пред „Преса” той казва: „Не съм убеден, че ГЕРБ имат представа какво значи държавна регулация. Това е див социализъм, не може държавата да регулира цени”.
В „Труд” пък откриваме становището на председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. „Пътят към ада е постлан с добри намерения. Това може да се каже за идеята на здравната министърка Десислава Атанасова държавата да определя цените на лекарствата и на свободния пазар. Защото няма чиновник, който да е по-добър регулатор от пазара. Доказателство за това е фактът, че в момента цените на медикаментите в аптеката са много по-ниски от регистрираните максимални за препаратите без рецепта. По-ниски са и от пределните стойности, които пък се дават на медикаментите по лекарско предписание”, пише Костов в ежедневника и отбелязва: „Да не забравяме и че тенденцията в Европа е именно към либерализиране на пазара на лекарствата без рецепта, защото държавата не може да се меси там, където болният вади пари от джоба си.”
За друга идея четем в „24 часа”. Вестникът представя хрумването на финансови експерти НЗОК да се регистрира по ДДС. „Според тях, след като плати за лекарства медикаменти и други дейности, касата може да ползва данъчен кредит, ако има регистрацията. Така при плащане от 100 млн. лв. например, обратно щели да се връщат поне 16 млн. лв., с които касата да разполага за допълнително финансиране на здравеопазването. В сегашното положение се получавало така, че държавата се възползвала от парите на данъкоплатците, събирани като здравни вноски, тъй като прибирала ДДС-то”, обяснява публикацията и продължава: „По закон всеки, който има собствени приходи над 50 000 лв., трябва да се регистрира по ДДС, независимо дали е търговец, или не, поясниха от финансовото министерство. Щом като здравната каса не го е направила, значи нямала такъв годишен оборот. Имало и възможност касата сама да поиска да бъде регистрирана по ДДС. При положение че до този момент няма такова искане, явно от ръководството са преценили, че не е необходима такава регистрация, коментираха от ведомството.”
„Труд” ни информира, че новата методика на НЗОК за финансиране на болниците вече е одобрена от надзора на касата. Управителят на институцията д-р Пламен Цеков обяснил пред ежедневника: „С новата методика искаме да обърнем пирамидата - да дадем единна формула за изчисляване на годишните средства и по нея всеки директор сам да напише бюджета си.” Това щяло да става на базата на няколко критерия. „Един от тях е средният престой на пациент по диагнози (при някои заболявания се лежи средно 3 дни, при други - 5, при трети - 9). Друг критерий е процентът на използваемост на леглата (средният за ЕС е 83 на сто, у нас е около 70)”, обяснява „Труд”. Шефът на касата заявил още, че методиката няма да затрудни специалистите, които от дълго време работят в системата и съобщил, че тя вече е дадена на няколко области с малко болници, които можели за ден и половина експериментално да изчислят бюджета си.
zdrave.net
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.