Из печата: Над 600 чакащи лъчетерапия само в СБАЛО

Над 600 раковоболни чакат ред за лъчетерапия в националната онкологична болница в София, информира днес „Телеграф”. „Директорът на лечебното заведение доц. Здравка Валерианова обяви вчера, че в момента се записват пациенти чак за месец февруари 2013 г. Терапията при част от болните трае пет седмици по пет дни в тях, а при други - 7 седмици, или средно по 30 дни. В онкологията на ден през линейния ускорител минават по около 110 души, което означава, че точно толкова могат да се лекуват в рамките на месец. При положение че листата на чакащите започва от месец септември, то броят на хората на опашка за лъчетерапия надминава 600 души”, изчислява ежедневникът, като отбелязва, че на година от ракови заболявания в страната умират между 16 и 17 хил. души, а новозаболелите са около 36 хил. на година.

Вестникът изтъква, че опашката от чакащи е толкова дълга, защото в момента онкологията разполага само с един линеен ускорител и съобщава новината от вчера: „До две години в болницата трябва да заработят други два апарата”.

„Всеки ден” пък алармира, че мамолозите в столицата са само платени. „Столичните мамолози масово отказват да работят със Здравна каса и приемат само с платен прием, установи "Всеки ден". Без талонче от джипито прегледът струва 30 лева, а ако се направи и снимка на рентген - 50. Това е и причината някои от жените, които нямат средства, да отлагат посещението при специалист за рак на гърдата”, обяснява изданието и уточнява, че мамолозите в повечето медицински центрове, както и в големите болници, са платени. „Дори специализираният център в бившата "Тина Киркова", сега "Света София", която доскоро работеше с талончета, вече отхвърли тази практика”, отбелязва ежедневникът.

„Сега” информира за преговорите по минималните осигурителни прагове, като посочва, че най-сериозно повишаване на праговете има при производството на медицински и зъболекарски инструменти и средства – 19.5%. „То обаче засяга съвсем малък кръг специалисти - 2900 души. При това сумата е сравнително ниска - 395 лв.”, уточнява публикацията. „Сериозни промени има и в други сектори на здравеопазването. Не е ясно как болниците ще посрещнат новия осигурителен праг за медицинските сестри. За догодина той е 613 лв., а ръстът е 8.1% спрямо 2012 г. Увеличението ще засегне 23 210 души”, пише „Сега”. Увеличението на праговете за началници на клиники и болнични отделения пък е с 13.6%, което прави средния минимален доход за осигуряване при тях 950 лв. Това увеличение ще засегне 2277 заети, уточнява изданието.

Увеличаването на заплащането в сектора пък е коментирано от шефа на „Св. Екатерина” проф. Генчо Начев пред „Труд”. по думите му, при наличното финансиране на болничната помощ е невъзможно да се повиши абсолютната стойност на доходите на персонала. „Т.е. спазвайки колективния договор, ние просто ще променим следното съотношение: ще повишим процента на основната заплата от общото цяло на доходите и ще намалим този за допълнителното стимулиране. Просто няма как да стане по друг начин. Ако искаме абсолютната стойност на заплатите да се увеличи, ще трябва да се подобри и финансирането на здравеопазването, което в момента е трагично”, казва той. Също като свой колега-директор на болница от преди дни, и проф. Начев прогнозира преливане на специалисти от по-„бедните” към по-„богатите” лечебни заведения. „Тези, които и без това нямат лекари, съвсем ще го закъсат”, смята той.

Шефът на „Св. Екатерина” отбелязва, че средствата за здравеопазване са изключително недостатъчни и, че системата не е приоритет за държавата. Като друг проблем проф. Начев посочва липсата на контрол върху качеството на лечение. „Да, по отношение на финансовите средства контролът зависи от здравната каса, но по отношение на качеството на лечение би трябвало да се осъществява от независима институция. Тя може да е например към лекарския съюз, но да е от специалисти, които да казват къде е нарушен алгоритъмът, та да се е стигнало до недоброто качество. Първо, този орган трябва да посочи къде нивото на медицински грижи не е добро и второ - на какво се дължи. Неговото мнение трябва да се вземе предвид от МЗ, което да предприеме необходимите мерки, за да подобри картината”, смята той.